Русия планира 40 космически изстрелвания през 2024 г.
Русия възнамерява да извърши над 40 галактически изстрелвания през 2024 година, сподели Юрий Борисов, общоприет шеф на съветската държавна галактическа корпорация Роскосмос.
За съпоставяне Китай възнамерява над 100 изстрелвания, а единствено SpaceX ще има 150 ракетни старта. Европа има планувани 10, а Индия 12 старта.
От началото на годината до началото на този месец, Съединени американски щати са осъществили 32 ракетни старта, а Русия единствено 3.
Юрий Борисов сподели, че е значимо да се избегнат възможни забавяния на изстрелването и Роскосмос ще продължи да се концентрира върху улеснението на ефикасна и постоянна съгласуваност.
" Основната задача за тази година е да осъществим цялата стратегия за пускане ", сподели той.
Голяма част от стартовете ще носят военни товари, свързани с разполагане на нови информационни, разследващи и позициониращи спътници в орбита.
Борисов разгласи, че Русия създава нов клас свръх-леки ракети за многократна приложимост. Те ще могат да доставят дребни товари на ниска орбита, а горивото им ще бъде О2 и LNG (втечнен естествен газ). Основното преимущество на тези ракети ще е извънредно ниската им цена.
Въпреки това, болшинството от стартовете през 2024 година ще бъдат осъществени с ракети, чието основаване е станало в Съюз на съветските социалистически републики.
Освен потвърдилата се във времето " Союз ", Русия ще продължи да употребява и " Протон ". Последната ракета се задвижва от мощно токсично киселинно гориво.
С " Протон " могат да се извеждат в орбита по-тежки спътници или на по-високи орбити. Именно с тази ракета ще бъдат осъществени няколко старта през тази година за извеждането на разследващи спътници.
С какви ракети разполага Роскосмос?
Союз-ФГ
Това е една от най-успешните ракети в международен мащаб - от 63 изстрелвания, 63 са били сполучливи. Стандартната настройка включва две степени. Първата включва типичните за ракетата 4 течно горивни бустера, работещи с мотор RD-107A, до момента в който главното ядро употребява RD-108A. Втората степен работи с мотора RD-0110. Всички изброени до елементи употребяват за гориво примес от течен О2 и модифициран керосин. Третата степен е опционална и работи с мотор Фрегат (S5.92), който употребява за гориво диазотен тетраоксид и несъразмерен диметилхидразин. Тези горива са токсични, само че изгарянето им става отвън атмосферата, което не е проблем. В взаимозависимост от съществуването на трета степен на ниска околоземна орбита могат да бъдат доставени 6 900 кг (без 3-та степен) или 7 800 кг (с 3-та степен). Макар и да няма тъкмо оповестени данни за по-високи орбити, изстрелването на сондата Марс Експрес потвърди, че ракетата може да достави 1123 кг до Марс. Няма данни за цената на един пуск на ракетата, само че се допуска, че той коства към 80 милиона $. Данните варират и по отношение на товара - дали е телекомуникационен спътник, сонда или галактически транспортен съд.
Союз-2
На процедура това е усъвършенстван вид на добре познатата настройка на ракетите Союз. Първата, втората и третата степен са идентични с тази на Союз-ФГ. Една от разликите обаче се състои в това, че ракетата употребява само цифрови системи, за разлика от Союз-ФГ, която разчита и на аналогови електронни блокове. Друга разлика е, че третата степен с изключение на с модула Фрегат, може да употребява и модула Волга, който е по-удобен за изстрелването на военни задачи в космоса. Русия не възнамерява да модифицира ракетата за изстрелване на хора.
Ангара А1.2
Това е централният модул на ракетната платформа Ангара. Тя се състои от две степени, като първата употребява ракетният мотор RD-191, работещ с течен О2 и керосин. Втората степен употребява същата горивна примес, само че моторът е RD-0124A. Ракетата може да изстрелва над 3 тона на ниска околоземна орбита. Липсват публични данни за цената на един пуск, само че от НАСА пресмятат, че едно изстрелване би трябвало да коства по-малко от 35 милиона $.
