Посланик Митрофанова: Изпълнението на Минските споразумения са единствения път за нормализиране на ситуацията в региона
Русия и Украйна не съумяха да реализират прогрес на траялите съвсем 9 часа договаряния в по този начин наречения Нормандски формат в Берлин. За това какви благоприятни условия за разрешаване на рецесията вижда Русия, в предаването „ Светът и ние “ по Българска национална телевизия, беседваме с посланика на страната у нас Н.Пр. Елеонора Митрофанова.
- Госпожо дипломат, слушаме в последните дни вести за учения военни, за напредване на войски и в Европа, и близо до Украйна. Всички се тревожим от заплахата от война. Кажете, какъв е вероятният дипломатически компромис да избегнем войната?
Първо, бих ви споделила, че Русия не желае война. Това беше безусловно ясно декларирано и на равнище президент на нашата страна, и от министъра на външните работи. Въпросът въобще не е в Украйна в действителност. Както знаете, става въпрос за груповата сигурност и за гаранциите за сигурността по отношение на това, че НАТО се движи на изток, директно до нашите граници. Това е обвързвано с обстоятелството, че Украйна се напомпва с летално оръжие. И както разбирате, всяка пушка, която се зарежда, зарежда, зарежда може или сама да гръмне, или някой глупак да натисне копчето. Затова да се надяваме, че договарянията, които се организират в този момент, не мога да кажа, че при тях има доста взаимно схващане, само че все пак самият факт, че се водят диалози, че се вършат дипломатически старания, се надявам това да ни придвижи към мирното споразумяване на този въпрос.
- Добре. Казвате, че желанията за разширение на НАТО, тормозят Русия. Но това са далечни планове. Всички споделят, че надали в идващите 15 или 20 година това изобщо е допустимо. А съветските войски са на границата на Украйна в този момент. И това са 100 хиляди бойци. От какво толкоз се тормози Русия, която е толкоз голяма и мощна страна?
Нека стартираме оттова, че Русия организира учения на границите си. При това не навръх границите, а някъде на 150 км от границата. Това е Западният боен окръг. Тези учения са провеждани и преди 1 година, и преди 2 година В тези учения няма безусловно нищо ново. Просто те се организират по това време, тъй като ние се тормозим. Притесняваме се от експанзия от страна на Украйна, и от страна на НАТО, защото още веднъж ще повторя – заредената пушка във всеки един миг може да гръмне. Т.е. това в някаква степен е едно превантивно предизвестие, за това че нападателните дейности ще получат съответния отпор.
- Аз слушах конференцията на президентите Путин и Макрон след тяхната среща тази седмица. И това, което най-вече ми направи усещане беше изявлението, припомнянето от страна на вашия президент, че вие сте нуклеарна мощ. Как да разбираме това? Много анализатори видяха и се тревожат от това изявление?
Ако сте гледали изявлението на президента, там имаше избран пролог преди този момент изказване. Ние сме нуклеарна страна, това е реалност. Владимир Владимирович подсети, че в доктриналните документи на Украйна става въпрос Крим да бъде върнат на Украйна, в това число по боен метод. По боен метод. Какво ни остава да вършим, в случай че в тази страна се намира НАТО и НАТО напълно оказва помощ на Украйна? Ще ни се наложи да се пазиме, нали? И просто Владимир Владимирович подсети, че Русия е нуклеарна страна и просто не може да се постъпва с Русия по този начин. Това е оръжие със сдържащо влияние, всички разбираме това. Не става въпрос за някаква опасност. Не видях в изявлението му да прозвучи каквато и да било опасност.
- Между Украйна и Русия по този начин или другояче има подписана форма на съглашение, приказвам за Минските съглашения, съгласно доста дипломати това е пътят за решение на въпроса. Вие по какъв начин ще коментирате това, допустимо ли е?
