Нефтеният дуел провокира ценова война
Рухна разбирателството сред Саудитска Арабия и Русия - двама от най-големите производители на петрол в света. Отказът на Русия да понижи добива си, с цел да бъдат подкрепени цените на петрола, раздруса международните пазари, само че геополитическите последствия от него занапред ще бъдат усетени.
На срещата на Организацията на страните експортьорки на нефт – ОПЕК, на която участва и Русия като участник във формата ОПЕК+ във Виена на 6 март, Саудитска Арабия - неофициалният водач на организацията, изиска всички участници да свият нефтодобива си с общо 1 млн. барела дневно. Най-големият дял съгласно преложението се пада на Русия – 500 хиляди барела. Това би разрешило цените да останат високи, защото Азия и преди всичко Китай и Южна Корея, поради епидемията от ковид започнаха да употребяват доста по-малко сила. Китайските рафинерии да вземем за пример са свили с 20 на 100 вноса на недопечен нефт.
Русия отхвърли, а специалистите обясниха това с желанието й
да удари по американския рандеман
на шистов петрол, както и с цел да си обезпечи по-голям дял от азиатските и от международните пазари на недопечен нефт. Саудитска Арабия не одобри равнодушно упорството на Кремъл и в отговор внезапно смъкна цените на създавания от нея петрол. Така на процедура стартира ценова война с Русия. Цената на барел гориво за двата съществени сорта - американския WTI и вид "Брент " падна единствено за един ден приблизително с 11 $ – най-рязкото й еднодневно намаляване от 1991 година.
Ниските цени обаче излагат на риск американските производители на шистов петрол, чиито индустриални разноски са доста по-високи от тези на саудитците и руснаците.
През 2014-а американските производители се появиха с гръм на сцената, с помощта на революцията в добива на шистов петрол и овладяха огромна част от международния пазар. За седем години американският рандеман набъбна от 0,4 милиона на 4 милиона барела дневно. Това рядко повишаване радикално промени дългогодишната обстановка, в която Съединените щати бяха главно вносител, а не експортьор на сила. Вместо да заплащат на Саудитска Арабия и на Русия за петрола им, Съединените щати се трансфораха в техен сериозен съперник. Това не се хареса в Рияд и ОПЕК реагира, като усили внезапно производството си, с цел да смъкне цените и да изхвърли американските съперници от бизнеса. Това не се случи – шистовите компании в Съединени американски щати оцеляха, като се консолидираха, а през идващите години Саудитска Арабия и Русия във формата ОПЕК+ редуцираха производството си, с цел да вдигнат цените.
Те обаче останаха ниски, а делът на Саудитска Арабия и Русия стартира да понижава
за сметка на страните отвън ОПЕК
и преди всичко на Съединени американски щати, които от 2011-а до 2019-а усилиха добива си със 114% и станаха първи производител на петрол в света.
Руският коментар на тази обстановка е, че на процедура Русия е спонсорирала добива на шистов петрол. Според разнообразни калкулации от 2008-а насам шистовите компании работят на загуба или с минимална облага, даже и в интервала на най-големия им взрив, а растежът им идва от повишаването на капитализацията им и от доверието на акционерите в вероятностите им и новите технологии. При всяко състояние обаче рентабилността им е доста по-ниска, в сравнение с саудитците или на руснаците, а продукцията им е по-скъпа от всяка с различен генезис поради доста по-високите индустриални разноски.
За сметка на това индустриалните им разноски са ниски и даже и при ниски цени те няма да продават на загуба. Затова и Русия се надява, че изтласквайки американските производители от досегашните им позиции, има късмет да си върне предходния дял от международния пазар – загубен през интервала, в който нефтеният й бранш се е съобразявал с условията на ОПЕК.
Руското решение подхожда на
втвърдяването на политиката на Кремъл
през последните месеци, при което съветската страна търси ескалация, с цел да сложи на тестване противниците си. Съвсем свеж е образецът с това, което се случи в Сирия. Русия поддържа настъплението на сирийската войска, като прекрачи алените линии, обрисувани от Турция, а Анкара разбра, че не може да разчита на поддръжка от Съединени американски щати и Европейски Съюз. В резултат турският президент Реджеп Ердоган отиде в Москва, с цел да търси съгласие с съветския си сътрудник Владимир Путин.
Руските енергийни производители смятаха, че са губещата страна в партньорството сред Москва и Рияд и от към година гласно приканват за излизане от ОПЕК+. Ситуацията с ковид им даде опция да се аргументират, че по-нататъшното орязване на добива няма да предотврати срутва на цените на енергоизточниците, само че единствено Русия ще продължи да губи своя пазарен дял.
