Очертанията на войната: Знаците на предстоящата контраофанзива и загубената подкрепа за Русия
Русия гори, Кремъл също
От сряда насам всички погледи на света като че ли са обърнати към Москва и по-точно върху Кремъл. Фиксацията върху комплекса от здания, символизиращ всяка съветска власт, е изцяло понятен с оглед невижданото събитие от ранните часове на 3 май – офанзивата с дронове против Сенатския замък, формалната резиденция на президента Владимир Путин .
Сама по себе си случката е толкоз шокираща, че няма по какъв начин всеки уважаващ себе си анализатор да я подмине с лека ръка и да промърмори нещо от рода на „ Какво пък толкова... “. От друга страна, в случай че стартираме да я преекспонираме поради привидната ѝ екстраординарност има заплаха да пропуснем редица не по-малко значими събития, които се свързват едно с друго по изумителен метод и които, прекомерно евентуално, да се окажат в основата на огромни бъдещи промени на украинския фронт .
Ще стартира точно с тези, не до такава степен впечатляващи събития.
Си Дзинпин е фашист, индийците – и те
Допреди да се случи " това " нещо на покрива на Кремъл, съвсем всички пълнолетни руснаци се вълнуваха единствено от едно – по какъв начин по този начин " приятелски " Китай, на който се разпореждаха такива огромни очаквания да се хвърли надали не безкористно да оказва помощ на Русия в битката против омразният групов Запад, внезапно взе та им обърна тил. Нали Си Дзинпин напълно неотдавна персонално бе дошъл на другарска аудиенция в Москва, нали пиха дружно с Путин бяло вино и подписваха разните му там публични документи? Оказа се обаче, че всичко е било всуе.
Още на 26 април в Ню Йорк бе гласувана резолюция на Генералната асамблея на Организация на обединените нации с извънредно строги формулировки по отношение на дейностите на Русия в Украйна, а преди този момент и в Грузия. Освен това документът приканва за възмездяване на вредите нанесени на жертвите на експанзиите. При това, за разлика от различен път, представителят на КНР не посегна към бутона „ въздържал се “, а изрично гласоподава „ за “ . Шокът бе още по-голям откакто единодушие с текста на резолюцията показаха и представителите на Индия, Бразилия и Турция , считаните за обичайни другари на Русия. Да не приказваме за определяните напълно до неотдавна за васални Казахстан и Армения .
Казвам „ още на 26 април “, тъй като заради неведоми аргументи новината за световното изменничество си проби път в съветските медии едвам към 1 май. И се стартира една... И в обществените мрежи, и в студията на прокремълските „ публицисти “ се развихри невиждана нервност. Дали поради ненадейно рухналите илюзии за безкористна руско-китайска дружба или поради неотдавнашния му диалог със Зеленски, само че главната мощност на медийния яд бе ориентиран против Си Дзинпин. Държавният глава на КНР бе обрисуван с целия набор от неприлични прилагателни, който съществуват в актуалния махленски диалект, най-благозвучният от които бе „ фашист “. Някои от по-смелите съветски пропагандатори дори приканиха още веднъж да се разположи войска от милион и половина души на китайската граница, „ както по времето на Съветския съюз “. Излишно е да ви напомням поговорката какво сънува гладната (руска) кокошка. По скоро въпросът към този момент е какво още не сънува...
Ако го погледнем от сериозната, аналитична страна, няма да е мъчно да открием, че такова публично декларирано разграничаване от Путин е изцяло разумно и дори закъсняло. Китайците мислят бързо, само че обичайно взимат своите решения постепенно и дори някак си мудно. Но когато го създадат нормално те са дефинитивни. Индийците сигурно са измислили йогата, само че май ще се окаже, че са ненадминати виртуози и в търговията. Или най-малко по този начин споделят наскоро оповестените данни, съгласно които за последната финансова година се е нараснал с цели 60% и е достигнал нечуваните 89 милиарда $. Познайте от раз от кое място си го доставят и не си ли го купуват оттова на безценица. Бразилският президент може и да прави понякога спорни изявления за това чий е Крим, само че е пределно наясно, че страната му се намира в западното полукълбо и е част от един световен свят, който всички откровено се надяваме, че ще го има и след Путин.
