Хр. Матанов: Патриарх Кирил нанесе силен удар на тези, които почитат Русия, но и на президентската институция
Русия е доста национална империя и по време на Освободителната война в нейните лимити живеят финландци, прибалтийските нации, поляци, украинци, грузинци, арменци и какви ли не още. Освен това Румъния взе участие във войната и във значимата блокада на Плевен
Това сподели за предаването „ Неделя 150 “ по „ Хоризонт “ историкът проф. Христо Матанов, някогашен ръководител на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет във връзка думите на главата на съветската православна черква патриарх Кирил по време на визитата му у нас
„ Те са взели участие без никакво подозрение. Отидете и се разходете към местата на борби и ще видите, че в паметниците са маркирани техните саможертви. Минете около Докторския монумент, прочетете имената написани на камъните и ще видите, че една трета от тях не са съветски. Исторически никой не отхвърля ролята на Русия. Под егидата на съветската войска вземат участие доста хора, само че аз не виждам за какво някой би трябвало да се сърди за това, че почитаме паметта на хората, живеели в съветската империя и взели участие в нейната войска при освобождението на България. Аз не виждам какво повече може да се направи за честване на датата на Санстефанския кротичък контракт, ерго и датата на рождения ден на императора – избавител Александър Втори “.
Според историкът, казаното от съветския патриарх „ показва една наклонност, която в последно време се осъществя “ - връщане към „ времето на Сталин, когато се удряше по масата и Вишински викаше български политици през нощта да си приказва с тях за политика “. Изказването на духовника не е било инцидентно, само че
Реакцията, която се е получила в България не е била предстоящата, счита той.
„ Патриархът, който идваше тук като политически емисар, тъй като аз не видях нищо духовно в цялата аудиенция, съобщи нещо, което нанесе много мощен удар както на тези, които почитат Русия, по този начин и на президентската институция, за жалост “.
Матанов напомни руския филм от предишното „ Москва не има вяра на сълзи “, чието обръщение е, че политиката на Москва се постанова, а другите би трябвало да мълчат и да слушат какво им се споделя.
По принцип не би трябвало патриархът да се изрича по политически въпроси, защото в модерните общества църквата е отделена от страната, единствено че Русия тази обособеност е „ много условна “, а сегашният Московски патриарх „ интензивно се меси в политически каузи “ и още като митрополит е бил „ външен министър “ на църквата си и „ явно води една политика, която е в унисон със актуалните трендове в Русия “.
През последните години Москва е изгубила „ много мощни позиции на Балканите “. Дори най-русофилската балканска нация – черногорците, са членове на НАТО. Единствена опора на Русия остават Сърбия и опитите да се повлияе на Македония, изясни историкът.
Според политолога Първан Симеонов, българският политически хайлайф е реагирал „ незряло “ и даже „ хлапашки “ на провокативното държание:
„ Одавна не е вест, че външни фактори биха желали да дестабилизират, да объркат българското общество, да проявят в него инстинкт на „ фили “ и „ фоби “. Лошата вест е, че българското общество е доста податливо на това. Ние загубихме дефинитивно, уповавам се не необратимо, способността да приказваме в полутонове, в нюанси “.
" По някакъв чудноват метод, президентът Радев, който много ловко се нарежда по русофилските усеща на огромна част от българите край този празник, се трансформира в гръмоотвод на това, което се случи ".
Политологът оцени като „ малко пресолен “ и патосът в реакцията на вицепремиера и водач на НФСБ Валери Симеонов.
„ Тези полярни мнения на хора, които са призвани да образуват общество мнение, да водят, да убеждават … излъчват инфантилност. Да ви кажа почтено, както Иван Бедров някъде беше споделил: „ Пак се хванахме на същото “.
" Не е проблем че някой от Изток желае да ни клати, казусът е, че ние доста елементарно се разклащаме “.