Саудитска Арабия отговори с решение да създаде още повече петрол на още по-ниска цена. Но Русия има някои преимущества. Руският бюджет може да реализира задачите си даже при доста по-ниски цени, в сравнение с саудитският - Русия може да усили износа си доста по-бързо посредством нефтопроводи, до момента в който саудитците разчитат на танкери. И най-важното – Русия има валутен запас от 570 милиарда $, който по думите на финансовия й министър Антон Силуанов ще може да покрива разноските й в продължение на четири години дори при цена от 30 $ за барел.
В последна сметка при сегшните условия, без значение от това по какъв начин ще се развие дуелът сред Москва и Рияд, в случай че не се стигне до помирение и редуциране на производствата, огромният удар ще понесат американските производители.
Равносметката от ценовия двубой...засега
В резултат на оповестената от Рияд война за цените и добива на нефт, американският вид WTI загуби 33.16% от пазарната си оценка и слезе до 27.59 щ. $ за барел в ранното утро на 9 март, по време на дейната азиатска търговия. А горивото от вид "Брент " поевтиня с 31% - до 31.02 щ. $ за барел - вторият по дълбочина ценови спад, след краха по време на войната в Персийския залив през 1991-а.
Впоследствие черното злато се окопити и съумя да си върне към една трета от изгубеното. Но на 11 март котировките още веднъж потеглиха надолу, вследствие на решимостта на воюващите..... да се унищожат взаимно. А може би не толкоз себе си.
Най-тежко ще бъдат наранени по-слабите членове на ОПЕК - Ирак, Иран, Венецуела и Нигерия. Нигерийското държавно управление към този момент обмисля да девалвира найрата поради ниските цени на черното злато. Иран пък се е свързал с Кремъл за договаряния по разпрата.
Най-ниски са индустриалните разноски за рандеман на горивото на Саудитска Арабия - едвам 2.80 щ. $ за изпомпването на един барел от съществуващото и създадено поле "Сауди Арабиан ойл " против 16 щ. $ за "Ексън мобайл " и 20 $ за "Роснефт ". Това обаче е единствено на пръв взор. Защото, в случай че се вземе поради зависимостта на саудитската стопанска система от производството на черно злато, цената, от позиция на бюджетните доходи, би трябвало да е цели 83.60 $ за барел. За Русия тя е към 42 $ за барел, почти колкото е и за американските производители от шисти в Пермския басейн след направените през последните няколко години усъвършенствания.
В следобедната търговия на 11 март петролът вид "Брент " с доставка през май се котираше малко над 36 щ. $ за барел, а на американския WTI с доставка през април - 33.39 щ. $ за барел.
На срещата на Организацията на страните експортьорки на нефт – ОПЕК, на която участва и Русия като участник във формата ОПЕК+ във Виена на 6 март, Саудитска Арабия - неофициалният водач на организацията, изиска всички участници да свият нефтодобива си с общо 1 млн. барела дневно. Най-големият дял съгласно преложението се пада на Русия – 500 хиляди барела. Това би разрешило цените да останат високи, защото Азия и преди всичко Китай и Южна Корея, поради епидемията от ковид започнаха да употребяват доста по-малко сила. Китайските рафинерии да вземем за пример са свили с 20 на 100 вноса на недопечен нефт.
Русия отхвърли, а специалистите обясниха това с желанието й
да удари по американския рандеман
на шистов петрол, както и с цел да си обезпечи по-голям дял от азиатските и от международните пазари на недопечен нефт. Саудитска Арабия не одобри равнодушно упорството на Кремъл и в отговор внезапно смъкна цените на създавания от нея петрол. Така на процедура стартира ценова война с Русия. Цената на барел гориво за двата съществени сорта - американския WTI и вид "Брент " падна единствено за един ден приблизително с 11 $ – най-рязкото й еднодневно намаляване от 1991 година.
Ниските цени обаче излагат на риск американските производители на шистов петрол, чиито индустриални разноски са доста по-високи от тези на саудитците и руснаците.
През 2014-а американските производители се появиха с гръм на сцената, с помощта на революцията в добива на шистов петрол и овладяха огромна част от международния пазар. За седем години американският рандеман набъбна от 0,4 милиона на 4 милиона барела дневно. Това рядко повишаване радикално промени дългогодишната обстановка, в която Съединените щати бяха главно вносител, а не експортьор на сила. Вместо да заплащат на Саудитска Арабия и на Русия за петрола им, Съединените щати се трансфораха в техен сериозен съперник. Това не се хареса в Рияд и ОПЕК реагира, като усили внезапно производството си, с цел да смъкне цените и да изхвърли американските съперници от бизнеса. Това не се случи – шистовите компании в Съединени американски щати оцеляха, като се консолидираха, а през идващите години Саудитска Арабия и Русия във формата ОПЕК+ редуцираха производството си, с цел да вдигнат цените.
