Пророкът на световния ред Хенри Кисинджър навърши 99 години!
Русия и Украйна са длъжни да седнат на масата на договарянията колкото се може по-скоро.
Това съобщи в Давос някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър.
Днес той навършва 99 години.
Въпреки че е на 99 и се движи много постепенно, огромният consigliere на американската дипломация бързо прелита света, с цел да види хора като съветския Владимир Путин или китайския Си Дзинпин толкоз старателно, колкото когато разиграваше международната партия шах като дипломатическия маестро на Ричард Никсън.
Той обича да бъде във вихъра.
За геополитиката Кисинджър е това, което е Алън Грийнспан за паричната политика – пророк, чиито прозрения са надминати само от загадъчността им. Той е съвършено прецизен.
Геополитиката тежи на Кисинджър. Като един от архитектите на доближаването с Китай по време на Студената война, както и на примирието със Съветския съюз Кисинджър през днешния ден вижда един свят, в който Китай и Русия оспорват международния ред на Съединени американски щати, постоянно в цялостна естетика една с друга.
" Светът е пред безпорядък, само че точно в хаоса Кисинджър вижда опцията за пръв път да се сътвори изискване за „ международен ред”. А главното предизвикателство е в реконструкцията на интернационалната система. Но наказването за неуспех няма да докара до огромна война сред страните (макар че в някои райони това не е изключено), по отношение на развиване в сфери на въздействие, избрани от характерни вътрешни структури и форми на ръководство – да вземем за пример вестфалският модел, изправен против радикална ислямска визия. Бъдещето, съгласно някогашния държавен секретар е обвързвано с опознаване на предишното.
„ В наши дни търсенето на международния ред изисква опознаването на общества, чиято реалност дълго е била затворена в себе си. За да бъде решена загадката, хората просто би трябвало да споделят общи неща и да си отговорят на въпроса – по какъв начин другите исторически действителности и полезности могат да бъдат завършени в един общ ред”, написа Кисинджър в книгата си " Световен ред ", 2015 година.
Днес, 6 години по-късно, Кисинжър е уверен, че в случай че мирните договаряния сред Русия и Китай не се възобновят до два месеца, военните дейности могат да се разпространят по целия европейски континент.Западът е задължен на повлияе на Украйна за да възвърне договарянията с Русия, даже в случай че на Киев му се наложи да направи ред отстъпки, твърди Кисинджър.
Според Кисинджър, в случай че бойните дейности не се прекратят, то те към този момент ще бъдат не за свободата на Украйна. " Това ще бъде нова война против самата Русия ", споделя Кисинджър.
Освен това, в своята тирада на форума в Давос Кисинджър подсети, че Русия 400 години е неразривна част от Европа и поръчител за салдото на силите, по тази причина европейските водачи не трябва да отхвърлят вероятността за дълготрайно съдействие с Руската федерация. Политикът прецизирал, че не си коства Москва да бъде подтиквана към съюз с Пекин.
Ръководителят на дипломацията по време на Студената война се интересува тъкмо толкоз от бъдещето, колкото и от предишното.
Кисинджър написа ужасяваща публикация за изкуствения разсъдък за “Атлантик Монтли”, в която съпостави човечеството през днешния ден с инките преди идването на шарката и испанците. Той настоя за основаването на президентска комисия върху изкуствения разсъдък.
“Ако не стартираме да поставяме старания скоро, не е надалеч денят, в който ще разберем, че е станало прекомерно късно”, заключва той.
В годините обратно той приказва за “почти мистериозната” приемливост на Русия към страданията.
Неговият основен мотив е, че Западът неправилно е решил в годините, преди Путин да анексира Крим, че Русия ще поеме по пътя на западния ред, който почива на правила. НАТО неправилно пояснява дълбокия апетит на Русия за почитание.