Леко ще ви поправям. Това не е съглашение сред Русия и Украйна. Минските съглашения бяха подписани от Франция, Германия, Украйна, Донецката и Луганската република.
- Така е, само че в това е казусът – точно в това е казусът, че Русия има сериозен интерес, а в действителност няма присъединяване на пръв взор?
Има тристранна комисия, в която участваме. Има го Нормандският формат, в който участваме. Несъмнено всичко това го има. Но като изхождаме от последните изявления на управлението на Украйна, като че ли Украйна не желае да извършва Минските съглашения. Въпреки че ние считаме, че това е единственият път за нормализиране на обстановката въобще в района. Това е единственият път. Това го споделя и Макрон, и Германия, и Франция. Потвърждават, че Минските съглашения са единствения вероятен път. И все пак, дружно с Украйна и от страна на Съединени американски щати чуваме, че – да, споразуменията би трябвало да бъдат изпълнявани, само че не по тези точки, които са избрани там в тяхната поредност. А някак другояче. Засега не сме разбрали по какъв начин.
- Проблемът е считам, че вие виждате това съглашение, двете страни виждате съглашението по друг метод? И за вас са значими разнообразни неща. Има ли опция, съгласно вас, Украйна да бъде неутрална и по какъв метод дипломатически? Това е, което не разбирам, тъй като въпреки всичко това е самостоятелна страна.
Вижте, що се отнася до неутралния статут на Украйна, този статут беше закрепен по-рано в украинското законодателство. Вижте какво е времето. Време на безпорядък, когато никой и нищо, незнайно за какво, не съблюдава и счита, че международният ред, построен върху правила, се натрапва със мощ и със знанието на политическия хайлайф, и със знанието на хората, че ще вършим това, което в моментна ни е преференциално. Точно това е формулата, против която безусловно изрично се изправяме и считаме, че единствено интернационалното право, в случай че нещо в него е остаряло, би трябвало да се промени съгласно съответните процедури, само че единствено интернационалното право съставлява гаранция за интернационалните връзки.
- Другата огромна паника в Европа и несъмнено и в България, това са доставките на газ, на сила за Европа при положение на спор. Можете ли да кажете дали те са обезпечени и какво ще направи Русия при положение на нови наказания от страна на Запада?
Мога да кажа, че в продължение на 45 година или от момента, когато газа по газопроводите потегли към Европа, не е имало нито едно нарушение на контракт от страна на Русия, макар че от време на време връзките са били доста сложни. Много сложни. Просто тогава не са размахвали глобите, както в този момент, само че се е случвало връзките да са комплицирани. Единствено през 2009 година, когато Украйна спря доставките за България за един къс интервал, макар че тръбата беше цялостна, тъй като не беше съгласна с някакви цени. Иначе Русия постоянно е била един сигурен снабдител на сила. Но мога да кажа, че в съветското общество не съществува единогласие по доста въпроси за обстановката през днешния ден. И чуваме някои политици изцяло изрично да декларират, че не разбираме за какво ние, откакто сме в подобен спор с Украйна, в толкоз напрегната обстановка, към момента им доставяме газ, търгуваме с тях, доставяме им някаква продукция и така нататък, че това би трябвало да бъде спряно. Смятам, да не дава Господ, че то това няма да се стигне, тъй като доставянето на газ в такива размери в Европа, това е с изключение на друго и обществена отговорност. Прекрасно разбираме това.
- Надяваме се това да е по този начин. Кажете най-после какви са упованията ви за двустранните връзки от новото българско държавно управление, знаете – то преди малко се смени при нас?
Вижте, доста ми е мъчно да кажа какви ще са връзките, защото за жалост още с никого не съм се срещала, макар запитванията, които съм изпращала. Отношенията с държавното управление са си връзки с държавното управление. Но ние имаме голям набор от филантропични връзки. Хуманитарни ползи. Една обща история, която не е допустимо да бъде зачеркната в нашите връзки. Затова доста интензивно работим в районите. Много интензивно работим с гражданското общество. Разчитам, както декларира държавното управление ви, че то ще построява прагматични връзки и с другите страни, що се отнася до НАТО и така нататък, че това няма да бъдат единствено думи, а и че дейностите ще са такива.