На пръв взор позицията на Армения и Казахстан наподобява изненадваща, само че и техните ръководители, за разлика от Путин, гледат в бъдещето, а не живеят в предишното. При това приказваме за страни, за които се смята, че обичайният постсъветски олигархичен модел е пуснал доста дълбоки корени. Там от дълго време господстват някакви кланове, а медиите са си напряко проруски. Да не приказваме, че тъкмо преди началото на нашествието в Украйна, Русия оказа директна военна помощ и на двете страни.
На Казахстан – с цел да може президентът Токаев да остане на власт, а на Армения – с цел да се опълчи на съседите си от Азърбайджан в тлеещия от дълго време териториален спор. Ще кажете, че арменските и казахстанските ръководители са неблагодарни. Не, в действителност са далновидни. Те са пределно наясно какъв брой висока в действителност е цената на „ безкористната “ съветска помощ . Какво бе споделил поетът Вергилий? „ Страхувай се от данайците, даже когато носят блага. “ Явно единствено у нас избрани политически сили не престават да залагат на кон, който е толкоз безсилен, че освен няма да завоюва конкуренцията, само че и ще грохне надалеч преди финалната линия.
Летят дронове. Отвсякъде
През миналите дни станахме очевидци на невиждана по своите мащаби, интензивна и продължителна украинска атака с дронове против обекти с военно и двойно предопределение на територии, следени от руснаците. При това тя бе комбинирана с наземни, диверсионни акции против така наречен сериозна инфраструктура – електропреносната и железопътна мрежа. За мен точно това е събитието на отминаващата седмица , а не среднощният удар против купола на формалната резиденция на Путин. Защото сигурно не е самоцелно и е предвестител на нещо огромно.
Тези, които наблюдават моите разбори, евентуално си спомнят, че през зимата при първите украински ответни удари против военните летища надълбоко в територията на РФ, означих, че Русия на процедура не разполага с надеждна противовъздушна защита, която дейно да „ затвори “ небесното си пространство. И че е въпрос на време елементарният руснак да стартира да се оглежда трескаво нагоре дали не прелита някой безпилотен уред до момента в който излиза заран за работа. Е, май към този момент се случва или е на път да се случи. Новата ми прогноза е, колкото и самоуверено да прозвучи на някои, че оттук насетне за руснаците това ще бъде тяхното обезпокоително всекидневие.
Ще си разреша в резюме да ви напомня какво тъкмо трябваше да преживее страната агресор през миналата седмица. Първо бе ударена с дрон главната горивна база на Черноморския флот в Севастопол . Бяха извадени от строя до 10 грамадни резервоара, което се чака да докара до доста усложнение със зареждането на бойните кораби на нашествениците.
Руснаците към момента не се бяха свестили от удара, когато последва нов – отново с дронове бе подпалена друга горивна база, ситуирана на Тамнаския полуостров, близо до Керченския проток.
И този път концепцията на украинците бе ясно обрисувана – да унищожават всички съществени източници на гориво на окупаторите в региона на Крим , който се чака да бъде една евентуалните цели на идната огромна атака . За похлупак на всичко, в средата на седмицата и още веднъж по късна доба, и отново с дронове, бе улучена рафинерия в региона на Краснодар, който по права линия се намира малко по на изток от упоменатите горивни бази.
" Горивната " атака на украинците обаче не бе лимитирана единствено до региона на Черно море. В понеделник, да вземем за пример, бе взривена железопътна линия в приграничната им Брянска област, при която цяла влакова комбинация с вагони цистерни дерайлира и бяха изпепелени двата теглещи я локомотива. За да бъде кошмарът за путинистите цялостен, същата преживелица се повтори безусловно на идващия ден, отново в същата област – от релсите излезе цялостен трен с горивни артикули.
Мисля, че към този момент схващате пъкления проект на Киев – да остави „ на изсъхнало “ нашествениците тъкмо когато на фронта се обрисува да стане много напечено . По всичко проличава, че са на път да го осъществят.
Ще ви спестя понаташното хронологичното изброяване на ударите, които логистиката на страната агресор бе принудена да понесе. И без това повратливи украински публицисти към този момент свършиха много работа като сметнаха, че единствено с дронове през последните дни са били атакувани 62 обитаеми пункта на съветска територия или под съветски надзор, от Псков надалеч на север до Туапсе, на кавказкия бряг на Черно море. Навсякъде гореше по нещо – я административна постройка в Москва, я цех, я някой склад.
