Опитът на Вашингтон да обвърже цените на лекарствата в САЩ

Опитът на Вашингтон да обвърже цените на медикаментите в Съединени американски щати с най-ниските равнища в развитите страни среща опозиция от част от промишлеността и слага Европа пред нов избор – по какъв начин да резервира достъпа до новаторски лечения, без да жертва устойчивостта на здравните си системи. За България непосреден риск от повишаване на всеобщите медикаменти няма, само че достъпът до нови лечения може да стане по-бавен и по-скъп.

Администрацията на президента Доналд Тръмп предприе най-мащабния до момента опит да промени метода, по който се образуват цените на медикаментите в Съединените щати. След години на рецензии, че американските пациенти заплащат най-високите цени в света за новаторски лекарства, Белият дом стартира да ползва политика, която обвързва цените на част от медикаментите с най-ниските равнища, плащани в други развити страни – така наречен принцип на „ най-облагодетелстваната нация “ (Most-Favored Nation, MFN).

До момента администрацията е постигнала съглашения със 17 от най-големите международни фармацевтични компании, които ще оферират избрани лекарства по програмата Medicaid на цени, сравними с тези в други развити страни. В същото време опитите да бъдат привлечени междинни и по-малки производители срещат сериозна опозиция, демонстрира обява на Reuters.

Макар самодейността официално да е ориентирана към американските пациенти, следствията ѝ надалеч надвишават границите на Съединени американски щати. Анализатори предизвестяват, че новият модел може да промени световните тактики на фармацевтичните компании, да ускори натиска върху европейските здравни бюджети и да забави достъпа до нови медикаменти в Европейския съюз.

Как работи моделът „ най-облагодетелствана нация “

В основата на промяната стои концепцията, че Съединени американски щати повече не би трябвало да заплащат доста по-високи цени за едни и същи истински медикаменти от останалите развити стопански системи.

Според администрацията на Тръмп европейските страни употребяват силата на своите обществени здравни системи, с цел да договарят доста по-ниски цени, до момента в който американските пациенти и данъкоплатци финансират огромна част от световните разноски за научноизследователска и развойна активност.

Новият модел употребява интернационално референтно ценообразуване – цените на избрани лекарства в Medicaid ще бъдат обвързани с най-ниските цени, плащани в други развити страни. Белият дом пресмята, че това може да донесе над 64 милиарда $ спестявания за федералните и щатските бюджети през идващото десетилетие, въпреки редица анализатори да дефинират тази прогноза като оптимистична, защото пилотната стратегия е планувана за пет години, а изчисленията обгръщат интервал от десетилетие.

Защо част от промишлеността отхвърля да се включи

Докато огромните интернационалните производители последователно се причисляват към самодейността, междинните компании остават скептични.

Главният изпълнителен шеф на Ionis Pharmaceuticals Брет Мония декларира пред Reuters, че неговата компания не вижда икономическа изгода от сходно съглашение. За разлика от огромните концерни, които разполагат с десетки артикули и могат да компенсират по-ниските доходи от едни медикаменти с продажбите на други, междинните компании постоянно развиват стеснен брой новаторски лечения и разчитат на лицензионни съглашения с сътрудници отвън Съединени американски щати. Намаляването на цените би оказало доста по-силен резултат върху техните доходи и способността им да финансират бъдещи разработки.

Подобна позиция заемат и представители на фармацевтичната промишленост, които предизвестяват, че доброволното присъединяване в скица, ограничаваща свободата на ценообразуване, мъчно може да бъде привлекателно за по-малките производители.

Показателно е, че от 19 междинни по величина компании, потърсени от Reuters, само японската Astellas удостоверява присъединяване си в програмата, до момента в който Bayer и Daiichi Sankyo декларират, че не престават да проучват опциите си.

Задължени ли са европейските фармацевтични компании да подпишат?

На този стадий – не.

Участието в пилотната стратегия на Medicaid остава непринудено и нито една европейска компания не е юридически задължена да подпише сходно съглашение.

Практиката обаче демонстрира, че икономическият напън е доста по-силен от формалните правила.

Американската администрация към този момент алармира, че преглежда и други механизми за въвеждане на интернационално референтно ценообразуване, в това число посредством програмата Medicare, която е неведнъж по-голяма от Medicaid. Освен това Вашингтон стартира следствия по комерсиалното законодателство против практиките за установяване на лекарствените цени в някои европейски страни и не изключва потреблението на мита върху фармацевтичния импорт като инструмент за напън.