- Госпожо дипломат, слушаме в последните дни вести за учения военни, за напредване на войски и в Европа, и близо до Украйна. Всички се тревожим от заплахата от война. Кажете, какъв е вероятният дипломатически компромис да избегнем войната?
Първо, бих ви споделила, че Русия не желае война. Това беше безусловно ясно декларирано и на равнище президент на нашата страна, и от министъра на външните работи. Въпросът въобще не е в Украйна в действителност. Както знаете, става въпрос за груповата сигурност и за гаранциите за сигурността по отношение на това, че НАТО се движи на изток, директно до нашите граници. Това е обвързвано с обстоятелството, че Украйна се напомпва с летално оръжие. И както разбирате, всяка пушка, която се зарежда, зарежда, зарежда може или сама да гръмне, или някой глупак да натисне копчето. Затова да се надяваме, че договарянията, които се организират в този момент, не мога да кажа, че при тях има доста взаимно схващане, само че все пак самият факт, че се водят диалози, че се вършат дипломатически старания, се надявам това да ни придвижи към мирното споразумяване на този въпрос.
- Добре. Казвате, че желанията за разширение на НАТО, тормозят Русия. Но това са далечни планове. Всички споделят, че надали в идващите 15 или 20 година това изобщо е допустимо. А съветските войски са на границата на Украйна в този момент. И това са 100 хиляди бойци. От какво толкоз се тормози Русия, която е толкоз голяма и мощна страна?
Нека стартираме оттова, че Русия организира учения на границите си. При това не навръх границите, а някъде на 150 км от границата. Това е Западният боен окръг. Тези учения са провеждани и преди 1 година, и преди 2 година В тези учения няма безусловно нищо ново. Просто те се организират по това време, тъй като ние се тормозим. Притесняваме се от експанзия от страна на Украйна, и от страна на НАТО, защото още веднъж ще повторя – заредената пушка във всеки един миг може да гръмне. Т.е. това в някаква степен е едно превантивно предизвестие, за това че нападателните дейности ще получат съответния отпор.
- Аз слушах конференцията на президентите Путин и Макрон след тяхната среща тази седмица. И това, което най-вече ми направи усещане беше изявлението, припомнянето от страна на вашия президент, че вие сте нуклеарна мощ. Как да разбираме това? Много анализатори видяха и се тревожат от това изявление?
Ако сте гледали изявлението на президента, там имаше избран пролог преди този момент изказване. Ние сме нуклеарна страна, това е реалност. Владимир Владимирович подсети, че в доктриналните документи на Украйна става въпрос Крим да бъде върнат на Украйна, в това число по боен метод. По боен метод. Какво ни остава да вършим, в случай че в тази страна се намира НАТО и НАТО напълно оказва помощ на Украйна? Ще ни се наложи да се пазиме, нали? И просто Владимир Владимирович подсети, че Русия е нуклеарна страна и просто не може да се постъпва с Русия по този начин. Това е оръжие със сдържащо влияние, всички разбираме това. Не става въпрос за някаква опасност. Не видях в изявлението му да прозвучи каквато и да било опасност.
- Между Украйна и Русия по този начин или другояче има подписана форма на съглашение, приказвам за Минските съглашения, съгласно доста дипломати това е пътят за решение на въпроса. Вие по какъв начин ще коментирате това, допустимо ли е?
Леко ще ви поправям. Това не е съглашение сред Русия и Украйна. Минските съглашения бяха подписани от Франция, Германия, Украйна, Донецката и Луганската република.
- Така е, само че в това е казусът – точно в това е казусът, че Русия има сериозен интерес, а в действителност няма присъединяване на пръв взор?