Протон-М
Първата ракета Протон излетява през 1965 година, а за един къс миг съществува вероятността трансформация на ракетата да се употребява за пилотирания полет към Луната на Съюз на съветските социалистически републики. Моментът е проигран и поради вътрешно противоборство руснаците залагат на към момента неготовата ракета Н-1. За сметка на това Протон се трансформира в работния кон на Роскосмос за задачи отвън ниската околоземна орбита. Освен това Протон се употребява за построяването на галактическата станция Мир, както и на МКС. Днес осъвременената версия разполага с осъвременена електроника, само че конфигурацията й е съвсем непроменена. Първата степен употребява 6 ракетни мотора RD-275, които работят с токсичната композиция от диазотен тетраоксид и несъразмерен диметилхидразин. Втората степен употребява 3 мотора RD-0210 и един RD-0211, още веднъж горящи токсичното гориво, с което работи и третата степен имаща единствено един RD-0212 мотор. Едва четвъртата степен разчита на RD-58M, който изгаря комбинацията от течен О2 и керосин. Успешните пускове на Протон са над 90%, само че комплицираното предпазване на горивото вършат пусковете по-скъпи. Едно изстрелване коства 112 милиона $. На ниска околоземна орбита Протон-М може да изведе 22 000 кг, а на геостационарна орбита - 6 300 кг. Около Протон има и два други любопитни обстоятелството, на чертожната дъска ракетата се ражда напълно с военно предопределение - да изстреля свръхтежка атомна бомба с потенциал от 100 мегатона към Америка, само че в следствие Съюз на съветските социалистически републики се отхвърля от изработката на такова оръжие. Макар и първият полет да е през 1965 година, Русия възнамерява да употребява Протон най-малко до 2030 година.
Ангара А5
Това е първата тежка ракета основана в Русия, а не в Съюз на съветските социалистически републики. Ангара А5 има 4 помощни бустера, като всеки един от тях е версия на първата степен на Ангара А1.2, работещ с течен О2 и керосин, които се изгарят от ракетния мотор RD-191. Заедно с ядрото, при излитането действат общо 5 елемента RD-191. Втората употребява същото гориво и ракетният мотор RD-0124A. Нещата са по-сложни при третата степен, тъй като тя може да бъде или с модулът Бриз-М, ползващ токсичното гориво диазотен тетраоксид и несъразмерен диметилхидразин или модулът КВТК, работещ с течен водород и О2. На ниска околоземна орбита ще могат да се извеждат 24 500 кг, а на геостационарна - 7500 кг. Според някои един пуск на Ангара А5 ще бъде с най-малко 30% по-евтин от този на Протон-М. Други обаче настояват, че цената ще бъде сред 95 и 105 милиона $.
За съпоставяне Китай възнамерява над 100 изстрелвания, а единствено SpaceX ще има 150 ракетни старта. Европа има планувани 10, а Индия 12 старта.
От началото на годината до началото на този месец, Съединени американски щати са осъществили 32 ракетни старта, а Русия единствено 3.
Юрий Борисов сподели, че е значимо да се избегнат възможни забавяния на изстрелването и Роскосмос ще продължи да се концентрира върху улеснението на ефикасна и постоянна съгласуваност.
" Основната задача за тази година е да осъществим цялата стратегия за пускане ", сподели той.
Голяма част от стартовете ще носят военни товари, свързани с разполагане на нови информационни, разследващи и позициониращи спътници в орбита.
Борисов разгласи, че Русия създава нов клас свръх-леки ракети за многократна приложимост. Те ще могат да доставят дребни товари на ниска орбита, а горивото им ще бъде О2 и LNG (втечнен естествен газ). Основното преимущество на тези ракети ще е извънредно ниската им цена.
Въпреки това, болшинството от стартовете през 2024 година ще бъдат осъществени с ракети, чието основаване е станало в Съюз на съветските социалистически републики.
Освен потвърдилата се във времето " Союз ", Русия ще продължи да употребява и " Протон ". Последната ракета се задвижва от мощно токсично киселинно гориво.
С " Протон " могат да се извеждат в орбита по-тежки спътници или на по-високи орбити. Именно с тази ракета ще бъдат осъществени няколко старта през тази година за извеждането на разследващи спътници.
С какви ракети разполага Роскосмос?
