ЕЛИ ВИДЕВА е родена в Хасково. Завършила е математика в

ЕЛИ ВИДЕВА е родена в Хасково. Завършила е математика в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ", мениджмънт на образованието в УНСС и информатика в Тракийския университет. Работи като преподавател по математика и осведомителни технологии в Хасково. Дългогодишен ръководител на Клуба на дейците на културата, който е съорганизатор на литературни дни " Южна пролет ". Автор е на стихосбирките " Огън под дъжда ", " Дом ", " Версия Живот ", " Небесен конник ", " Думи за нататък ", " По оста ", " Оживявам ", " Под кривата круша ", " Проекции върху сферичната природа ", " Палимпсест ", " За няколко живота ", " Вечност колкото троха ". Носител на национални награди и на огромната европейска премия в Куртя де Арджеш, Румъния. Превеждана на съветски, украински, полски, италиански, турски, британски, румънски, арабски и сръбски език. Член на Съюза на българските писатели, на Славянската литературна и артистична академия, на Международното придвижване " Poetas del Mundo " и на Съюза на математиците в България. /> Първият щрих

Дълго мисли и боите дълго бърка.
Бялото платно - като Голгота
чакаше с обич да го обгърнеш,
да потънеш цялостен във естеството.

Този първи щрих е като мамник,
по неведоми пътеки те засука
сред нощ и изгрев, та до заник.
И под пръстите палитра рукна.

И се разпиля като магия
тъмна болежка, скътана в сърцето
до светлика на любовната буря -
пай от вечността, назаем взета.

Дълго гледа щрихите в платното.
Капеше от четките боята.
Беше си изобразил живота.
Във душата ти остана шантав вятър.

-------------

След Сизиф
     
            " Напразно цялостен живот се състезавам с камъка.
                                                                                                     Димитър Гачев

Не мога да преместя камъка
от прахоляка, който самичък си е избрал.
Дали ще го въргалям,
или ще го сритам, е все едно.
Той отново ще си заеме мястото
и ще ме гледа със подигравка.
Коя съм аз? Звуча му еднодневно.
Какво, че мога да приседна върху него
посред две издишвания,
че мога де го чувам по какъв начин мълчи
и по какъв начин разпуква песъчинки.
Това е привилегия на живите.
А след това ще се спре върху тревата,
обрамчила главата ми.
За да усетя безкрайност.

-------------

Преговаряне на пейзажа

Зад тази планина, зад другата
и още малко по-нататък
морето чака да го помириша,
да го погаля и да го погледам.
А то да ми подмятна мидичка,
обгърната с водораслото на загатна
за идващата есен, зима, пролет
през тази планина, през другата
и още палко по-нататък.
До другото очакване...

----------------

От върха

Сменям ъгъла на хоризонта.
Гледам низина като тепсия.
Тръгвам постепенно по пътеката от време,
с цел да впия пръсти в рохкавия чернозем -
да му дам от моите очаквания.
Силните му сокове да ме обхванат,
да отворят път към коренищата
на трева с намекване за безкрайност.
Само дето доста бяга времето
сред двата хоризонта.

-----------------

***

Животът по стръмното слиза.
А черната беритба посича
индивиди, белязани с звездна дамга.
Така отмъщава - през болката,
вменявана на оживелите.
Ала ние бутаме дните,
скандално осмисляме нощите.
И тя губи облик и мощ
пред нашите странни послания.
Защото провиждаме бъдеще.