Румен СТОЯНОВТъй (било) е в нaшата църковнобългарска, старобългарска реч. За

Румен СТОЯНОВ

Тъй (било) е в нaшата църковнобългарска, старобългарска тирада. За мен тая двузначност в една дума необоримо сочи глъбинна, същностна и съкровена взаимообвръзка сред казаните слова. При туй не на хартия, а в живия живот, където предците ни крепко се отъждествявали с говора си. Намирам въпросното смислово припокриване за възхитително, изпитвам жалост, че в този момент не е по този начин. Но би трябвало най-малко да знаем, уви, непоправимо късно: четирибуквието " език " разтълкували го и " народ ", което указва съдбовна взаимозависимост в действителността сред поменатите съществителни. Важността на това равнозначие през днешния ден изпъква доста блестящо щом премислим по какъв начин ревниво, безрезервно пренатъпкваме родната изказност с какви ли не готовляци/дошляци/навляци/вносляци/чужбняци/излишняци, за моето чистофайничество разминавката език и народ е мъчително изобличаваща ни в българонедолюбство. Непростимото е, че вършим тая себеунизяваща ни активност без никаква насила, напълно непринудено и драговолно, чак стръвно, без да осъзнаваме зловредността й за всебългарщината.
Ето за какво паралелно с отец Паисиевия горестен възглас " Българино, заради что ся срамиш " дано помним, докле свят светува, че " Език значи народ ".