Силиконово умишление
Румен СТОЯНОВ
Ти, любомъдрий, знаеш толкоз доста неща, че не можеш изброи всички тях. Но измежду них са и силиконовите подплънки: влагани хирургически в тялото человеческо, те поразхубавяват негови устни, гърди, па и дупиняци. Моя покорност непредвидимо, с изненада, зърнах тоя същ прийом в езика нам насущний, ето по какъв начин.
Драговолно, чак драговолно, та безрезервно, дори стръвно пренатъпкваме говора ни благ с готовляци/ дошляци/ навляци/ вносляци/ чужбиняци/ излишняци. В тая си комай поголовна активност не виждаме нищинко лошавинко, камо ли неоправдателно, рисково, зловредно. Тъкмо в противен случай, имаме го за категоричност, крачка ускорваща нашето въжделно, цялостно и дефинитивно приравняване с нации, избързали надалеч напредка. Подкокоросвани от такива улави самовнушения, пренапълваме нашата изказност с думи, които напълно точ в точ наподобяват силиконови пълнежи, изцяло непознати по отношение на нашето, също както въпросното мъртво вещество = субстанция, пъхвано в жива среда. Ни ей тоничко не пресилвам: какво общо имаме с кохезионен, посочвам, релакс, конвергентен и проч., и проч.?
Не мога обади какво е съотношението сред целеустремено езикосиликоновци (преднамерено тласкащи родната ни тирада омайна, сладка към това, което строго видяно равнозначи с обезбългаряване) и тях идващите ги ради подражаване, модаджийство, безразличие. Но вторите, с количествения си огромен превес, способстват решаващо за скоротечното ни поангличанване в персоналното и публично изложение. Вземайки поради, че език и мислене са неотменимо взаимообвързани, очевидно си прилагаме - буквом - разбългаряване, и то освен словесно, а и душевно, умствено, всеобхватно, осъзнаваме ли го или не. Въвел съм изобличаващото ни разбиране англобългарски, многажди съм го употребявал укорно, но позорното събитие, уви, би трябвало да го наричам, в додатък, към този момент и силиконобългарски. Да, тъкмо подобен е сегашният ни прийом за другарство. А прилагащите го са с изключение на подгъзници, тоже и езикосиликоновци, пък нали те са голямото болшинство, щем, не щем, кой повече, кой по-малко, всички езикосиликонясваме, да ни е сладко, драги братко. С оглед тая новокачественост, по-точно реалност, в реда на нещата е да се запитаме: аз, аз от кои българоговорещи съм, езикосиликоновите или българосиликонците? Може би силиконобългарите? Предпочитанието няма значение, то нищо не трансформира, значимото е с ръка на сърце да се запитаме от кои съм аз? И още: какво да върша според тая ми увереност?...
Ти, любомъдрий, знаеш толкоз доста неща, че не можеш изброи всички тях. Но измежду них са и силиконовите подплънки: влагани хирургически в тялото человеческо, те поразхубавяват негови устни, гърди, па и дупиняци. Моя покорност непредвидимо, с изненада, зърнах тоя същ прийом в езика нам насущний, ето по какъв начин.
Драговолно, чак драговолно, та безрезервно, дори стръвно пренатъпкваме говора ни благ с готовляци/ дошляци/ навляци/ вносляци/ чужбиняци/ излишняци. В тая си комай поголовна активност не виждаме нищинко лошавинко, камо ли неоправдателно, рисково, зловредно. Тъкмо в противен случай, имаме го за категоричност, крачка ускорваща нашето въжделно, цялостно и дефинитивно приравняване с нации, избързали надалеч напредка. Подкокоросвани от такива улави самовнушения, пренапълваме нашата изказност с думи, които напълно точ в точ наподобяват силиконови пълнежи, изцяло непознати по отношение на нашето, също както въпросното мъртво вещество = субстанция, пъхвано в жива среда. Ни ей тоничко не пресилвам: какво общо имаме с кохезионен, посочвам, релакс, конвергентен и проч., и проч.?
Не мога обади какво е съотношението сред целеустремено езикосиликоновци (преднамерено тласкащи родната ни тирада омайна, сладка към това, което строго видяно равнозначи с обезбългаряване) и тях идващите ги ради подражаване, модаджийство, безразличие. Но вторите, с количествения си огромен превес, способстват решаващо за скоротечното ни поангличанване в персоналното и публично изложение. Вземайки поради, че език и мислене са неотменимо взаимообвързани, очевидно си прилагаме - буквом - разбългаряване, и то освен словесно, а и душевно, умствено, всеобхватно, осъзнаваме ли го или не. Въвел съм изобличаващото ни разбиране англобългарски, многажди съм го употребявал укорно, но позорното събитие, уви, би трябвало да го наричам, в додатък, към този момент и силиконобългарски. Да, тъкмо подобен е сегашният ни прийом за другарство. А прилагащите го са с изключение на подгъзници, тоже и езикосиликоновци, пък нали те са голямото болшинство, щем, не щем, кой повече, кой по-малко, всички езикосиликонясваме, да ни е сладко, драги братко. С оглед тая новокачественост, по-точно реалност, в реда на нещата е да се запитаме: аз, аз от кои българоговорещи съм, езикосиликоновите или българосиликонците? Може би силиконобългарите? Предпочитанието няма значение, то нищо не трансформира, значимото е с ръка на сърце да се запитаме от кои съм аз? И още: какво да върша според тая ми увереност?...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