Бъдещето на руския петрол
Русия е една от страните с максимален рандеман и експорт на нефт. Страната добива към 10 млн. барела на ден, а през 2020 година износът е бил на стойност 72.6 милиарда $. Руската инвазия в Украйна и последвалата война обаче слагат обичайно постоянното място на Русия в класациите по произвеждане и експорт на нефт под съществено подозрение. Войната в Украйна накара Западът да наложи наказания на Русия, като концепцията е страната да понесе икономическите последици за военните си дейности. Една от основните наказания беше решението на Съединени американски щати да спре доставките на нефт от Москва. Това не е първият път, в който петролът е употребен като пешка в геополитически въпроси, написа Financial Times.
За огромните западни страни, потребяващи нефт, глобите против най-големите производители на суровината не са нещо ново през последните 30 години. Първият сходен ход беше изработен в края на 90-те години на предишния век, когато наказания бяха наложени върху иракския нефт. Последваха ограничавания върху иранския експорт поради нуклеарната стратегия на страната. Най-скорошните ограничавания бяха наложени върху венецуелския нефт по време на ръководството на Уго Чавес и Николас Мадуро.
Сравнително бързо огромните частни компании в сектора схванаха, че и те се намират в тежка обстановка. От средата на 2021 година производителите от ОПЕК+ усилиха производството, защото международното търсене на суровината се възвърне. Но те групово не доближиха личните си индустриални цели, което докара до растеж на цените и това спомогна за повишаване на инфлацията до равнища, които не бяха виждани от години.
Най-големият проблем за Русия не е възбраната за доставки
Забраната за импорт на съветски нефт, която Съединени американски щати вкара, въпреки и да е забележителна спънка пред Русия, най-вероятно няма да е най-голямото усложнение пред Москва. От момента, в който Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, в Русия се полагаха съществени старания да бъдат привлечени западни петролни компании. Целта беше да се привлекат както свежи капитали, по този начин и по-висока експертиза в областта на сондирането и добива на нефт и газ. Всичко това обаче, наподобява, доближава своя край, откакто глобите, които бяха наложени на Русия, накараха огромна част от тези компании да изоставят бизнеса си в Русия.
Реклама
През уикенда трите огромни западни компании за употреба на петролни залежи - Schlumberger, Halliburton и Baker Hughes, обявиха, че се отдръпват от Русия на фона на изострен публичен напън да скъсат бизнес връзките си със страната. Тяхното решение пристигна изненадващо късно, откакто фирмите отлагаха официализирането му до последния вероятен миг.
Оттеглящите се компании могат да бъдат разграничени на два лагера - напълно напускащите Русия и тези, които резервират избрани действия. В първата група попада Halliburton. В този лагер е и най-интегрираната в Русия западна енергийна компaния - BP. Британската компания беше една от първите, които оповестиха изцяло излизане от Русия, като това се случи, макар че държи 20% в " Роснефт ". ExxonMobil и Shell поеха сходни задължения да се отдръпват от съветските си планове.
Втората група се пробва да задържи част от дейностите си в Русия. Френската петролна компания Total съобщи, че " няма да обезпечи капитал за нови планове ", само че се придържа към сегашния си съветски бизнес, който включва огромен план за експорт на полутечен природен газ. Schlumberger и Baker Hughes споделят, че " преустановяват " новите вложения, само че ще продължат да правят съществуваща контрактувана работа. Изглежда, че този метод оставя задоволително пространство на фирмите да се ангажират още веднъж с Русия, в случай че изискванията се трансформират в бъдеще.
Стратегията на втория лагер за момента, наподобява, може да проработи, като основната причина е желанието на западните водачи да не постановат наказания, които биха се отразили непосредствено върху доставките на нефт. Причината за това е желанието им цените да се запазят постоянни колкото е допустимо.
Реклама
Всичко това обаче е под една голяма незнайна, счита Ричард Нефю, който е специалист по икономическите наказания в университета " Колумбия ". " Бих очаквал, че идващото нещо, което ще стартираме да виждаме, е възбрана за настоящата активност или услугите за нефтените залежи, които се дават - действително ще удари Halliburton и компании, избрали сходен метод ", сподели пред Financial Times той. Това деяние може да не е надалеч във времето, добави Нефю.
Третата група от задгранични компании
Ключова роля за бъдещето на енергийния бранш на съветската стопанска система може да изиграят фирмите от страни, които за момента не са прибегнали до наказания като тези на Европейския съюз (ЕС) или Съединени американски щати. В тази група попадат страни като Индия, Китай и Япония.
Всеки удар върху съветското произвеждане в кратковременен проект ще произтича от възбраните на страните за импорт на необработен нефт, което от своя страна може да принуди интервенциите да се забавят нагоре по веригата в Русия.
