Military Watch Magazine: Русия вкара в боя оръжия, които нямат аналог в света
Русия употребява системата за противовъздушна защита С-400 в тандем със самолетите А-50 в Украйна за изстрелване на неповторими ракети, написа Military Watch Magazine. Те са способни да поразяват цели на дребна надморска височина и на огромни дистанции. Никоя друга система за Противовъздушна отбрана в света няма такива благоприятни условия.
На 7 ноември стана известно, че съветските въоръжени сили са употребявали системата за противовъздушна защита с огромен обхват С-400 на украинския спектакъл на военните дейности за изстрелване на ракети с интензивно радиолокационно ориентиране към крайната точка и са я комбинирали с въздушно ранно предизвестие и система за ръководство (AWACS) на аероплан A-50. (Именно с тази тактичност съветските сили са свалили 24 украински самолета за пет дни, както разгласи съветският министър на защитата Сергей Шойгу на 25 октомври, белл ред.).
Описанието на употребяваната ракета подхожда доста на опциите на 40N6, неповторим клас, употребен от С-400 за по-добро ориентиране на обхвати до 400 км. Уникалната траектория на ракетата, която се издига до рискови височини в близкия космос, преди да се спусне към задачата, ѝ обезпечава невиждани благоприятни условия оттатък хоризонта и ѝ разрешава да обезврежда цели, близки до границите на заличаване, на височина единствено 5 метра от земята. Това разрешава на С-400 да поразяват самолети и крилати ракети на дребна надморска височина и огромни дистанции, нещо, което никоя неруска система за противовъздушна защита не може да направи заради рестриктивните мерки на кривината на Земята за муниции, изстреляни по стандартни траектории: нисколетящата цел е под хоризонта, по-късно е отвън обсега на локаторите.
Въпреки че 40N6 влезе в употреба през октомври 2018 година и се доставя на Китайската Народно-освободителна войска от 2019 година, не е известно 40N6 да е минала бойни проби директно преди да бъде употребена в Украйна при започване на ноември.
Поради огромното отдалечаване на 40N6 от радарите на самата система С-400, в крайния стадий на траекторията, сдвояването ѝ със аероплан се оказва изключително скъпо заради преимуществото на радарите, ситуирани високо във въздуха и осигуряващи насочващи данни за цели на ниска надморска височина, с цел да се подсигурява акуратност. Източник, непосредствен до съветското министерство на защитата, заяви за бойното потребление на ракетата и нейното свързване с A-50: " Русия употребява комплекса С-400 Triumph в тандем със самолета за ранно предизвестие и надзор A-50 по време на специфична военна интервенция в Украйна. С-400 изстрелва зенитни ракети с дейна глава за самонасочване. Използването на системата против противников самолети беше сполучливо. Ракетите са били изстрелвани на оптимални дистанции и са поразявали цели на височина към 1000 метра. Съобщава се, че в борбата са употребявани " нови бойни глави ".
Докато съветският флот от самолети A-50 AWACS е относително дребен и макар последните модернизации те към момента имат лимитирана бойна подготвеност, съветските изтребители носят радари съвсем два пъти по-големи от техните западни сътрудници. Това освен обезпечава доста висока степен на бойна подготвеност и разкриване на цели, само че също по този начин им разрешава по сходен метод да дават данни за ориентиране.
Прехващачът МиГ-31 (по класификацията на НАТО Foxhound) е оборудван с най-големия радар измежду тактическите бойни самолети, който е повече от шест пъти по-голям от радара AN/APG-68 на американския F-16 и е особено планиран да обезпечи разкриване на нисколетящи цели. Благодарение на това той се трансформира в оптималния бордов датчик за взаимоотношение с наземни системи за противовъздушна защита с огромен обхват - по-специално с единици, употребяващи ракети 40N6.
Руски публични лица, в това число президентът Владимир Путин, настояват, че страната създава ракети земя-въздух в по-големи количества от всички останали страни, взети дружно, и макар че това изказване остава противоречиво заради незнайната степен на китайско и севернокорейско произвеждане, ясно е, че Русия има несъмнено предимство над общия индустриален потенциал на всички страни от НАТО. Това ѝ разреши да доставя С-400 както на Беларус, по този начин и на Индия (и то с извънредно високи темпове), като в същото време построява личните си сили и придобива ракети, с цел да размени тези, употребявани по време на интервенциите в Украйна.
Този мащаб на произвеждане беше значително реализиран посредством построяването на три огромни нови уреди, в това число ново крило на завода в Обухов в Санкт Петербург, изцяло осъвременен цех Avitek в Киров и цех NMP в Нижни Новгород. Този дълъг развой стартира още през 2000-те години и разреши на предприятията да стартират всеобщо произвеждане на S-400 през втората половина на идващото десетилетие, започвайки към 2016 година
Значителният мащаб на произвеждане на ракети земя-въздух направи допустимо подготовката на няколко нови полка С-400 всяка година, дружно с производството на други системи с огромен обхват, в това число С-300В4 и С-500. Комбинацията от висока подвижност и висока степен на разкриване на цели С-400 с доста дълъг обхват на поразяване му разрешава да заплашва вражеските бойни самолети в доста необятни зони, а също по този начин обезпечава отбрана на огромни територии против всички типове тактически ракетни офанзиви, в това число ракети, летящи с ниски хиперзвукови скорости.