“Грешката, която НАТО направи, е, че си намерения, че има някаква историческа еволюция, която ще допре цяла Евразия и не разбра, че от тази еволюция ще произлезе нещо доста по-различно от Вестфалската [Западната концепция за държавност] същина. А за Русия това е предизвикателство за идентичността на страната.”
За Путин споделя: “Не считам, че Путин е воин от вида на Хитлер”, дава отговор ми той. “Той по-скоро е воин на Достоевски.”
За Бжежински е прочувствен: “Когато умря Збиг, което беше голяма изненада, писах на жена му, с цел да кажа, че ничия гибел не ми беше повлияла толкоз доста, колкото неговата”, споделя Кисинджър, още веднъж явно трогнат. “Збиг беше съвсем неповторим в моето потомство. И двамата считахме, че концепциите за международния ред са основен проблем на нашето време. Как можехме да го създадем? Имахме разнообразни хрумвания. Но и за двамата съществена грижа беше въздигането на дипломацията до равнище на въздействие.”
Кой е Хенри Кисинджър
Хенри Кисинджър е американски държавен активист, посланик и специалист по интернационалните връзки. Съветник по националната сигурност на президента на Съединени американски щати в интервала 1969—1975 г и Държавен секретар на Съединени американски щати в интервала 1973—1977 г при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд.
Лауреат на Нобелова премия за мир 1973 година за приноса си за прекратяването на Виетнамската война със сключването на Парижкото съглашение.
Привърженик на така наречен " риъл политик ", Кисинджър играе преобладаваща роля във външната политика на Съединени американски щати в интервала 1969—1977 година Той е основател за политиката на разведряване сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики и е прочут като индивида, открил взаимоотношението с Пекин и разиграл " китайската карта против някогашния руски съюз
Кисинджър е президент на интернационалната консултантска компания Kissinger Associates и е лекар на Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Русия.
Биография
Хенри Алфред Кисинджър (англ. Henry Alfred Kissinger, рожденото му име е Хайнц А́лфред Кисингер (нем. Heinz Alfred Kissinger) е роден на 27 май 1923 г във Фюрт, Бавария, който по това време част от Ваймарската република, в религиозно еврейско семейство.
Рожденото му име е Хайнц Алфред Кисингер (в Съединени американски щати става Хенри Кисинджър). Баща му Луис Кисингер (1887—1982) е бил преподавател, майката Паула Щерн Кисингер (1901—1998), е била стопанка. По-младият му брат се е казвал Валтер. Фамилията Кисингер произлиза от името на немския град Бад-Кисинген.
През 1938 година, когато Кисинджър е на 15 години, фамилията бяга от нацистките преследвания, като за малко емигрира в Лондон, Англия, преди да дойде същата година в Ню Йорк.
Кисинджър получава американско поданство през 1943 година Служи в армията от 1943 година до 1946 година, като взе участие в сражения и разследващи акции по време на интервенцията в Ардените.
Участва в денацификацията в следвоенна Германия, като търси някогашни офицери от Гестапо и диверсанти. През юни 1945 година е назначен за пълководец на контраразузнаването в региона на Бергщрасе в провинция Хесен.
Образование
Завършва Харвардския лицей на Харвардския университет през 1950 година като бакалавър по филантропични науки със summa cum laude („ с най-висока хвалба “).
През 1952 и 1954 година Кисинджър получава надлежно степените магистър по филантропични науки и PhD (доктор по философия) в Харвардския университет.
От 1954 година до 1969 година е учител в същия университет.
Кариера
От 1952 година до 1969 година е шеф на проведения от него и поддържан от Централно разузнавателно управление на САЩ Международен харвардски семинар, чиято цел е да сплотява млади водачи от целия свят за битка срещу комунизма в услонията на Студената война.
През 1955 г е консултант в Оперативния координационен комитет, зависещ на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, основан от Айзенхауер през 1953 г и закрит от Кенеди през 1961 година
През 1955—1956 г Кисинджър е шеф по проучванията в региона на нуклеарните оръжия и външната политика в Съвета по интернационалните връзки в Ню Йорк. Резултат от тази му активност е книгата " Ядреното оръжие и външната политик " (1957 г). Книгата става бестселър и прави Кисинджър прочут.
