Бизнесът държал ключа за спекулата. То и дилърите държат ключа за наркоманията, но не изглежда да имат желание да я намалят
Румен Радев към бизнеса: Вие имате съществена роля за оправянето с инфлацията и спекулата. Не че не е правилно това изречение, 100% е правилно, единствено дето ми се коства, че… има една сентенция: лае под неверното дърво.
Демек: не му е това вярната публика, тъй като на мен ми звучи като все едно да кажеш на наркодилърите: Вие имате съществена роля за оправянето с наркоманията и проведената престъпност.
Искам да кажа: да, тъкмо по този начин е – в случай че спрат да продават опиати, ще спре да има проблем, тъкмо както и търговците и бизнесът държат ключа към оправянето със спекулата, но…
… само че не мисля, че това им е измежду целите, да не кажа, че им е значимо точно противоположното да се случва.
Не желая нищо да споделям за съответната среща от публикацията, просто я употребявам като информативен мотив, нищо повече.
Колкото притежателите на въглищни мини милеят за природата, толкоз и търговците и производителите милеят за бъдещето на всеки един от нас и персоналните ни финанси и благоденствие.
Спомням си преди към 13-14 години една доста нелепа конференция на „ производители “, на която те се опитваха да се показват като бедните жертви на огромна верига, която ги била притискала. Притискала ги да продават на ниски цени във връзка личния си рожден ден – да има огромни промоции във връзка празника. И снабдителите трябваше да си понижат цените.
Спомням си също и едно изявление (от същото време) с към този момент някогашен строителен министър (но информацията беше споделена импровизирано, в частен диалог, та ще си спестя името на политика), в което той с отвращение ми показа, че е погнусен от бизнес практиките в България, които разкрил, връщайки се тук – строителите очаквали по 400-500% облаги и се чувствали ощетени, когато имали под това.
Да се върнем на упоменатата нагоре конференция. Въпросните „ производители “ (слагам ги в кавички, тъй като единственото нещо, което произвеждаха, съгласно мен, беше отпадъкът от храносмилателната им система) се жалваха, че веригата желала от тях да понижат цените или щяла да работи с други.
По това време спекулата се вихреше с цялостна мощ, само че ето – оказа се, че е имало и „ други “, които да заемат ролята им. Та, нямаха избор и понижиха цените.
Не си припомням някой от тях да банкрутира, само че си припомням друго – когато конференцията свърши, всички се качихме по асансьорите и се засякохме пред входа на хотела, в който се организираше – ние, пишещите, поехме към градския превоз, а бедните, обрани „ производители “ се качиха на супер-колите си, измежду които Мерцедес беше най-евтината… Бентли до Бентли, Порше до Порше.
Пак по същото време една интернационална организация с централа в Италия, подкрепяща локални производители, дребни ферми и фамилни компании, провежда в София среща със заинтригувани страни, локални управляващи, публицисти, производители и изобщо – всеки, който искаше. На нея описаха едни доста неприятни истории, като да вземем за пример ето тази:
В България тогава живееше един осемдесет-и-нещо-годишен дъртак, които, както описаха модераторите, отказал да съобщи рецептата за неповторимото българско зелено сирене, което било известно в Европа като бутиково – нещо като френското синьо сирене. Първо: аз не знаех, че има такова зелено българско сирене, както и май никой от присъстващите. Второ: индивидът бил ядосан на страната, тъй като от години се опитвал да го продава непосредствено на потребителя, само че законът му забранявал. Задължително, съгласно нашите закони, е да има медиатор – прекупвач, който да подсигурил, видите ли, сигурността на създадената стока. Човекът беше длъжен да го продава на прекупвача, който да го пакетира и доставя до магазините – прекупвачът, несъмнено, му оферираше някакви смешни пари, а по-късно неповторимото сирене евентуално щеше да коства майка си и татко си в магазина.
Та индивидът отказал. Почти петнайсет години по-късно нещата не са изключително разнообразни.
Макар че по другите страни е „ открита топлата вода “ – дребните ферми минават регулярни санитарни инспекции и получават документ за търговия, в случай че желаят. Можеше и тук да стане, нали? Но не. Лобито не дава. Как другояче тези, дето се кичат с купата „ производител “, ще си купят второ Бентли и трета къща на Малдивите, в случай че същинският производител може да ни продава непосредствено на нас?