Те обаче останаха ниски, а делът на Саудитска Арабия и Русия стартира да понижава
за сметка на страните отвън ОПЕК
и преди всичко на Съединени американски щати, които от 2011-а до 2019-а усилиха добива си със 114% и станаха първи производител на петрол в света.
Руският коментар на тази обстановка е, че на процедура Русия е спонсорирала добива на шистов петрол. Според разнообразни калкулации от 2008-а насам шистовите компании работят на загуба или с минимална облага, даже и в интервала на най-големия им взрив, а растежът им идва от повишаването на капитализацията им и от доверието на акционерите в вероятностите им и новите технологии. При всяко състояние обаче рентабилността им е доста по-ниска, в сравнение с саудитците или на руснаците, а продукцията им е по-скъпа от всяка с различен генезис поради доста по-високите индустриални разноски.
За сметка на това индустриалните им разноски са ниски и даже и при ниски цени те няма да продават на загуба. Затова и Русия се надява, че изтласквайки американските производители от досегашните им позиции, има късмет да си върне предходния дял от международния пазар – загубен през интервала, в който нефтеният й бранш се е съобразявал с условията на ОПЕК.
Руското решение подхожда на
втвърдяването на политиката на Кремъл
през последните месеци, при което съветската страна търси ескалация, с цел да сложи на тестване противниците си. Съвсем свеж е образецът с това, което се случи в Сирия. Русия поддържа настъплението на сирийската войска, като прекрачи алените линии, обрисувани от Турция, а Анкара разбра, че не може да разчита на поддръжка от Съединени американски щати и Европейски Съюз. В резултат турският президент Реджеп Ердоган отиде в Москва, с цел да търси съгласие с съветския си сътрудник Владимир Путин.
Руските енергийни производители смятаха, че са губещата страна в партньорството сред Москва и Рияд и от към година гласно приканват за излизане от ОПЕК+. Ситуацията с ковид им даде опция да се аргументират, че по-нататъшното орязване на добива няма да предотврати срутва на цените на енергоизточниците, само че единствено Русия ще продължи да губи своя пазарен дял.
Саудитска Арабия отговори с решение да създаде още повече петрол на още по-ниска цена. Но Русия има някои преимущества. Руският бюджет може да реализира задачите си даже при доста по-ниски цени, в сравнение с саудитският - Русия може да усили износа си доста по-бързо посредством нефтопроводи, до момента в който саудитците разчитат на танкери. И най-важното – Русия има валутен запас от 570 милиарда $, който по думите на финансовия й министър Антон Силуанов ще може да покрива разноските й в продължение на четири години дори при цена от 30 $ за барел.
В последна сметка при сегшните условия, без значение от това по какъв начин ще се развие дуелът сред Москва и Рияд, в случай че не се стигне до помирение и редуциране на производствата, огромният удар ще понесат американските производители.
Равносметката от ценовия двубой...засега
В резултат на оповестената от Рияд война за цените и добива на нефт, американският вид WTI загуби 33.16% от пазарната си оценка и слезе до 27.59 щ. $ за барел в ранното утро на 9 март, по време на дейната азиатска търговия. А горивото от вид "Брент " поевтиня с 31% - до 31.02 щ. $ за барел - вторият по дълбочина ценови спад, след краха по време на войната в Персийския залив през 1991-а.
Впоследствие черното злато се окопити и съумя да си върне към една трета от изгубеното. Но на 11 март котировките още веднъж потеглиха надолу, вследствие на решимостта на воюващите..... да се унищожат взаимно. А може би не толкоз себе си.
Най-тежко ще бъдат наранени по-слабите членове на ОПЕК - Ирак, Иран, Венецуела и Нигерия. Нигерийското държавно управление към този момент обмисля да девалвира найрата поради ниските цени на черното злато. Иран пък се е свързал с Кремъл за договаряния по разпрата.
Най-ниски са индустриалните разноски за рандеман на горивото на Саудитска Арабия - едвам 2.80 щ. $ за изпомпването на един барел от съществуващото и създадено поле "Сауди Арабиан ойл " против 16 щ. $ за "Ексън мобайл " и 20 $ за "Роснефт ". Това обаче е единствено на пръв взор. Защото, в случай че се вземе поради зависимостта на саудитската стопанска система от производството на черно злато, цената, от позиция на бюджетните доходи, би трябвало да е цели 83.60 $ за барел. За Русия тя е към 42 $ за барел, почти колкото е и за американските производители от шисти в Пермския басейн след направените през последните няколко години усъвършенствания.
В следобедната търговия на 11 март петролът вид "Брент " с доставка през май се котираше малко над 36 щ. $ за барел, а на американския WTI с доставка през април - 33.39 щ. $ за барел.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