През 1956—1958 г работи във фондацията на братята Рокфелер като шеф на Проекта за специфични проучвания.
През 1958 г в Харвард се основава Център за интернационалните връзки, на който Кисинджър е заместител шеф до 1960 година Центърът приготвя експерти, които извършват комплицирани сложни политически и дипломатически задачи.
Работи за редица държавни организации, измежду които Съвета за национална сигурност (1961—1962) и Държавния депалтамент (1965—1968).
През 60-те години Хенри Кисинджър към този момент е считан за един от най-влиятелните стратегически специалисти в света.
в Края на 1968 г новоизбраният президент Ричард Никсън избира Кисинджър за собствен консултант по националната сигурност.
Кисинджър се заклева като държавен секретар на Съединени американски щати на 22 септември 1973 година Продължава да заема и длъжността консултант по националната сигурност през целия мандат на Никсън. При Джералд Форд остава на поста държавен секретар.
В интервала 1969—1977 г Кисинджър играе основна роля в ръководството на външната политика на Съединени американски щати. В този интервал той е в центъра на договарянията на Съединени американски щати с Съюз на съветските социалистически републики, КНР, Япония, Израел, Египт, Северен Ветнам и други страни. Той инициира политиката на разведряване, която способства за намаляване на напрежението в американско-съветските връзки.
Кисинджър провежда доближаването сред Съединени американски щати и Китай, като играе значима роля в договарянията с китайския министър председател Чжоу Енлай в 1971 година Преговорите приключват с образуването на нов антисъветски американо-китайски блок.
На Кисинджър се приписва концепцията за очистване на комунистическите придвижвания в Южна Америка в частност организацията на преврата на Пиночет в Чили 1973 година
През 1973 г Кисинджър получава Нобеловата премия за мир за ролята си в подписването на Парижкото спокойно съглашение, което се допуска, че би трябвало да постави края на войната във Виетнам.
По-нататъшна активност
В края на 2001 г в течение на две и половина седмици оглавява Комисията по следствие на терористичните актове от 11 септември 2001 година
На 25 септември 2007 г дружно с няколко други някогашни държавни секретари подписва писмо до Конгреса да не се приема резолюция за геноцида над арменците.
През годините Кисинджър неведнъж се е изказвал във връзка на Русияи нейната политика.
" Русия изигра решаваща роля в експлоадирането на двете международни войни. През 1914 г Русия даде началото на военните дейности, праволинейно придържайки се към съюзническите си обязателства по връзки на Сърбия. В 1939 г, когато Сталин освободи Хитлер от страха му от война на два фронта, той знаеше, че прави всеобщата война неизбежна. В 1914 г Русия потегли на война, с цел да резервира достойнството си, в 1939 г тя провокира войната, с цел да вземе своя дял от завоеванията на Хитлер. " Цитат по книгата му " Дипломацията ".
През март 2014 г Кисинджър съобщи, че " съгласно разпоредбите на съществуващия интернационален ред е неприемливо Русия да анексира Крим. Но връзките на Крим с Украйна би трябвало да станат по-спокойни. За тази цел Русия би трябвало да признае суверенитета на Украйна над Крим. А Украйна би трябвало да разшири кримската автономност на избори в наличието на задгранични наблюдаващи. Този развой би трябвало да включва премахване на всевъзможни недомлъвки и неопределености по повод статута на Черноморския флот и Севастопол. "
А през 2016 г Кисинджър предложи на Доналд Тръмп да признае Крим за част от Русия.
Българска връзка
В епизод на предаването „ Hardball “ по CNBC от 5 април 1999, анализирайки последствията от идното обособяване на Косово за статута на албанците в Македония, Хенри Кисиднжър споделя, че съвсем всички славянски поданици на региона са българи (...the Slavs in Macedonia who are almost exclusively Bulgarians...).