Ако в този момент купуват млякото за 30 стотинки и го продават за 3 лв., коя ще да е тази мощ, която ще ги откаже от това, че ще се плеснат по челото и ще се засилят да мислят за благосъстоянието на народа, на фермерите и… дрън-дрън. И, в случай че не стане на тяхното, очаквайте ги на площада – да стачкуват.
А какъв брой още години ще отнеме на депутатите да обновят законодателството, че да стартира най-сетне същинският производител да печели, а не едрият прекупвач, мандраджия и по този начин нататък? Най-лесно е да си паразит, знам – лежиш си, други създават, а законът им споделя, че би трябвало да ти продават на теб или да си изхвърлят продукцията. Ти си закрепостен, непрекъсната големина. А след това си продаваш на каквато цена си искаш, тъй като с другите „ производители “ сте се споразумели по какъв начин да дерете кожите и единствено сте си разпределили сферите, без да се бъркате един на различен, с цел да не стане инцидентно в действителност да има конкуренция. А единствената ви конкуренция е кой от вас има повече връзки, кой може да прати инспекция на другия и който може да заплати повече на лобистите.
Колко години слушаме загрижените за българския народ „ политици “ (надявам се разбирате за какво са кавичките тук) да изясняват какъв брой доста вършат за нас? И от механизми за преодоляване на спекулата го удариха на молби към спекулантите малко да понамалят кожодерството, в случай че може.
А истината е доста елементарна – спекулата се овладява с същинска конкуренция: в случай че мога да предпочитам, ще избера положителното и евтиното, пазарът ще се саморегулира. За задачата би трябвало да се следи за картелни съглашения, а не от комисията да вървят на работа едвам имат какво да вършат и да местят папки по бюрата, едвам не заспят, тъй като някои от шефовете им са си другари с „ производителите “.
Също и с малко промени в съзнателно неприятното законодателство да се даде независимост на естествените бизнеси да продават непосредствено на потребителя и да се отстраняват паразитиращите медиатори.
Топлата вода е открита от дълго време, да вземем образец и да престанем да бъдем разплодник на паразити.
Демек: не му е това вярната публика, тъй като на мен ми звучи като все едно да кажеш на наркодилърите: Вие имате съществена роля за оправянето с наркоманията и проведената престъпност.
Искам да кажа: да, тъкмо по този начин е – в случай че спрат да продават опиати, ще спре да има проблем, тъкмо както и търговците и бизнесът държат ключа към оправянето със спекулата, но…
… само че не мисля, че това им е измежду целите, да не кажа, че им е значимо точно противоположното да се случва.
Не желая нищо да споделям за съответната среща от публикацията, просто я употребявам като информативен мотив, нищо повече.
Колкото притежателите на въглищни мини милеят за природата, толкоз и търговците и производителите милеят за бъдещето на всеки един от нас и персоналните ни финанси и благоденствие.
Спомням си преди към 13-14 години една доста нелепа конференция на „ производители “, на която те се опитваха да се показват като бедните жертви на огромна верига, която ги била притискала. Притискала ги да продават на ниски цени във връзка личния си рожден ден – да има огромни промоции във връзка празника. И снабдителите трябваше да си понижат цените.
Спомням си също и едно изявление (от същото време) с към този момент някогашен строителен министър (но информацията беше споделена импровизирано, в частен диалог, та ще си спестя името на политика), в което той с отвращение ми показа, че е погнусен от бизнес практиките в България, които разкрил, връщайки се тук – строителите очаквали по 400-500% облаги и се чувствали ощетени, когато имали под това.
Да се върнем на упоменатата нагоре конференция. Въпросните „ производители “ (слагам ги в кавички, тъй като единственото нещо, което произвеждаха, съгласно мен, беше отпадъкът от храносмилателната им система) се жалваха, че веригата желала от тях да понижат цените или щяла да работи с други.
По това време спекулата се вихреше с цялостна мощ, само че ето – оказа се, че е имало и „ други “, които да заемат ролята им. Та, нямаха избор и понижиха цените.