Именно по тази причина редица анализатори дефинират присъединяване в програмата като „ официално непринудено, само че стопански мъчно за отричане “ за огромните интернационалните производители, чиито доходи зависят в забележителна степен от американския пазар.

Европейските колоси са изправени пред комплициран избор

Най-силно наранени са огромните европейски фармацевтични компании като  немската Bayer, Roche, Novartis, Sanofi, GSK, AstraZeneca и Novo Nordisk, за които американският пазар образува забележителна част от световните доходи.

За тях алтернативата е комплицирана. От една страна, приемането на по-ниски цени в Съединени американски щати понижава приходите от най-печелившия фармацевтичен пазар в света. От друга – отводът от присъединяване може да усили риска от бъдещи регулаторни ограничавания, търговски наказания или неподходящи условия за достъп до американския пазар.

Именно по тази причина част от най-големите производители към този момент избраха да реализират съглашения с Белия дом.

Европа може да заплати цената по друг метод

Парадоксално, само че най-сериозният риск за европейските пациенти не е директно повишаване на медикаментите.

Много по-вероятен е различен сюжет – закъснение на навлизането на нови лечения на европейския пазар.

Причината е елементарна. Ако производителят пусне ново лекарство първо в Европа на относително ниска цена, тя може да се трансформира в референтна стойност за американския пазар. Това основава мощен тласък фирмите да отсрочват регистрацията и договарянето на цените в Европа, до момента в който приключат процесите в Съединени американски щати.

Според разбори на европейската фармацевтична промишленост през последните месеци към този момент се следи сензитивно закъснение на пазарните министър председатели на нови новаторски медикаменти в Европейския съюз.

Допълнително напрежение основават предизвестията на някои производители, че при липса на по-високи цени част от новите лечения могат в началото да бъдат предлагани единствено на частния пазар, без реимбурсиране от обществените здравни фондове.

Натиск върху европейските здравни бюджети

Случващото се съответствува с миг, в който Европейската комисия се пробва да укрепи конкурентоспособността на европейската фармацевтична промишленост посредством промяната на фармацевтичното законодателство.

Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA) от години предизвестява, че разликата сред американските и европейските цени последователно понижава тласъците за вложения в научноизследователска активност на Стария континент.

От друга страна, европейските здравни системи са изправени пред сериозен бюджетен напън. Увеличаването на обществените разноски за новаторски медикаменти би сложило спомагателни провокации пред националните здравни каси, изключително в страните с лимитирани финансови запаси.

Така Европа се оказва сред два конкуриращи се целта – налични медикаменти за пациентите и тласъци за създаването на нови лечения.

Какво значи това за България

За българската фармацевтична промишленост непосредственият резултат от самодейността на Тръмп евентуално ще бъде стеснен.

Основните производители у нас са профилирани най-вече в генерични медикаменти, до момента в който американската стратегия е ориентирана към истински, предпазени с патент лекарства.

По-сериозно отражение може да има върху достъпа до нови лечения.

Ако интернационалните производители стартират редовно да отсрочват стартирането на новаторски медикаменти в Европа, българските пациенти също ще чакат по-дълго за тяхното нахлуване. Освен това Националната здравноосигурителна каса може да бъде изправена пред по-трудни и по-продължителни договаряния за реимбурсиране на новите лекарства.

В същото време няма учредения да се чака непосреден дефицит или автоматизирано повишаване на всеобщите медикаменти в българските аптеки. Европейският съюз остава един от най-големите производители и чист експортьор на фармацевтични артикули в света, а България е част от този обединен пазар.

Новият фронт в трансатлантическите връзки

Политиката на администрацията на Доналд Тръмп надалеч надвишава рамките на американската здравна система. Тя слага под въпрос досегашния модел, при който Съединените щати финансират забележителна част от световните разноски за създаване на нови медикаменти, до момента в който европейските страни употребяват силата на публичните си здравни системи, с цел да договарят по-ниски цени.

Ако правилото на „ най-облагодетелстваната нация “ се утвърди трайно, той може да промени метода, по който фармацевтичните компании дефинират цените си, избират в кои страни първо да пускат новите си артикули и разпределят вложенията си.

За Европа това значи нов напън върху здравните бюджети и нужда от преосмисляне на салдото сред достъпността на медикаментите, стимулирането на нововъведенията и конкурентоспособността на личната фармацевтична промишленост.

За България непосреден риск за цените на всеобщите лекарства няма. По-голямото предизвикателство е друго – дали българските пациенти ще продължат да получават своевременен достъп до най-новите лечения в един все по-фрагментиран и геополитически сензитивен международен фармацевтичен пазар.