Това съобщи в Давос някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър.
Днес той навършва 99 години.
Въпреки че е на 99 и се движи много постепенно, огромният consigliere на американската дипломация бързо прелита света, с цел да види хора като съветския Владимир Путин или китайския Си Дзинпин толкоз старателно, колкото когато разиграваше международната партия шах като дипломатическия маестро на Ричард Никсън.
Той обича да бъде във вихъра.
За геополитиката Кисинджър е това, което е Алън Грийнспан за паричната политика – пророк, чиито прозрения са надминати само от загадъчността им. Той е съвършено прецизен.
Геополитиката тежи на Кисинджър. Като един от архитектите на доближаването с Китай по време на Студената война, както и на примирието със Съветския съюз Кисинджър през днешния ден вижда един свят, в който Китай и Русия оспорват международния ред на Съединени американски щати, постоянно в цялостна естетика една с друга.
" Светът е пред безпорядък, само че точно в хаоса Кисинджър вижда опцията за пръв път да се сътвори изискване за „ международен ред”. А главното предизвикателство е в реконструкцията на интернационалната система. Но наказването за неуспех няма да докара до огромна война сред страните (макар че в някои райони това не е изключено), по отношение на развиване в сфери на въздействие, избрани от характерни вътрешни структури и форми на ръководство – да вземем за пример вестфалският модел, изправен против радикална ислямска визия. Бъдещето, съгласно някогашния държавен секретар е обвързвано с опознаване на предишното.
„ В наши дни търсенето на международния ред изисква опознаването на общества, чиято реалност дълго е била затворена в себе си. За да бъде решена загадката, хората просто би трябвало да споделят общи неща и да си отговорят на въпроса – по какъв начин другите исторически действителности и полезности могат да бъдат завършени в един общ ред”, написа Кисинджър в книгата си " Световен ред ", 2015 година.
Днес, 6 години по-късно, Кисинжър е уверен, че в случай че мирните договаряния сред Русия и Китай не се възобновят до два месеца, военните дейности могат да се разпространят по целия европейски континент.Западът е задължен на повлияе на Украйна за да възвърне договарянията с Русия, даже в случай че на Киев му се наложи да направи ред отстъпки, твърди Кисинджър.
Според Кисинджър, в случай че бойните дейности не се прекратят, то те към този момент ще бъдат не за свободата на Украйна. " Това ще бъде нова война против самата Русия ", споделя Кисинджър.
Освен това, в своята тирада на форума в Давос Кисинджър подсети, че Русия 400 години е неразривна част от Европа и поръчител за салдото на силите, по тази причина европейските водачи не трябва да отхвърлят вероятността за дълготрайно съдействие с Руската федерация. Политикът прецизирал, че не си коства Москва да бъде подтиквана към съюз с Пекин.
Ръководителят на дипломацията по време на Студената война се интересува тъкмо толкоз от бъдещето, колкото и от предишното.
Кисинджър написа ужасяваща публикация за изкуствения разсъдък за “Атлантик Монтли”, в която съпостави човечеството през днешния ден с инките преди идването на шарката и испанците. Той настоя за основаването на президентска комисия върху изкуствения разсъдък.
“Ако не стартираме да поставяме старания скоро, не е надалеч денят, в който ще разберем, че е станало прекомерно късно”, заключва той.
В годините обратно той приказва за “почти мистериозната” приемливост на Русия към страданията.
Неговият основен мотив е, че Западът неправилно е решил в годините, преди Путин да анексира Крим, че Русия ще поеме по пътя на западния ред, който почива на правила. НАТО неправилно пояснява дълбокия апетит на Русия за почитание.
“Грешката, която НАТО направи, е, че си намерения, че има някаква историческа еволюция, която ще допре цяла Евразия и не разбра, че от тази еволюция ще произлезе нещо доста по-различно от Вестфалската [Западната концепция за държавност] същина. А за Русия това е предизвикателство за идентичността на страната.”
