Русия е страна, която все по-често се описва като последният

Русия е страна, която все по-често се разказва като последният бастион на православните полезности, фамилията и политика, насочена към елементарния човек. Най-вероятно и тъкмо това ще откриете в разнообразни медии, оповестили се против европейските полезности, представяни като ЛГБХТ агитация и други велики страхове като „ Норвежците ще ни откраднат децата. “. През последните години стана доста по-ясно, че Русия не е тъкмо този парадайс, за който всички мечтаят.

Преди да стартираме да размахваме пръсти и да се разделяме на русофили и русофоби, дано обърнем внимание на статистиката и на обстоятелствата. Русия води война с Украйна – факт. Най-страшният призрачен сън на всеки европеец се сбъдна – факт. В нито един миг, Европа не е била толкоз наранена, както стопански, по този начин и идеологически – факт.

Едва ли някой даже си е представял, че точно на Стария континент ще станем очевидци на сходен парадокс. Въпреки сериозното публично разграничаване и изтъкването на минуси сред изтока и запада – тази борба в никакъв случай няма да спре – би трябвало да създадем едно конкретизиране – русофобите в България не ненавиждат елементарния руснак, а ръководството, в което живее. Спомняте си положителната остаряла поговорка, повтаряна с години „ Обичам родината, ненавиждам страната. “.

Ако сте ученици на пацифизма, то най-вероятно ще стоите в неразбиране за какво за разнообразни ползи би трябвало да се заплаща с човешки животи, които нямат цена и няма да се заменят. Руснаците са подложени на критика доста постоянно за своето безучастие и обстоятелството, че не се изправят против ръководещите, само че тъкмо тук има една огромна детайлност.

Ако обърнем внимание на статистиката, последният мандат на Владимир Путин публично съумява да изпревари и най-жестоките фигури в Съюз на съветските социалистически републики във връзка с репресии. През последните 6 години, Владимир Путин и неговите закони, са съумели да вкарат в затвор близо 116 хиляди души. Руските опозиционни медии като Проект, демонстрират доста страховита статистика, в която съветският президент публично се подрежда като зло, минало границите и на най-мракобесните фигури в Съветския съюз.

Благодарение на един остарял закон от 1926 година в Съюз на съветските социалистически републики, всеки руснак попада непосредствено под ударите на закона, в случай че популяризира анти-съветска агитация и пропаганда. По-късно този закон става прочут като параграф 58, а по-късно през далечната 1991 година излиза наяве, че всеки един съден по същия закон, действително е жертва на политически репресии и би трябвало да бъде освободен.

Този закон търпи невероятни усъвършенствания в интерес на ръководещите, а както към този момент беше ясно, съвсем всеки може да бъде наказан по него, а в допълнение да се прибавят и други присъди като безчинство, вандализъм и други. Най-честото изложение за виновен е „ екстремист “, което обаче не е тъкмо дефинирано като разбиране в закона.

За най-дребните прегрешения в интервала от 2018-2023 година са заведени близо 4667 каузи и към 5613 души са били наказани. Статистиката демонстрира, че от тези хора единствено 1% е съумял да се размине с присъда. Броят на наказани за същия интервал по време на ръководството на Хрушчов е доста по-нисък.

Хрушчов съди 4883 души, Брежнев – 1057.

По законът за шпионаж, работа с непознати сътрудници и организации, разкриването на държавна загадка, присъединяване в бойкот на обществото и доста други – изберете си причина за пускане на дело и най-вероятно участва като инструмент в правораздаващата система на Руската федерация.

Логично е, че метаморфозата на съветското право е сериозна при започване на 2022 година Използвайки тъкмо тези типове закони, повече от 10 хиляди каузи са заведени – точната цифра е 10 187 – и близо 11 442 души са били наказани.

Цифрите демонстрират, че новият режим изпреварва доста най-мрачните години на Съюз на съветските социалистически републики – тези от 20-те години и тези от началото на 50-те години от предишния век. Поведението на властта по времето на Хрушчов, Брежнев и Путин не се разграничават изключително, само че умерено могат да се състезават. Случаите на „ анти-съветска “ активност са единствено дребна част от инструментите на Сталин за надзор. По това време е било ясно, че жертвата ще бъде мислещият човек, който имал „ подозрителни “ контакти с чужденци.

Впрочем, както говорихме в епизода „ Неудобната истина: Жертвите на комунизма “, някои от наказаните са били изпращани в лагери като този в Ловеч, тъй като са говорили с френски футболисти, когато са дошли да играят в Народна Република България. Като допълнение на опциите за покачване на присъда, откриваме и други вероятни аргументи, в това число политически нездравословни митинги, говорене против режима, политически вицове и доста други.

Архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ясно акцентират, че за интервала от 1967 до 1974 година повече от 120 хиляди души са били обект на следене и репресии.

Днешна Русия не се разграничава изключително, както в Съюз на съветските социалистически републики, има прогонване от университети, уволняване, изтласкване в страни и възбрана за овакантяване. Тъй като не се води изключително добра съвременна статистика от ФСБ, възможностите да се пресметна прецизен брой наказани и репресирани.