Мой „ любимец “ си остава дръзката акция против летище в същата тази многострадална Брянска област, на което с огромна възможност посредством удар с дрон бе погубен голям съветски транспортен аероплан Ан-124 Руслан и развален различен. Само за съпоставяне – Русланът има обсег на крилете над 70 метра, коства съвсем 100 милиона $ и Русия разполага с към 20 изправни самолета от този вид. Един средностатистически дрон обаче има обсег на крилете от два до три метра, коства почти 10 000 $ и Украйна разполага най-вероятно с хиляди от тях.
Дроновете
По всичко проличава, че дроновете са оръжието на бъдещето. Не изискват някакви големи вложения за произвеждане, нито дългогодишна подготовка на водачи, нито скъпи летища и високотехнологични бази за поддръжка. Освен това загубата на дрон не води до загубата на неговия оператор, т.е. на подобен скъп кадър какъвто другояче се явява водачът. Не по-малко значимо е и лесното им придобиване. Почти е невероятно просто да си купите изтребител или бомбардировач на черния пазар, да не приказваме легално.
За сметка на това, единствено против няколко хиляди $ може си купите първокласен дрон в интернет и по-късно да го модифицирате да носи дребни бомби, да вземем за пример. И в случай че упоменатата сума въпреки всичко ви се коства забележителна, мой дълг е да ви напомня, че един 155-артилерийски снаряд доставян на Украйна от западните ѝ сътрудници сега коства някъде към 3300 евро, освен това без никой да подсигурява, че изобщо ще доближи задачата, да не приказваме за нанасяне на съществени вреди.
Защо съветската противовъздушна защита мъчно се оправя с дроновете ? Преди всичко, тъй като към този момент не е толкоз многочислена и плътна. В последните години на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики единствено Москва е била охранявана от цели осем корпуса Противовъздушна отбрана, а в този момент са единствено осем полка. Освен това изначално тя е била проектирана да се опълчва на първо място на реактивни самолети, т.е. бързолетящи обекти на обилни височини.
Сега обаче е принудена да работи против напълно различен съперник, който действително е тъкмо противоположното на огромен реактивен аероплан. Труднозабележим е, съвсем не оставя следи и лети директно над земята. Да не приказваме и за изключителното многообразие от дронове – от седемметровия турски „ Байрактар “ до такива с величина колкото човешка длан.
Другата причина е организационна. ПВО-то на Киев, да вземем за пример, е многослойно, т.е. към украинската столица са ситуирани нещо като концентрични пръстени, всеки от които кондензиран с разнообразни типове оръжия. Те влизат в деяние съгласно задачата – в случай че е някоя ракета летяща нависоко, то тя е атакувана със съответните височинни оръжия (ракети).
Ако ли пък лети ниско – то тогава попада под прицела на автоматизираните оръдия и картечниците. Именно положителната организация (плюс съответното съвременно западно оръжие) разрешава на украинците да унищожават най-малко към 75% от всяка вълна дронове, приближаваща се към тях. При ракетите този индикатор е още по-висок – към 90%. Руснаците с тяхната голяма територия и граници, разтеглени на хиляди километри, могат единствено да мечтаят за такива индикатори.
Ударът против Кремъл
Подобно на крайцера „ Москва “, който след потопяването му се трансформира в един от основните знаци на украинската опозиция и надали скоро ще бъде пропуснат, дръзката бомбардировка на Кремъл ще си остане знаково събитие, за което ще се приказва и след доста години. Има обаче някои нюанси – за разлика от случая с „ Москва “, когато през цялото време бе ясно кой го е направил. Събитието раздрусало света тази седмица още дълго ще си остане в графата „ незнаен причинител “. Москва, несъмнено, незабавно упрекна Киев в тероризъм, а от там изрично отхвърлиха да имат нещо общо. Както става в такива случаи, отвред изпълзяха клюки и спекулации, а версиите се множаха като гъби след дъжд. Какво за мен е най-важното и най-очевидното?
Какво беше и какво не беше това? Беше поредна офанзива (с 15-минутен интервал) на два дребни дрона (до две метра дължина) против резиденцията на Путин. Категорично не беше обаче опит за нападение против съветския президент, каквато неуместна версия се пробваха да прокарат съветските публични медии. Защото, първо, той доста рядко обитава там, още повече – в никакъв случай не спи там, и, второ, тъй като експлозивите пренесени от дроновете бяха с доста дребна мощ. Да речем еквиваленти на ръчни гранати.