За Путин споделя: “Не считам, че Путин е воин от вида на Хитлер”, дава отговор ми той. “Той по-скоро е воин на Достоевски.”
За Бжежински е прочувствен: “Когато умря Збиг, което беше голяма изненада, писах на жена му, с цел да кажа, че ничия гибел не ми беше повлияла толкоз доста, колкото неговата”, споделя Кисинджър, още веднъж явно трогнат. “Збиг беше съвсем неповторим в моето потомство. И двамата считахме, че концепциите за международния ред са основен проблем на нашето време. Как можехме да го създадем? Имахме разнообразни хрумвания. Но и за двамата съществена грижа беше въздигането на дипломацията до равнище на въздействие.”
Кой е Хенри Кисинджър
Хенри Кисинджър е американски държавен активист, посланик и специалист по интернационалните връзки. Съветник по националната сигурност на президента на Съединени американски щати в интервала 1969—1975 г и Държавен секретар на Съединени американски щати в интервала 1973—1977 г при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд.
Лауреат на Нобелова премия за мир 1973 година за приноса си за прекратяването на Виетнамската война със сключването на Парижкото съглашение.
Привърженик на така наречен " риъл политик ", Кисинджър играе преобладаваща роля във външната политика на Съединени американски щати в интервала 1969—1977 година Той е основател за политиката на разведряване сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики и е прочут като индивида, открил взаимоотношението с Пекин и разиграл " китайската карта против някогашния руски съюз
Кисинджър е президент на интернационалната консултантска компания Kissinger Associates и е лекар на Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Русия.
Биография
Хенри Алфред Кисинджър (англ. Henry Alfred Kissinger, рожденото му име е Хайнц А́лфред Кисингер (нем. Heinz Alfred Kissinger) е роден на 27 май 1923 г във Фюрт, Бавария, който по това време част от Ваймарската република, в религиозно еврейско семейство.
Рожденото му име е Хайнц Алфред Кисингер (в Съединени американски щати става Хенри Кисинджър). Баща му Луис Кисингер (1887—1982) е бил преподавател, майката Паула Щерн Кисингер (1901—1998), е била стопанка. По-младият му брат се е казвал Валтер. Фамилията Кисингер произлиза от името на немския град Бад-Кисинген.
През 1938 година, когато Кисинджър е на 15 години, фамилията бяга от нацистките преследвания, като за малко емигрира в Лондон, Англия, преди да дойде същата година в Ню Йорк.
Кисинджър получава американско поданство през 1943 година Служи в армията от 1943 година до 1946 година, като взе участие в сражения и разследващи акции по време на интервенцията в Ардените.
Участва в денацификацията в следвоенна Германия, като търси някогашни офицери от Гестапо и диверсанти. През юни 1945 година е назначен за пълководец на контраразузнаването в региона на Бергщрасе в провинция Хесен.
Образование
Завършва Харвардския лицей на Харвардския университет през 1950 година като бакалавър по филантропични науки със summa cum laude („ с най-висока хвалба “).
През 1952 и 1954 година Кисинджър получава надлежно степените магистър по филантропични науки и PhD (доктор по философия) в Харвардския университет.
От 1954 година до 1969 година е учител в същия университет.
Кариера
От 1952 година до 1969 година е шеф на проведения от него и поддържан от Централно разузнавателно управление на САЩ Международен харвардски семинар, чиято цел е да сплотява млади водачи от целия свят за битка срещу комунизма в услонията на Студената война.
През 1955 г е консултант в Оперативния координационен комитет, зависещ на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, основан от Айзенхауер през 1953 г и закрит от Кенеди през 1961 година
През 1955—1956 г Кисинджър е шеф по проучванията в региона на нуклеарните оръжия и външната политика в Съвета по интернационалните връзки в Ню Йорк. Резултат от тази му активност е книгата " Ядреното оръжие и външната политик " (1957 г). Книгата става бестселър и прави Кисинджър прочут.