Възстановяването им ще се концентрира точно към задграничните компании за обслужване на петролните залежи. Пример за това е планът за рандеман на петрол и газ " Сахалин-1 ". До момента планът беше ръководен от американската Exxon, само че тя разгласи, че се отхвърля от него. Консорциум от японски компании и индийската държавна ONGC Videsh също има огромно присъединяване, като упованията са развиването на плана да попадне точно в техни ръце.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Технологии 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
" Не можем да не мислим, че настоящите равнища на рандеман на нефт в Русия ще стартират да са под напън ", написа в записка до клиенти Тейлър Зърчър, анализатор в капиталовата банка Tudor, Pickering, Holt & Co.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Енергетика
За огромните западни страни, потребяващи нефт, глобите против най-големите производители на суровината не са нещо ново през последните 30 години. Първият сходен ход беше изработен в края на 90-те години на предишния век, когато наказания бяха наложени върху иракския нефт. Последваха ограничавания върху иранския експорт поради нуклеарната стратегия на страната. Най-скорошните ограничавания бяха наложени върху венецуелския нефт по време на ръководството на Уго Чавес и Николас Мадуро.
Сравнително бързо огромните частни компании в сектора схванаха, че и те се намират в тежка обстановка. От средата на 2021 година производителите от ОПЕК+ усилиха производството, защото международното търсене на суровината се възвърне. Но те групово не доближиха личните си индустриални цели, което докара до растеж на цените и това спомогна за повишаване на инфлацията до равнища, които не бяха виждани от години.
Най-големият проблем за Русия не е възбраната за доставки
Забраната за импорт на съветски нефт, която Съединени американски щати вкара, въпреки и да е забележителна спънка пред Русия, най-вероятно няма да е най-голямото усложнение пред Москва. От момента, в който Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, в Русия се полагаха съществени старания да бъдат привлечени западни петролни компании. Целта беше да се привлекат както свежи капитали, по този начин и по-висока експертиза в областта на сондирането и добива на нефт и газ. Всичко това обаче, наподобява, доближава своя край, откакто глобите, които бяха наложени на Русия, накараха огромна част от тези компании да изоставят бизнеса си в Русия.
Реклама
През уикенда трите огромни западни компании за употреба на петролни залежи - Schlumberger, Halliburton и Baker Hughes, обявиха, че се отдръпват от Русия на фона на изострен публичен напън да скъсат бизнес връзките си със страната. Тяхното решение пристигна изненадващо късно, откакто фирмите отлагаха официализирането му до последния вероятен миг.
Оттеглящите се компании могат да бъдат разграничени на два лагера - напълно напускащите Русия и тези, които резервират избрани действия. В първата група попада Halliburton. В този лагер е и най-интегрираната в Русия западна енергийна компaния - BP. Британската компания беше една от първите, които оповестиха изцяло излизане от Русия, като това се случи, макар че държи 20% в " Роснефт ". ExxonMobil и Shell поеха сходни задължения да се отдръпват от съветските си планове.
Втората група се пробва да задържи част от дейностите си в Русия. Френската петролна компания Total съобщи, че " няма да обезпечи капитал за нови планове ", само че се придържа към сегашния си съветски бизнес, който включва огромен план за експорт на полутечен природен газ. Schlumberger и Baker Hughes споделят, че " преустановяват " новите вложения, само че ще продължат да правят съществуваща контрактувана работа. Изглежда, че този метод оставя задоволително пространство на фирмите да се ангажират още веднъж с Русия, в случай че изискванията се трансформират в бъдеще.
Стратегията на втория лагер за момента, наподобява, може да проработи, като основната причина е желанието на западните водачи да не постановат наказания, които биха се отразили непосредствено върху доставките на нефт. Причината за това е желанието им цените да се запазят постоянни колкото е допустимо.
Реклама
Всичко това обаче е под една голяма незнайна, счита Ричард Нефю, който е специалист по икономическите наказания в университета " Колумбия ". " Бих очаквал, че идващото нещо, което ще стартираме да виждаме, е възбрана за настоящата активност или услугите за нефтените залежи, които се дават - действително ще удари Halliburton и компании, избрали сходен метод ", сподели пред Financial Times той. Това деяние може да не е надалеч във времето, добави Нефю.
Третата група от задгранични компании
Ключова роля за бъдещето на енергийния бранш на съветската стопанска система може да изиграят фирмите от страни, които за момента не са прибегнали до наказания като тези на Европейския съюз (ЕС) или Съединени американски щати. В тази група попадат страни като Индия, Китай и Япония.
Всеки удар върху съветското произвеждане в кратковременен проект ще произтича от възбраните на страните за импорт на необработен нефт, което от своя страна може да принуди интервенциите да се забавят нагоре по веригата в Русия.
Възстановяването им ще се концентрира точно към задграничните компании за обслужване на петролните залежи. Пример за това е планът за рандеман на петрол и газ " Сахалин-1 ". До момента планът беше ръководен от американската Exxon, само че тя разгласи, че се отхвърля от него. Консорциум от японски компании и индийската държавна ONGC Videsh също има огромно присъединяване, като упованията са развиването на плана да попадне точно в техни ръце.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Технологии 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
" Не можем да не мислим, че настоящите равнища на рандеман на нефт в Русия ще стартират да са под напън ", написа в записка до клиенти Тейлър Зърчър, анализатор в капиталовата банка Tudor, Pickering, Holt & Co.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Енергетика
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