Каква тогава бе задачата на офанзивата ? Очевидно – да отстрани знамето от купола на резиденцията и по този метод да унижи цялата страна. По всичко проличава, че първият дрон се е целил в самия байрак, а вторият – в основата на пилона, на който е закрепен. Знамето оцеля, само че унижението бе реализирано.
Възможно ли е това да е интервенция под подправен байрак, т.е. Русия сама да е провела похищението? На доктрина и това е допустимо, само че всички признаци са налице, че съветското управление бе изцяло комплицирано от случилото се. Датският специалист Андерс Пук Нилсен, да вземем за пример, си е създал лична система за, която ще споделя.
1. Видео доказателствата, употребявани при съветските акции „ под подправен байрак “, нормално са или с извънредно неприятно качество или са неуместно режисирани. Тук обаче имаме няколко клипа с доста добра резолюция, които изглаждат снимани в естествената им среда. Не бива да забравяме и, че в региона на Червения площад има десетки първокласни охранителни камери, които дават премного доказателствен материал.
2. Операциите „ под подправен байрак “ са на първо място осведомителни интервенции и в случай че в действителност те са проведени от съветските специфични служби, то те мигновено получават извънредно внимание от централните медии, които ги раздухват до невероятни пропорции. В този случай, обаче, станахме очевидци на конфузно безмълвие и опит казусът да бъде неглижиран.
3. Активните мероприятия от този жанр нормално се вършат, с цел да покажат Кремълската върхушка като „ положителните “, с цел да може противниковата страна да наподобява като „ неприятните “. Сега обаче Путин и антуражът му изглеждаха напряко жалки, а светът ги възприе като провалили се клоуни.
С какви средства е осъществен ударът ? По всичко проличава, че става въпрос за неголеми неуправляеми дронове камикадзе. При този вид модели координатите на задачата се задават авансово и не могат да се поправят по време на полета.
Какъв е профилът на причинителя ? Преди всичко става въпрос за изключителни експерти с огромен опит. Тъй като дроновете явно са били от неуправляем вид, то координатите на задачата са били заложени с акуратност съвсем до милиметър.
Възможно ли е украинската страна да е забъркана ? От Киев побързаха да се дистанцират от случилото се незабавно откакто се разчу за пожара, само че подозренията си остават. От една страна, тези които отхвърлят, че украинците са забъркани настояват, че една такава офанзива по никакъв метод няма да форсира военна победа на Украйна и това звучи изцяло разумно. От друга страна, ударът против Кремъл като почерк доста ми припомня за атентата против така наречен боен сътрудник Татарски, който, в случай че си спомняте, преди месец бе премахнат по извънредно смело и професионално в Санкт Петербург. В последна сметка изкушението Путин да бъде потиснат в леговището му е прекомерно мощно, с цел да може да му се устои.
Възможно ли зад офанзивата да стоят съветски опозиционери ? Да, също е допустимо, само че с оглед изключителният професионализъм демонстриран при удара, кръгът на обвинените се свежда само до тайните служби. Всички останали, които набират известност най-много посредством изявите си в обществените мрежи, са по-скоро дърдорковци и периферни играчи в сравнение с невъзмутими убийци.
Защо съветската Противовъздушна отбрана не съумя да смъкна дроновете? Защото, както загатнах нагоре, най-вероятно става въпрос за модели от самостоятелен вид, чийто координати са били настроени авансово и надлежно е нямало по какъв начин да им се повлияе със средствата за радиоелектронна битка. Освен това самите дронове са летели ниско, били са на практика безшумни и най-вероятно са останали незабелязани от съветските наблюдаващи.
Възможно ли е персонално Путин да е разпоредил офанзивата, с цел да има мотив да анулира парада на 9 май ? В петък известният украински радиоводещ и политически коментатор Иван Яковина разяснява тъкмо този слух. Яковина съобщи в прав текст: „ Путин към този момент е цар, безспорен монарх, а царете безспорни монарси не дължат пояснение за дейностите си никому. “ Мисля, че няма по какъв начин съветският самовластник да бъде окачествен по-точно. Ставаме очевидци на ръководството на един актуален Нерон, който в случай че реши да има церемониал – той ще се организира, а в случай че ли каже не – всички ще си останат по казармите.