Союз-ФГ
Това е една от най-успешните ракети в международен мащаб - от 63 изстрелвания, 63 са били сполучливи. Стандартната настройка включва две степени. Първата включва типичните за ракетата 4 течно горивни бустера, работещи с мотор RD-107A, до момента в който главното ядро употребява RD-108A. Втората степен работи с мотора RD-0110. Всички изброени до елементи употребяват за гориво примес от течен О2 и модифициран керосин. Третата степен е опционална и работи с мотор Фрегат (S5.92), който употребява за гориво диазотен тетраоксид и несъразмерен диметилхидразин. Тези горива са токсични, само че изгарянето им става отвън атмосферата, което не е проблем. В взаимозависимост от съществуването на трета степен на ниска околоземна орбита могат да бъдат доставени 6 900 кг (без 3-та степен) или 7 800 кг (с 3-та степен). Макар и да няма тъкмо оповестени данни за по-високи орбити, изстрелването на сондата Марс Експрес потвърди, че ракетата може да достави 1123 кг до Марс. Няма данни за цената на един пуск на ракетата, само че се допуска, че той коства към 80 милиона $. Данните варират и по отношение на товара - дали е телекомуникационен спътник, сонда или галактически транспортен съд.
Союз-2
На процедура това е усъвършенстван вид на добре познатата настройка на ракетите Союз. Първата, втората и третата степен са идентични с тази на Союз-ФГ. Една от разликите обаче се състои в това, че ракетата употребява само цифрови системи, за разлика от Союз-ФГ, която разчита и на аналогови електронни блокове. Друга разлика е, че третата степен с изключение на с модула Фрегат, може да употребява и модула Волга, който е по-удобен за изстрелването на военни задачи в космоса. Русия не възнамерява да модифицира ракетата за изстрелване на хора.
Ангара А1.2
Това е централният модул на ракетната платформа Ангара. Тя се състои от две степени, като първата употребява ракетният мотор RD-191, работещ с течен О2 и керосин. Втората степен употребява същата горивна примес, само че моторът е RD-0124A. Ракетата може да изстрелва над 3 тона на ниска околоземна орбита. Липсват публични данни за цената на един пуск, само че от НАСА пресмятат, че едно изстрелване би трябвало да коства по-малко от 35 милиона $.
Протон-М
Първата ракета Протон излетява през 1965 година, а за един къс миг съществува вероятността трансформация на ракетата да се употребява за пилотирания полет към Луната на Съюз на съветските социалистически републики. Моментът е проигран и поради вътрешно противоборство руснаците залагат на към момента неготовата ракета Н-1. За сметка на това Протон се трансформира в работния кон на Роскосмос за задачи отвън ниската околоземна орбита. Освен това Протон се употребява за построяването на галактическата станция Мир, както и на МКС. Днес осъвременената версия разполага с осъвременена електроника, само че конфигурацията й е съвсем непроменена. Първата степен употребява 6 ракетни мотора RD-275, които работят с токсичната композиция от диазотен тетраоксид и несъразмерен диметилхидразин. Втората степен употребява 3 мотора RD-0210 и един RD-0211, още веднъж горящи токсичното гориво, с което работи и третата степен имаща единствено един RD-0212 мотор. Едва четвъртата степен разчита на RD-58M, който изгаря комбинацията от течен О2 и керосин. Успешните пускове на Протон са над 90%, само че комплицираното предпазване на горивото вършат пусковете по-скъпи. Едно изстрелване коства 112 милиона $. На ниска околоземна орбита Протон-М може да изведе 22 000 кг, а на геостационарна орбита - 6 300 кг. Около Протон има и два други любопитни обстоятелството, на чертожната дъска ракетата се ражда напълно с военно предопределение - да изстреля свръхтежка атомна бомба с потенциал от 100 мегатона към Америка, само че в следствие Съюз на съветските социалистически републики се отхвърля от изработката на такова оръжие. Макар и първият полет да е през 1965 година, Русия възнамерява да употребява Протон най-малко до 2030 година.
Ангара А5
Това е първата тежка ракета основана в Русия, а не в Съюз на съветските социалистически републики. Ангара А5 има 4 помощни бустера, като всеки един от тях е версия на първата степен на Ангара А1.2, работещ с течен О2 и керосин, които се изгарят от ракетния мотор RD-191. Заедно с ядрото, при излитането действат общо 5 елемента RD-191. Втората употребява същото гориво и ракетният мотор RD-0124A. Нещата са по-сложни при третата степен, тъй като тя може да бъде или с модулът Бриз-М, ползващ токсичното гориво диазотен тетраоксид и несъразмерен диметилхидразин или модулът КВТК, работещ с течен водород и О2. На ниска околоземна орбита ще могат да се извеждат 24 500 кг, а на геостационарна - 7500 кг. Според някои един пуск на Ангара А5 ще бъде с най-малко 30% по-евтин от този на Протон-М. Други обаче настояват, че цената ще бъде сред 95 и 105 милиона $.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