Има тристранна комисия, в която участваме. Има го Нормандският формат, в който участваме. Несъмнено всичко това го има. Но като изхождаме от последните изявления на управлението на Украйна, като че ли Украйна не желае да извършва Минските съглашения. Въпреки че ние считаме, че това е единственият път за нормализиране на обстановката въобще в района. Това е единственият път. Това го споделя и Макрон, и Германия, и Франция. Потвърждават, че Минските съглашения са единствения вероятен път. И все пак, дружно с Украйна и от страна на Съединени американски щати чуваме, че – да, споразуменията би трябвало да бъдат изпълнявани, само че не по тези точки, които са избрани там в тяхната поредност. А някак другояче. Засега не сме разбрали по какъв начин.
- Проблемът е считам, че вие виждате това съглашение, двете страни виждате съглашението по друг метод? И за вас са значими разнообразни неща. Има ли опция, съгласно вас, Украйна да бъде неутрална и по какъв метод дипломатически? Това е, което не разбирам, тъй като въпреки всичко това е самостоятелна страна.
Вижте, що се отнася до неутралния статут на Украйна, този статут беше закрепен по-рано в украинското законодателство. Вижте какво е времето. Време на безпорядък, когато никой и нищо, незнайно за какво, не съблюдава и счита, че международният ред, построен върху правила, се натрапва със мощ и със знанието на политическия хайлайф, и със знанието на хората, че ще вършим това, което в моментна ни е преференциално. Точно това е формулата, против която безусловно изрично се изправяме и считаме, че единствено интернационалното право, в случай че нещо в него е остаряло, би трябвало да се промени съгласно съответните процедури, само че единствено интернационалното право съставлява гаранция за интернационалните връзки.
- Другата огромна паника в Европа и несъмнено и в България, това са доставките на газ, на сила за Европа при положение на спор. Можете ли да кажете дали те са обезпечени и какво ще направи Русия при положение на нови наказания от страна на Запада?
Мога да кажа, че в продължение на 45 година или от момента, когато газа по газопроводите потегли към Европа, не е имало нито едно нарушение на контракт от страна на Русия, макар че от време на време връзките са били доста сложни. Много сложни. Просто тогава не са размахвали глобите, както в този момент, само че се е случвало връзките да са комплицирани. Единствено през 2009 година, когато Украйна спря доставките за България за един къс интервал, макар че тръбата беше цялостна, тъй като не беше съгласна с някакви цени. Иначе Русия постоянно е била един сигурен снабдител на сила. Но мога да кажа, че в съветското общество не съществува единогласие по доста въпроси за обстановката през днешния ден. И чуваме някои политици изцяло изрично да декларират, че не разбираме за какво ние, откакто сме в подобен спор с Украйна, в толкоз напрегната обстановка, към момента им доставяме газ, търгуваме с тях, доставяме им някаква продукция и така нататък, че това би трябвало да бъде спряно. Смятам, да не дава Господ, че то това няма да се стигне, тъй като доставянето на газ в такива размери в Европа, това е с изключение на друго и обществена отговорност. Прекрасно разбираме това.
- Надяваме се това да е по този начин. Кажете най-после какви са упованията ви за двустранните връзки от новото българско държавно управление, знаете – то преди малко се смени при нас?
Вижте, доста ми е мъчно да кажа какви ще са връзките, защото за жалост още с никого не съм се срещала, макар запитванията, които съм изпращала. Отношенията с държавното управление са си връзки с държавното управление. Но ние имаме голям набор от филантропични връзки. Хуманитарни ползи. Една обща история, която не е допустимо да бъде зачеркната в нашите връзки. Затова доста интензивно работим в районите. Много интензивно работим с гражданското общество. Разчитам, както декларира държавното управление ви, че то ще построява прагматични връзки и с другите страни, що се отнася до НАТО и така нататък, че това няма да бъдат единствено думи, а и че дейностите ще са такива.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