Последвайте ни във и
От сряда насам всички погледи на света като че ли са обърнати към Москва и по-точно върху Кремъл. Фиксацията върху комплекса от здания, символизиращ всяка съветска власт, е изцяло понятен с оглед невижданото събитие от ранните часове на 3 май – офанзивата с дронове против Сенатския замък, формалната резиденция на президента Владимир Путин .
Сама по себе си случката е толкоз шокираща, че няма по какъв начин всеки уважаващ себе си анализатор да я подмине с лека ръка и да промърмори нещо от рода на „ Какво пък толкова... “. От друга страна, в случай че стартираме да я преекспонираме поради привидната ѝ екстраординарност има заплаха да пропуснем редица не по-малко значими събития, които се свързват едно с друго по изумителен метод и които, прекомерно евентуално, да се окажат в основата на огромни бъдещи промени на украинския фронт .
Ще стартира точно с тези, не до такава степен впечатляващи събития.
Си Дзинпин е фашист, индийците – и те
Допреди да се случи " това " нещо на покрива на Кремъл, съвсем всички пълнолетни руснаци се вълнуваха единствено от едно – по какъв начин по този начин " приятелски " Китай, на който се разпореждаха такива огромни очаквания да се хвърли надали не безкористно да оказва помощ на Русия в битката против омразният групов Запад, внезапно взе та им обърна тил. Нали Си Дзинпин напълно неотдавна персонално бе дошъл на другарска аудиенция в Москва, нали пиха дружно с Путин бяло вино и подписваха разните му там публични документи? Оказа се обаче, че всичко е било всуе.
Още на 26 април в Ню Йорк бе гласувана резолюция на Генералната асамблея на Организация на обединените нации с извънредно строги формулировки по отношение на дейностите на Русия в Украйна, а преди този момент и в Грузия. Освен това документът приканва за възмездяване на вредите нанесени на жертвите на експанзиите. При това, за разлика от различен път, представителят на КНР не посегна към бутона „ въздържал се “, а изрично гласоподава „ за “ . Шокът бе още по-голям откакто единодушие с текста на резолюцията показаха и представителите на Индия, Бразилия и Турция , считаните за обичайни другари на Русия. Да не приказваме за определяните напълно до неотдавна за васални Казахстан и Армения .
Казвам „ още на 26 април “, тъй като заради неведоми аргументи новината за световното изменничество си проби път в съветските медии едвам към 1 май. И се стартира една... И в обществените мрежи, и в студията на прокремълските „ публицисти “ се развихри невиждана нервност. Дали поради ненадейно рухналите илюзии за безкористна руско-китайска дружба или поради неотдавнашния му диалог със Зеленски, само че главната мощност на медийния яд бе ориентиран против Си Дзинпин. Държавният глава на КНР бе обрисуван с целия набор от неприлични прилагателни, който съществуват в актуалния махленски диалект, най-благозвучният от които бе „ фашист “. Някои от по-смелите съветски пропагандатори дори приканиха още веднъж да се разположи войска от милион и половина души на китайската граница, „ както по времето на Съветския съюз “. Излишно е да ви напомням поговорката какво сънува гладната (руска) кокошка. По скоро въпросът към този момент е какво още не сънува...
Ако го погледнем от сериозната, аналитична страна, няма да е мъчно да открием, че такова публично декларирано разграничаване от Путин е изцяло разумно и дори закъсняло. Китайците мислят бързо, само че обичайно взимат своите решения постепенно и дори някак си мудно. Но когато го създадат нормално те са дефинитивни. Индийците сигурно са измислили йогата, само че май ще се окаже, че са ненадминати виртуози и в търговията. Или най-малко по този начин споделят наскоро оповестените данни, съгласно които за последната финансова година се е нараснал с цели 60% и е достигнал нечуваните 89 милиарда $. Познайте от раз от кое място си го доставят и не си ли го купуват оттова на безценица. Бразилският президент може и да прави понякога спорни изявления за това чий е Крим, само че е пределно наясно, че страната му се намира в западното полукълбо и е част от един световен свят, който всички откровено се надяваме, че ще го има и след Путин.
