Повишаването на температурите е трайна тенденция, а градската среда допълнително

Повишаването на температурите е трайна наклонност, а градската среда в допълнение ускорява чувството за горещина, предизвестяват от Национален институт по метеорология и хидрология

Горещата вълна, която, е резултат от типична атмосферна циркулация и задържане на парещ въздух от Африка над континента. Това изясни в студиото на доцент доктор Лилия Бочева, шеф на департамент " Метеорология " в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

" В случая за Западна и Централна Европа става въпрос за блокиращ развой на парещ въздух от Африка, който се задържа по-дълго време над избрана област. При ясно небе и мощно слънцегреене земната повърхнина се нагрява от ден на ден и температурите се покачват. Тази антициклонална конюнктура се задържа към седмица, само че към този момент стартира последователно да се унищожава ", изясни тя.

Според нея България също ще усети стопляне през идващите дни, само че не се чакат рискови стойности като тези в Западна Европа. По думите на Бочева климатичните данни ясно демонстрират, че България става все по-топла:

" Действително живеем в по-топъл свят. Тенденциите в България са за повишаване на температурите, като това се усеща най-силно през лятото. Нарастват освен дневните, само че и нощните температури, а това е изключително неприятно, тъй като организмът няма опция да се охлажда през нощта. "

Тя акцентира, че климатичните модели за Европа и България демонстрират продължаващо стопляне през идващите десетилетия:

" Няма да променим климатичния си пояс, само че последователно прекосяваме към по-суха и по-гореща подгрупа на същия климат. Все повече региони в Южна България стартират да се приближават до климатичните условия, присъщи за елементи от Гърция. "

Според специалиста още от средата на 80-те години се следи наклонност към по-чести и по-интензивни горещи интервали:

" Климатичните проучвания демонстрират, че горещите талази стават по-чести. Затоплящият се климат води до увеличение както на честотата, по този начин и на интензитета на рисковите феномени - от продължителни жеги и суши до интензивни превалявания, наводнения и стихии.

Освен климатичните промени, въздействие оказва и методът, по който се развиват градовете.

" С презастрояването през последните десетилетия бяха нарушени част от въздушните коридори, които подкрепят проветряването на градовете. Образуват се по този начин наречените острови на топлота - мощно застроени региони, които акумулират топлота денем и я излъчват през нощта. Това в допълнение ускорява чувството за горещина ", разясни доцент Бочева.

По думите ѝ редица европейски градове към този момент влагат допълнително зелени площи и озеленяване на покриви като метод за ограничение на този резултат. Тя акцентира, че метеорологичните прогнози стават все по-точни, само че безспорна акуратност не може да бъде реализирана:

" Тридневната прогноза е задоволително надеждна в множеството случаи, само че при бързо разрастващи се летни процеси даже тя може да се окаже неточна. Метеорологията непрестанно се развива, само че 100-процентова акуратност надали в миналото ще бъде реализирана. "

Според прогнозите в България предстоят по-топли дни, само че все още не се чакат температури над 40 градуса. Специалистите обаче предизвестяват, че летният сезон занапред навлиза в най-горещата си фаза.