За интервала от 2018 до 2023 година в Русия са заведени повече от 105 хиляди каузи, където най-малко има статистика и по-тъжното е, че съвсем всички приключват с санкция, арест или общественополезен труд. Общият брой на заведени каузи по административни и престъпни нарушавания е почти 116 хиляди души.

Най-щастливото време за елементарния руснак е било през 2018 година със завеждането на 8 372 административни каузи. Най-суровият миг е през 2022 година със завеждането на 33 017 такива. Именно това е интервалът, когато съдът работи с особена скорост, откакто обществено стартира да се показва неодобрение против държавния уред.

Ако си мислите, че това е малко, то не би трябвало да забравяме, че за 6 години, правосъдната система на Русия се занимава с общо 600 хиляди каузи. В тази главозамайваща цифра би трябвало да се обърне внимание и на 159 хиляди души, които са били съдени и санкционирани за разпространяване на подправена информация по отношение на пандемията. Най-странното е, че съдът продължава да издава присъди и след повдигането на ограниченията в Русия. Нека си представим съда в България, в случай че използваше същите закони.

За интервала от 2018 до 2024 година близо 45 хиляди души минават през съда. Използването на неразрешени думи като „ война “, на практика не са отразени в съветския съд, защото нито един публицист или представител на човешките права, няма достъп до тези процеси. Освен наличието на войната в Украйна като причина за явяване в съда, доста дребен брой хора отиват за ислямофобски слогани в интернет, както и за еврейски или кавказки такива. Един човек се озовава в съда, тъй като назовава Путин – евреин, което явно е екстремизъм за съда.

През последните няколко години се ражда и още един параграф, който не гледа с положително око на хората, които оправдават тероризма. Реално той се ражда през 2006 година с ратификация от Европейската спогодба за попречване на тероризма. Законът би трябвало да бъде типов, само че след 15 години е изцяло свободен от европейските правила, защото Русия е изгонена от същия съвет. И по този начин от 2018 до 2023 година са наказани 1560 души тъкмо по тази точка.

Стягането на ограниченията се случва на 31 ноември 2018 година благодарение на Михаил Жлобитски. Въпросният 17-годишен юноша написа в чат канал на Телеграм, че ФСБ фабрикува случаи и тормози хората. Михаил влиза в локалната централа на ФСБ и детонира самоделно взривно устройство, което го убива на място. Покрай този случай, журналистката Светлана Прокопиева също е наказана, откакто употребява фразата „ ФСБ е отрязано “. Мнението на съда е, че тя е възпявала делото на Михаил. Прокопиева е санкционирана за сумата от половин милион рубли. Тя няма да е последната, която ще страда, тъй като ФСБ следи всички обществени мрежи и споменаването на екстремиста е гаранция за завеждане на правосъдно дело.

Покрай войната в Украйна са заведени каузи на 4373 души за занемаряване на поста и единствено 449 души са били наказани за несъблюдение на дълга си. Един подобен образец е боецът Роман Егоров, който през 2023 година бяга четири пъти от своята позиция, а по-късно нарушава правилника и приказва с жена си по телефона. Егоров изискал да отиде още веднъж на фронта, но този път получава присъда от 6 до 7 години.

Друга любопитна точка, която може да изпрати руснак в пандиза е:

Насилие против полицейски чиновник, както и засегнатост на длъжностно лице.

За 2018 година са заведени 11 343 каузи за засегнатост и 7005 каузи за нахлуване. През 2021 година и двете прегрешения съвсем се изравняват – 8033 афектирани и 7843 обвинявания за принуждение. През 2022 година има поврат, защото насилието се покачва до 8586 каузи, а афектираните понижават до 5908 души. Новият тренд не може да се наблюдава към сегашния миг.

Най-много нападнати униформени в Руската федерация, могат да бъдат открити в Чукотка, там несъмнено не утвърждават властта. Заведени каузи за непокорство на властта са приблизително сред 70 и 90 хиляди души. Средно по 85 хиляди души са наказани. В тези каузи попадат и присъди като дребно безчинство, които се заплащат приблизително с сред 500 и 1000 рубли. Алтай се оказва рекордьор за непокорство, откакто там са заведени към 25 хиляди каузи.

Що се отнася до митингите и наказванията за тях, Москва се оказва единственото място, където такива не се организират. През 2021 година се осъществят 51 митинга, от които единствено 1 е в Москва. Някои от забавните митинги са:

Срещу Газпром и неналичието на заплати за структури в район Амур

За осъществяване на митинги в интернет

Протест на пандизчиите в Дагестан ИР-7

Подкрепа на Алексей Навални

Подобна статистика би трябвало ясно да подсказва и какъв брой тъкмо е свободно словото, както и какви са инструментите против него. Направената статистика ясно демонстрира, че такова няма и не може да има, до момента в който правораздаващата система работи за Кремъл, а не за елементарния руснак, с което е още по-лесно да се създадат и изводите.