На пръв взор позицията на Армения и Казахстан наподобява изненадваща, само че и техните ръководители, за разлика от Путин, гледат в бъдещето, а не живеят в предишното. При това приказваме за страни, за които се смята, че обичайният постсъветски олигархичен модел е пуснал доста дълбоки корени. Там от дълго време господстват някакви кланове, а медиите са си напряко проруски. Да не приказваме, че тъкмо преди началото на нашествието в Украйна, Русия оказа директна военна помощ и на двете страни.
На Казахстан – с цел да може президентът Токаев да остане на власт, а на Армения – с цел да се опълчи на съседите си от Азърбайджан в тлеещия от дълго време териториален спор. Ще кажете, че арменските и казахстанските ръководители са неблагодарни. Не, в действителност са далновидни. Те са пределно наясно какъв брой висока в действителност е цената на „ безкористната “ съветска помощ . Какво бе споделил поетът Вергилий? „ Страхувай се от данайците, даже когато носят блага. “ Явно единствено у нас избрани политически сили не престават да залагат на кон, който е толкоз безсилен, че освен няма да завоюва конкуренцията, само че и ще грохне надалеч преди финалната линия.
Летят дронове. Отвсякъде
През миналите дни станахме очевидци на невиждана по своите мащаби, интензивна и продължителна украинска атака с дронове против обекти с военно и двойно предопределение на територии, следени от руснаците. При това тя бе комбинирана с наземни, диверсионни акции против така наречен сериозна инфраструктура – електропреносната и железопътна мрежа. За мен точно това е събитието на отминаващата седмица , а не среднощният удар против купола на формалната резиденция на Путин. Защото сигурно не е самоцелно и е предвестител на нещо огромно.
Тези, които наблюдават моите разбори, евентуално си спомнят, че през зимата при първите украински ответни удари против военните летища надълбоко в територията на РФ, означих, че Русия на процедура не разполага с надеждна противовъздушна защита, която дейно да „ затвори “ небесното си пространство. И че е въпрос на време елементарният руснак да стартира да се оглежда трескаво нагоре дали не прелита някой безпилотен уред до момента в който излиза заран за работа. Е, май към този момент се случва или е на път да се случи. Новата ми прогноза е, колкото и самоуверено да прозвучи на някои, че оттук насетне за руснаците това ще бъде тяхното обезпокоително всекидневие.
Ще си разреша в резюме да ви напомня какво тъкмо трябваше да преживее страната агресор през миналата седмица. Първо бе ударена с дрон главната горивна база на Черноморския флот в Севастопол . Бяха извадени от строя до 10 грамадни резервоара, което се чака да докара до доста усложнение със зареждането на бойните кораби на нашествениците.
Руснаците към момента не се бяха свестили от удара, когато последва нов – отново с дронове бе подпалена друга горивна база, ситуирана на Тамнаския полуостров, близо до Керченския проток.
И този път концепцията на украинците бе ясно обрисувана – да унищожават всички съществени източници на гориво на окупаторите в региона на Крим , който се чака да бъде една евентуалните цели на идната огромна атака . За похлупак на всичко, в средата на седмицата и още веднъж по късна доба, и отново с дронове, бе улучена рафинерия в региона на Краснодар, който по права линия се намира малко по на изток от упоменатите горивни бази.
" Горивната " атака на украинците обаче не бе лимитирана единствено до региона на Черно море. В понеделник, да вземем за пример, бе взривена железопътна линия в приграничната им Брянска област, при която цяла влакова комбинация с вагони цистерни дерайлира и бяха изпепелени двата теглещи я локомотива. За да бъде кошмарът за путинистите цялостен, същата преживелица се повтори безусловно на идващия ден, отново в същата област – от релсите излезе цялостен трен с горивни артикули.
Мисля, че към този момент схващате пъкления проект на Киев – да остави „ на изсъхнало “ нашествениците тъкмо когато на фронта се обрисува да стане много напечено . По всичко проличава, че са на път да го осъществят.
Ще ви спестя понаташното хронологичното изброяване на ударите, които логистиката на страната агресор бе принудена да понесе. И без това повратливи украински публицисти към този момент свършиха много работа като сметнаха, че единствено с дронове през последните дни са били атакувани 62 обитаеми пункта на съветска територия или под съветски надзор, от Псков надалеч на север до Туапсе, на кавказкия бряг на Черно море. Навсякъде гореше по нещо – я административна постройка в Москва, я цех, я някой склад.