Новата система С-500 уголемява тези благоприятни условия и макар че е по-малко усъвършенствана за поразяване на тактически бойни самолети, тя обезпечава отбранителни качества против междуконтинентални балистични ракети, спътници, галактически самолети и по-бързи класове хиперзвукови оръжия, а също по този начин има голям обхват - до 600 км, засенчвайки даже С-400 с 40N6 по този индикатор.
Броят на дивизионите С-400 в Русия се чака да надвиши 60 до 2027-2028 година, само че всички съществуващи единици към този момент са оборудвани с ракети 40N6 и се чака скоростта на тяхното произвеждане да надвишава 300 единици годишно. Това отразява обстоятелството, че в продължение на десетилетия за придобиване на наземни системи за противовъздушна защита в Русия се отделят няколко пъти повече средства, в сравнение с за придобиване на тактически бойни самолети.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Описанието на употребяваната ракета подхожда доста на опциите на 40N6, неповторим клас, употребен от С-400 за по-добро ориентиране на обхвати до 400 км. Уникалната траектория на ракетата, която се издига до рискови височини в близкия космос, преди да се спусне към задачата, ѝ обезпечава невиждани благоприятни условия оттатък хоризонта и ѝ разрешава да обезврежда цели, близки до границите на заличаване, на височина единствено 5 метра от земята. Това разрешава на С-400 да поразяват самолети и крилати ракети на дребна надморска височина и огромни дистанции, нещо, което никоя неруска система за противовъздушна защита не може да направи заради рестриктивните мерки на кривината на Земята за муниции, изстреляни по стандартни траектории: нисколетящата цел е под хоризонта, по-късно е отвън обсега на локаторите.
Въпреки че 40N6 влезе в употреба през октомври 2018 година и се доставя на Китайската Народно-освободителна войска от 2019 година, не е известно 40N6 да е минала бойни проби директно преди да бъде употребена в Украйна при започване на ноември.
Докато съветският флот от самолети A-50 AWACS е относително дребен и макар последните модернизации те към момента имат лимитирана бойна подготвеност, съветските изтребители носят радари съвсем два пъти по-големи от техните западни сътрудници. Това освен обезпечава доста висока степен на бойна подготвеност и разкриване на цели, само че също по този начин им разрешава по сходен метод да дават данни за ориентиране.
Прехващачът МиГ-31 (по класификацията на НАТО Foxhound) е оборудван с най-големия радар измежду тактическите бойни самолети, който е повече от шест пъти по-голям от радара AN/APG-68 на американския F-16 и е особено планиран да обезпечи разкриване на нисколетящи цели. Благодарение на това той се трансформира в оптималния бордов датчик за взаимоотношение с наземни системи за противовъздушна защита с огромен обхват - по-специално с единици, употребяващи ракети 40N6.
Руски публични лица, в това число президентът Владимир Путин, настояват, че страната създава ракети земя-въздух в по-големи количества от всички останали страни, взети дружно, и макар че това изказване остава противоречиво заради незнайната степен на китайско и севернокорейско произвеждане, ясно е, че Русия има несъмнено предимство над общия индустриален потенциал на всички страни от НАТО. Това ѝ разреши да доставя С-400 както на Беларус, по този начин и на Индия (и то с извънредно високи темпове), като в същото време построява личните си сили и придобива ракети, с цел да размени тези, употребявани по време на интервенциите в Украйна.
Този мащаб на произвеждане беше значително реализиран посредством построяването на три огромни нови уреди, в това число ново крило на завода в Обухов в Санкт Петербург, изцяло осъвременен цех Avitek в Киров и цех NMP в Нижни Новгород. Този дълъг развой стартира още през 2000-те години и разреши на предприятията да стартират всеобщо произвеждане на S-400 през втората половина на идващото десетилетие, започвайки към 2016 година
Значителният мащаб на произвеждане на ракети земя-въздух направи допустимо подготовката на няколко нови полка С-400 всяка година, дружно с производството на други системи с огромен обхват, в това число С-300В4 и С-500. Комбинацията от висока подвижност и висока степен на разкриване на цели С-400 с доста дълъг обхват на поразяване му разрешава да заплашва вражеските бойни самолети в доста необятни зони, а също по този начин обезпечава отбрана на огромни територии против всички типове тактически ракетни офанзиви, в това число ракети, летящи с ниски хиперзвукови скорости.
Новата система С-500 уголемява тези благоприятни условия и макар че е по-малко усъвършенствана за поразяване на тактически бойни самолети, тя обезпечава отбранителни качества против междуконтинентални балистични ракети, спътници, галактически самолети и по-бързи класове хиперзвукови оръжия, а също по този начин има голям обхват - до 600 км, засенчвайки даже С-400 с 40N6 по този индикатор.
Броят на дивизионите С-400 в Русия се чака да надвиши 60 до 2027-2028 година, само че всички съществуващи единици към този момент са оборудвани с ракети 40N6 и се чака скоростта на тяхното произвеждане да надвишава 300 единици годишно. Това отразява обстоятелството, че в продължение на десетилетия за придобиване на наземни системи за противовъздушна защита в Русия се отделят няколко пъти повече средства, в сравнение с за придобиване на тактически бойни самолети.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