България е челен пост та Запада по отношение на събитията на Югоизток и Североизток и по тази причина Западът влага в укрепването ѝ заради което е „ обикновено е да има външни ползи, които не биха желали доста нашата непоклатимост “, разяснява политологът, съгласно който се вижда и пренасяне на Балканите на запад
„ Трето, ние сме създадем нещо с Македония, откакто десетилетия, епохи наред доста столици, измежду които и част от тези, за които приказваме тук, се пробват да не позволен една ос - София – Скопие, оособено пък във връзка с духовните въпроси. Всичко това ме кара да мисля, че тези процеси, които видяхме в България и на които ставаме жертва, ще продължат и ще се задълбочат с доста по-сериозна мощ на тематика „ Западни балкани “. Ние би трябвало сме подготвени за такива провокации, а не сме! “
„ Когато си империя, ти би трябвало да си грациозен с дребните “, разяснява Матанов спора сред Русия и България и направи съпоставяне със обстановка, при която възрастен мъж бие деца по улиците. Според политолога Симеонов може би е редно на обстановката да реагира и църквата. „ Би трябвало да има някаква форма на отговор, показващ несъмнено национално достолепие, и от изпълнителната власт, доколкото това е оперативната власт, виновна за политиката и политиките на страната “. Най-вече би трябвало да има опит за нормализация на връзките, счита Симеонов, съгласно когото с реакцията си вицепремиерът е нанесъл „ известна вреда на опитите на Борисов да бъде балансьор “.
Според Христо Матанов, патриарх Неофит няма да отговори на изявлението на патриарх Кирил, защото най-малко пет митрополити в Светия синод „ хранят меко казано топли усеща към великия източен огромен брат “. Ако пък отговорят светските управляващи в лицето на президентство или изпълнителната власт, ще излезе, че дават отговор на изявление на духовно лице и ще им се каже, че се месят в работите на църквата, въпреки съгласно него, визитата да е било „ чисто политическо “. Духовните лица евентуално са разговаряли и за статута на Македонската православна черква, само че това не е оповестено, разяснява той. Известна е позицията на съветския патриарх, че църквата в Скопие би трябвало да се разбере с тази в Белград.
Това сподели за предаването „ Неделя 150 “ по „ Хоризонт “ историкът проф. Христо Матанов, някогашен ръководител на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет във връзка думите на главата на съветската православна черква патриарх Кирил по време на визитата му у нас
„ Те са взели участие без никакво подозрение. Отидете и се разходете към местата на борби и ще видите, че в паметниците са маркирани техните саможертви. Минете около Докторския монумент, прочетете имената написани на камъните и ще видите, че една трета от тях не са съветски. Исторически никой не отхвърля ролята на Русия. Под егидата на съветската войска вземат участие доста хора, само че аз не виждам за какво някой би трябвало да се сърди за това, че почитаме паметта на хората, живеели в съветската империя и взели участие в нейната войска при освобождението на България. Аз не виждам какво повече може да се направи за честване на датата на Санстефанския кротичък контракт, ерго и датата на рождения ден на императора – избавител Александър Втори “.
Според историкът, казаното от съветския патриарх „ показва една наклонност, която в последно време се осъществя “ - връщане към „ времето на Сталин, когато се удряше по масата и Вишински викаше български политици през нощта да си приказва с тях за политика “. Изказването на духовника не е било инцидентно, само че
Реакцията, която се е получила в България не е била предстоящата, счита той.
„ Патриархът, който идваше тук като политически емисар, тъй като аз не видях нищо духовно в цялата аудиенция, съобщи нещо, което нанесе много мощен удар както на тези, които почитат Русия, по този начин и на президентската институция, за жалост “.
Матанов напомни руския филм от предишното „ Москва не има вяра на сълзи “, чието обръщение е, че политиката на Москва се постанова, а другите би трябвало да мълчат и да слушат какво им се споделя.