Мой „ любимец “ си остава дръзката акция против летище в същата тази многострадална Брянска област, на което с огромна възможност посредством удар с дрон бе погубен голям съветски транспортен аероплан Ан-124 Руслан и развален различен. Само за съпоставяне – Русланът има обсег на крилете над 70 метра, коства съвсем 100 милиона $ и Русия разполага с към 20 изправни самолета от този вид. Един средностатистически дрон обаче има обсег на крилете от два до три метра, коства почти 10 000 $ и Украйна разполага най-вероятно с хиляди от тях.
Дроновете
По всичко проличава, че дроновете са оръжието на бъдещето. Не изискват някакви големи вложения за произвеждане, нито дългогодишна подготовка на водачи, нито скъпи летища и високотехнологични бази за поддръжка. Освен това загубата на дрон не води до загубата на неговия оператор, т.е. на подобен скъп кадър какъвто другояче се явява водачът. Не по-малко значимо е и лесното им придобиване. Почти е невероятно просто да си купите изтребител или бомбардировач на черния пазар, да не приказваме легално.
За сметка на това, единствено против няколко хиляди $ може си купите първокласен дрон в интернет и по-късно да го модифицирате да носи дребни бомби, да вземем за пример. И в случай че упоменатата сума въпреки всичко ви се коства забележителна, мой дълг е да ви напомня, че един 155-артилерийски снаряд доставян на Украйна от западните ѝ сътрудници сега коства някъде към 3300 евро, освен това без никой да подсигурява, че изобщо ще доближи задачата, да не приказваме за нанасяне на съществени вреди.
Защо съветската противовъздушна защита мъчно се оправя с дроновете ? Преди всичко, тъй като към този момент не е толкоз многочислена и плътна. В последните години на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики единствено Москва е била охранявана от цели осем корпуса Противовъздушна отбрана, а в този момент са единствено осем полка. Освен това изначално тя е била проектирана да се опълчва на първо място на реактивни самолети, т.е. бързолетящи обекти на обилни височини.
Сега обаче е принудена да работи против напълно различен съперник, който действително е тъкмо противоположното на огромен реактивен аероплан. Труднозабележим е, съвсем не оставя следи и лети директно над земята. Да не приказваме и за изключителното многообразие от дронове – от седемметровия турски „ Байрактар “ до такива с величина колкото човешка длан.
Другата причина е организационна. ПВО-то на Киев, да вземем за пример, е многослойно, т.е. към украинската столица са ситуирани нещо като концентрични пръстени, всеки от които кондензиран с разнообразни типове оръжия. Те влизат в деяние съгласно задачата – в случай че е някоя ракета летяща нависоко, то тя е атакувана със съответните височинни оръжия (ракети).
Ако ли пък лети ниско – то тогава попада под прицела на автоматизираните оръдия и картечниците. Именно положителната организация (плюс съответното съвременно западно оръжие) разрешава на украинците да унищожават най-малко към 75% от всяка вълна дронове, приближаваща се към тях. При ракетите този индикатор е още по-висок – към 90%. Руснаците с тяхната голяма територия и граници, разтеглени на хиляди километри, могат единствено да мечтаят за такива индикатори.
Ударът против Кремъл
Подобно на крайцера „ Москва “, който след потопяването му се трансформира в един от основните знаци на украинската опозиция и надали скоро ще бъде пропуснат, дръзката бомбардировка на Кремъл ще си остане знаково събитие, за което ще се приказва и след доста години. Има обаче някои нюанси – за разлика от случая с „ Москва “, когато през цялото време бе ясно кой го е направил. Събитието раздрусало света тази седмица още дълго ще си остане в графата „ незнаен причинител “. Москва, несъмнено, незабавно упрекна Киев в тероризъм, а от там изрично отхвърлиха да имат нещо общо. Както става в такива случаи, отвред изпълзяха клюки и спекулации, а версиите се множаха като гъби след дъжд. Какво за мен е най-важното и най-очевидното?
Какво беше и какво не беше това? Беше поредна офанзива (с 15-минутен интервал) на два дребни дрона (до две метра дължина) против резиденцията на Путин. Категорично не беше обаче опит за нападение против съветския президент, каквато неуместна версия се пробваха да прокарат съветските публични медии. Защото, първо, той доста рядко обитава там, още повече – в никакъв случай не спи там, и, второ, тъй като експлозивите пренесени от дроновете бяха с доста дребна мощ. Да речем еквиваленти на ръчни гранати.