През 1956—1958 г работи във фондацията на братята Рокфелер като шеф на Проекта за специфични проучвания.
През 1958 г в Харвард се основава Център за интернационалните връзки, на който Кисинджър е заместител шеф до 1960 година Центърът приготвя експерти, които извършват комплицирани сложни политически и дипломатически задачи.
Работи за редица държавни организации, измежду които Съвета за национална сигурност (1961—1962) и Държавния депалтамент (1965—1968).
През 60-те години Хенри Кисинджър към този момент е считан за един от най-влиятелните стратегически специалисти в света.
в Края на 1968 г новоизбраният президент Ричард Никсън избира Кисинджър за собствен консултант по националната сигурност.
Кисинджър се заклева като държавен секретар на Съединени американски щати на 22 септември 1973 година Продължава да заема и длъжността консултант по националната сигурност през целия мандат на Никсън. При Джералд Форд остава на поста държавен секретар.
В интервала 1969—1977 г Кисинджър играе основна роля в ръководството на външната политика на Съединени американски щати. В този интервал той е в центъра на договарянията на Съединени американски щати с Съюз на съветските социалистически републики, КНР, Япония, Израел, Египт, Северен Ветнам и други страни. Той инициира политиката на разведряване, която способства за намаляване на напрежението в американско-съветските връзки.
Кисинджър провежда доближаването сред Съединени американски щати и Китай, като играе значима роля в договарянията с китайския министър председател Чжоу Енлай в 1971 година Преговорите приключват с образуването на нов антисъветски американо-китайски блок.
На Кисинджър се приписва концепцията за очистване на комунистическите придвижвания в Южна Америка в частност организацията на преврата на Пиночет в Чили 1973 година
През 1973 г Кисинджър получава Нобеловата премия за мир за ролята си в подписването на Парижкото спокойно съглашение, което се допуска, че би трябвало да постави края на войната във Виетнам.
По-нататъшна активност
В края на 2001 г в течение на две и половина седмици оглавява Комисията по следствие на терористичните актове от 11 септември 2001 година
На 25 септември 2007 г дружно с няколко други някогашни държавни секретари подписва писмо до Конгреса да не се приема резолюция за геноцида над арменците.
През годините Кисинджър неведнъж се е изказвал във връзка на Русияи нейната политика.
" Русия изигра решаваща роля в експлоадирането на двете международни войни. През 1914 г Русия даде началото на военните дейности, праволинейно придържайки се към съюзническите си обязателства по връзки на Сърбия. В 1939 г, когато Сталин освободи Хитлер от страха му от война на два фронта, той знаеше, че прави всеобщата война неизбежна. В 1914 г Русия потегли на война, с цел да резервира достойнството си, в 1939 г тя провокира войната, с цел да вземе своя дял от завоеванията на Хитлер. " Цитат по книгата му " Дипломацията ".
През март 2014 г Кисинджър съобщи, че " съгласно разпоредбите на съществуващия интернационален ред е неприемливо Русия да анексира Крим. Но връзките на Крим с Украйна би трябвало да станат по-спокойни. За тази цел Русия би трябвало да признае суверенитета на Украйна над Крим. А Украйна би трябвало да разшири кримската автономност на избори в наличието на задгранични наблюдаващи. Този развой би трябвало да включва премахване на всевъзможни недомлъвки и неопределености по повод статута на Черноморския флот и Севастопол. "
А през 2016 г Кисинджър предложи на Доналд Тръмп да признае Крим за част от Русия.
Българска връзка
В епизод на предаването „ Hardball “ по CNBC от 5 април 1999, анализирайки последствията от идното обособяване на Косово за статута на албанците в Македония, Хенри Кисиднжър споделя, че съвсем всички славянски поданици на региона са българи (...the Slavs in Macedonia who are almost exclusively Bulgarians...).
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