Не си припомням някой от тях да банкрутира, само че си припомням друго – когато конференцията свърши, всички се качихме по асансьорите и се засякохме пред входа на хотела, в който се организираше – ние, пишещите, поехме към градския превоз, а бедните, обрани „ производители “ се качиха на супер-колите си, измежду които Мерцедес беше най-евтината… Бентли до Бентли, Порше до Порше.
Пак по същото време една интернационална организация с централа в Италия, подкрепяща локални производители, дребни ферми и фамилни компании, провежда в София среща със заинтригувани страни, локални управляващи, публицисти, производители и изобщо – всеки, който искаше. На нея описаха едни доста неприятни истории, като да вземем за пример ето тази:
В България тогава живееше един осемдесет-и-нещо-годишен дъртак, които, както описаха модераторите, отказал да съобщи рецептата за неповторимото българско зелено сирене, което било известно в Европа като бутиково – нещо като френското синьо сирене. Първо: аз не знаех, че има такова зелено българско сирене, както и май никой от присъстващите. Второ: индивидът бил ядосан на страната, тъй като от години се опитвал да го продава непосредствено на потребителя, само че законът му забранявал. Задължително, съгласно нашите закони, е да има медиатор – прекупвач, който да подсигурил, видите ли, сигурността на създадената стока. Човекът беше длъжен да го продава на прекупвача, който да го пакетира и доставя до магазините – прекупвачът, несъмнено, му оферираше някакви смешни пари, а по-късно неповторимото сирене евентуално щеше да коства майка си и татко си в магазина.
Та индивидът отказал. Почти петнайсет години по-късно нещата не са изключително разнообразни.
Макар че по другите страни е „ открита топлата вода “ – дребните ферми минават регулярни санитарни инспекции и получават документ за търговия, в случай че желаят. Можеше и тук да стане, нали? Но не. Лобито не дава. Как другояче тези, дето се кичат с купата „ производител “, ще си купят второ Бентли и трета къща на Малдивите, в случай че същинският производител може да ни продава непосредствено на нас?
Ако в този момент купуват млякото за 30 стотинки и го продават за 3 лв., коя ще да е тази мощ, която ще ги откаже от това, че ще се плеснат по челото и ще се засилят да мислят за благосъстоянието на народа, на фермерите и… дрън-дрън. И, в случай че не стане на тяхното, очаквайте ги на площада – да стачкуват.
А какъв брой още години ще отнеме на депутатите да обновят законодателството, че да стартира най-сетне същинският производител да печели, а не едрият прекупвач, мандраджия и по този начин нататък? Най-лесно е да си паразит, знам – лежиш си, други създават, а законът им споделя, че би трябвало да ти продават на теб или да си изхвърлят продукцията. Ти си закрепостен, непрекъсната големина. А след това си продаваш на каквато цена си искаш, тъй като с другите „ производители “ сте се споразумели по какъв начин да дерете кожите и единствено сте си разпределили сферите, без да се бъркате един на различен, с цел да не стане инцидентно в действителност да има конкуренция. А единствената ви конкуренция е кой от вас има повече връзки, кой може да прати инспекция на другия и който може да заплати повече на лобистите.
Колко години слушаме загрижените за българския народ „ политици “ (надявам се разбирате за какво са кавичките тук) да изясняват какъв брой доста вършат за нас? И от механизми за преодоляване на спекулата го удариха на молби към спекулантите малко да понамалят кожодерството, в случай че може.
А истината е доста елементарна – спекулата се овладява с същинска конкуренция: в случай че мога да предпочитам, ще избера положителното и евтиното, пазарът ще се саморегулира. За задачата би трябвало да се следи за картелни съглашения, а не от комисията да вървят на работа едвам имат какво да вършат и да местят папки по бюрата, едвам не заспят, тъй като някои от шефовете им са си другари с „ производителите “.
Също и с малко промени в съзнателно неприятното законодателство да се даде независимост на естествените бизнеси да продават непосредствено на потребителя и да се отстраняват паразитиращите медиатори.
Топлата вода е открита от дълго време, да вземем образец и да престанем да бъдем разплодник на паразити.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