Каква тогава бе задачата на офанзивата ? Очевидно – да отстрани знамето от купола на резиденцията и по този метод да унижи цялата страна. По всичко проличава, че първият дрон се е целил в самия байрак, а вторият – в основата на пилона, на който е закрепен. Знамето оцеля, само че унижението бе реализирано.
Възможно ли е това да е интервенция под подправен байрак, т.е. Русия сама да е провела похищението? На доктрина и това е допустимо, само че всички признаци са налице, че съветското управление бе изцяло комплицирано от случилото се. Датският специалист Андерс Пук Нилсен, да вземем за пример, си е създал лична система за, която ще споделя.
1. Видео доказателствата, употребявани при съветските акции „ под подправен байрак “, нормално са или с извънредно неприятно качество или са неуместно режисирани. Тук обаче имаме няколко клипа с доста добра резолюция, които изглаждат снимани в естествената им среда. Не бива да забравяме и, че в региона на Червения площад има десетки първокласни охранителни камери, които дават премного доказателствен материал.
2. Операциите „ под подправен байрак “ са на първо място осведомителни интервенции и в случай че в действителност те са проведени от съветските специфични служби, то те мигновено получават извънредно внимание от централните медии, които ги раздухват до невероятни пропорции. В този случай, обаче, станахме очевидци на конфузно безмълвие и опит казусът да бъде неглижиран.
3. Активните мероприятия от този жанр нормално се вършат, с цел да покажат Кремълската върхушка като „ положителните “, с цел да може противниковата страна да наподобява като „ неприятните “. Сега обаче Путин и антуражът му изглеждаха напряко жалки, а светът ги възприе като провалили се клоуни.
С какви средства е осъществен ударът ? По всичко проличава, че става въпрос за неголеми неуправляеми дронове камикадзе. При този вид модели координатите на задачата се задават авансово и не могат да се поправят по време на полета.
Какъв е профилът на причинителя ? Преди всичко става въпрос за изключителни експерти с огромен опит. Тъй като дроновете явно са били от неуправляем вид, то координатите на задачата са били заложени с акуратност съвсем до милиметър.
Възможно ли е украинската страна да е забъркана ? От Киев побързаха да се дистанцират от случилото се незабавно откакто се разчу за пожара, само че подозренията си остават. От една страна, тези които отхвърлят, че украинците са забъркани настояват, че една такава офанзива по никакъв метод няма да форсира военна победа на Украйна и това звучи изцяло разумно. От друга страна, ударът против Кремъл като почерк доста ми припомня за атентата против така наречен боен сътрудник Татарски, който, в случай че си спомняте, преди месец бе премахнат по извънредно смело и професионално в Санкт Петербург. В последна сметка изкушението Путин да бъде потиснат в леговището му е прекомерно мощно, с цел да може да му се устои.
Възможно ли зад офанзивата да стоят съветски опозиционери ? Да, също е допустимо, само че с оглед изключителният професионализъм демонстриран при удара, кръгът на обвинените се свежда само до тайните служби. Всички останали, които набират известност най-много посредством изявите си в обществените мрежи, са по-скоро дърдорковци и периферни играчи в сравнение с невъзмутими убийци.
Защо съветската Противовъздушна отбрана не съумя да смъкна дроновете? Защото, както загатнах нагоре, най-вероятно става въпрос за модели от самостоятелен вид, чийто координати са били настроени авансово и надлежно е нямало по какъв начин да им се повлияе със средствата за радиоелектронна битка. Освен това самите дронове са летели ниско, били са на практика безшумни и най-вероятно са останали незабелязани от съветските наблюдаващи.
Възможно ли е персонално Путин да е разпоредил офанзивата, с цел да има мотив да анулира парада на 9 май ? В петък известният украински радиоводещ и политически коментатор Иван Яковина разяснява тъкмо този слух. Яковина съобщи в прав текст: „ Путин към този момент е цар, безспорен монарх, а царете безспорни монарси не дължат пояснение за дейностите си никому. “ Мисля, че няма по какъв начин съветският самовластник да бъде окачествен по-точно. Ставаме очевидци на ръководството на един актуален Нерон, който в случай че реши да има церемониал – той ще се организира, а в случай че ли каже не – всички ще си останат по казармите.
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