Розалия Землячка станала първата жена в Съветска Русия, наградена с

Розалия Землячка станала първата жена в Съветска Русия, наградена с медал „ Червено знаме “.

Но нейният героизъм не се състоял в спасяването на нечий живот, а в противен случай – в всеобщите убийства на хиляди хора. В руските вестници от това време по този начин писали за Розалия Самойловна: „ Землячка е невероятна персона. Тя не се уморява да се грижи за хората. Тя работи, без да щади силата си.

Обаче писателят Иван Шмельов, който бил директен свидетел на аления гнет на Землячка в деяние, я дефинира по този начин: „ Звяр в човешки образ! “

Розалия е родена в заможно еврейско семейство, неин татко е богатият търговец Самуил Залкинд. Още от дете момичето се различавало от връстниците си: не го привличали нито тоалети, нито занимания. През цялото време тя предпочитала да прекарва времето си в четене, и то не на любовни романи – а на сериозна литература. Особено харесвала историята и социологията, а „ Капиталът “ на Маркс бил надали не настолната й книга.

След като приключила гимназия, Розалия отпътувала за Франция, където учила медицина в Лионския университет. Именно тогава в ръцете й попаднала брошурата на Улянов-Ленин „ Какво съставляват „ приятелите на народа “. Розалия била толкоз въодушевена от концепциите на Владимир Илич, че станала член на социал-демократическото придвижване и професионален бунтовник. Срещнала се с Ленин, който оценил предаността й към революционните хрумвания – и тя станала негова връзка с организациите в Русия. Така се появил нейният псевдоним, който след това се трансформирал във фамилно име – Землячка.

Първият си опит за ликвидиране на „ бели “, а тогава към момента просто офицери, Землячка набрала по време на революцията от 1905 година. Според историците, Розалия взела участие в боевете на барикадите и  от време на време персонално заставала зад картечница. През този интервал тя предпочитала да бъде наричана с едно от партийните й имена – Демон.

Но цялата й демонична същина се изявила през 1920-1921 година, когато бил назначена за изпълнителен секретар на Кримския районен комитет на болшевишката партия. Заедно с унгареца Бела Кун, който бил нейният непосреден шеф, тя провела „ чистки “ на полуострова – вследствие на което хиляди „ белогвардейци “, техни „ съучастници “, симпатизанти и просто мирни поданици на Крим били избити. Според някои очевидци, били разстрелвани даже дами с децата им. Цифрите на екзекутираните варират от 13 до 120 хиляди, само че множеството историци споделят мнението, че били някъде към 50 хиляди.

Въпросът бил в това, че в един миг вестник „ Правда “ разгласил зов към бойците и офицерите от армията на Врангел: „ Преминете на наша страна и никой няма да ви преследва! “. Мнозина от тях повярвали на болшевишкия официоз и останали в Русия – пък и нямало задоволително кораби, с които да изоставен Крим.

Допускат, че Ленин персонално е наредил „ прочистването “ на полуострова от контрареволюционерите, само че се счита, че непосредствената заповед е пристигнала от Дзержински: „ Вземете всички ограничения нито един белогвардеец да не стигне до континенталната част от Крим… Ще бъде най-голямо злощастие за републиката, в случай че съумеят да се промъкнат “. Имало и други, по-конкретни указания от висшето управление.

Така почнал аленият гнет в Крим. Отначало, както свидетелстват очевидци, картечниците въобще не замлъквали. Но в един миг Землячка решила да икономисва боеприпасите. Именно на нея приписват фразата: „ Жалко е да хабим патрони за тях. Да се давят! Всички! “

Заповедта била изпълнена. Белогвардейците били натоварвани на шлепове, връзвали им камъни за краката и ги бутали в морето. Понеже шлеповете не навлизали във вътрешността, а спирали близо до брега, през транспарантната вода се виждали хиляди изправени удавници, които се полюшвали под вълните – камъните на краката им ги държали прави.

А за някои не хабели даже камъни – завързвали по няколко души с тел и ги хвърляли във водата. Като се има поради увлечението на болшевиките по история на Френската гражданска война от 1789 година, може да се допусна, че тук болшевиките употребявали опита на френските революционери при потушаване на селското въстание във Вандея – където по същия метод били удавяни селяните във водите на Лоара.

Революционното старание на Землячка ужасявало даже нейните съратници. Някои членове на болшевишката партия дори писали до Москва, та оттова да я озаптят. Но очевидно „ нагоре “ били удовлетворени от зверствата на „ Демона “ на революцията. Така Землячка станала първата жена в Страната на Съветите, удостоена с най-високата тогава руска премия – ордена „ Червено знаме “.

Може би тази страница от историята по този начин и щяла да си остане затворена, в случай че всичко това не било следено от писателя Иван Сергеевич Шмельов, който по това време живеел в кримския град Алуща. Неговията наследник Сергей, офицер в царската войска, бил задържан и разстрелян. Шмельов дълго обикалял, пробвайки се да разбере най-малко къде е заровен синът му – само че по този начин и не разбрал. Цялата болежка от личната си тъга и нещастието на целия народ той излял в романа си „ Слънцето на мъртвите “:

„ Нови създатели на живота, от кое място сте вие?! С безогледна лекост неразумно разпиляхте всичко, събрано от съветския народ! Осквернихте гробницата на светиите и непознатият за вас прахуляк на свети Александър, бореца за Русия, разтревожихте в неговия безконечен сън. Разкъсвате самата памет на Русия, изтривате имената-лица. Самото нейно име взехте и я пръснахте по света безименна, без да помни своя жанр. О, Русия! С какви вълшебства те омагьосаха, с какво вино те упоиха? “.

А Розалия Землячка умерено живяла 70 години. Тя заемала положителни позиции във властта и умряла през 1947 година на 24 януари – датата на смърта на своя кумир Ленин.

За позор на Русия урната с нейната пепел до ден-днешен лежи заровена при едно от свещените места на страната – стената на Кремъл.

–