По принцип не би трябвало патриархът да се изрича по политически въпроси, защото в модерните общества църквата е отделена от страната, единствено че Русия тази обособеност е „ много условна “, а сегашният Московски патриарх „ интензивно се меси в политически каузи “ и още като митрополит е бил „ външен министър “ на църквата си и „ явно води една политика, която е в унисон със актуалните трендове в Русия “.
През последните години Москва е изгубила „ много мощни позиции на Балканите “. Дори най-русофилската балканска нация – черногорците, са членове на НАТО. Единствена опора на Русия остават Сърбия и опитите да се повлияе на Македония, изясни историкът.
Според политолога Първан Симеонов, българският политически хайлайф е реагирал „ незряло “ и даже „ хлапашки “ на провокативното държание:
„ Одавна не е вест, че външни фактори биха желали да дестабилизират, да объркат българското общество, да проявят в него инстинкт на „ фили “ и „ фоби “. Лошата вест е, че българското общество е доста податливо на това. Ние загубихме дефинитивно, уповавам се не необратимо, способността да приказваме в полутонове, в нюанси “.
" По някакъв чудноват метод, президентът Радев, който много ловко се нарежда по русофилските усеща на огромна част от българите край този празник, се трансформира в гръмоотвод на това, което се случи ".
Политологът оцени като „ малко пресолен “ и патосът в реакцията на вицепремиера и водач на НФСБ Валери Симеонов.
„ Тези полярни мнения на хора, които са призвани да образуват общество мнение, да водят, да убеждават … излъчват инфантилност. Да ви кажа почтено, както Иван Бедров някъде беше споделил: „ Пак се хванахме на същото “.
" Не е проблем че някой от Изток желае да ни клати, казусът е, че ние доста елементарно се разклащаме “.
България е челен пост та Запада по отношение на събитията на Югоизток и Североизток и по тази причина Западът влага в укрепването ѝ заради което е „ обикновено е да има външни ползи, които не биха желали доста нашата непоклатимост “, разяснява политологът, съгласно който се вижда и пренасяне на Балканите на запад
„ Трето, ние сме създадем нещо с Македония, откакто десетилетия, епохи наред доста столици, измежду които и част от тези, за които приказваме тук, се пробват да не позволен една ос - София – Скопие, оособено пък във връзка с духовните въпроси. Всичко това ме кара да мисля, че тези процеси, които видяхме в България и на които ставаме жертва, ще продължат и ще се задълбочат с доста по-сериозна мощ на тематика „ Западни балкани “. Ние би трябвало сме подготвени за такива провокации, а не сме! “
„ Когато си империя, ти би трябвало да си грациозен с дребните “, разяснява Матанов спора сред Русия и България и направи съпоставяне със обстановка, при която възрастен мъж бие деца по улиците. Според политолога Симеонов може би е редно на обстановката да реагира и църквата. „ Би трябвало да има някаква форма на отговор, показващ несъмнено национално достолепие, и от изпълнителната власт, доколкото това е оперативната власт, виновна за политиката и политиките на страната “. Най-вече би трябвало да има опит за нормализация на връзките, счита Симеонов, съгласно когото с реакцията си вицепремиерът е нанесъл „ известна вреда на опитите на Борисов да бъде балансьор “.
Според Христо Матанов, патриарх Неофит няма да отговори на изявлението на патриарх Кирил, защото най-малко пет митрополити в Светия синод „ хранят меко казано топли усеща към великия източен огромен брат “. Ако пък отговорят светските управляващи в лицето на президентство или изпълнителната власт, ще излезе, че дават отговор на изявление на духовно лице и ще им се каже, че се месят в работите на църквата, въпреки съгласно него, визитата да е било „ чисто политическо “. Духовните лица евентуално са разговаряли и за статута на Македонската православна черква, само че това не е оповестено, разяснява той. Известна е позицията на съветския патриарх, че църквата в Скопие би трябвало да се разбере с тази в Белград.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