Напусна ни Роси Антов – гласът на „скитащата душа“ в българската ...
Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 година в Михайловград (днес Монтана), а родовите му корени са от село Горни Лом. Средното си обучение приключва в Белоградчишката гимназия, а висшето – във ВФСИ „ Д. А. Ценов “ – Свищов, със компетентност „ Финанси и банково дело “.
През годините живее и работи в Монтана, а от 2020 година се открива в Пловдив. Професионалният му път е разнороден – бил е шлосер, общ служащ, счетоводител, осигурител, стопански шеф, счетоводен специалист, водач и шеф на частна компания.
Под псевдонима Дивак Турлак Роси Антов се утвърждава като различим създател с ослепителен глас и мощно наличие в обществените мрежи. Автор е на книгите „ Ключ за жива вода. Разкази “ (2018), „ Есента на нежния безсрамник “ (2019), „ Мачко Начков… и други индивиди “ (2022), „ Вселената на скитащата душа “ (2023), „ Табор в мъглата “ (2024) и „ Когато времето танцуваше “ (2025).
Последната му обява, направена към 19:00 ч. предходната вечер, съставлява бездънен, персонален и метафизичен размисъл за живота, паметта и тези дребни, само че същински значими мигове. В него Антов написа, че когато животът „ минава като на кино лента “, не изникват дипломи, кариери или придобивки, а мемоари за детството, родителите, бабите и дядовците, първите любови, синовете му, природата, прегръдките и обичта.
„ Няма нищо огромно и значимо. А не бих желал да изгубя нито един от тези дребни мигове. Защото ще остана без живот “, написа той.
Светъл да е пътят му.
През годините живее и работи в Монтана, а от 2020 година се открива в Пловдив. Професионалният му път е разнороден – бил е шлосер, общ служащ, счетоводител, осигурител, стопански шеф, счетоводен специалист, водач и шеф на частна компания.
Под псевдонима Дивак Турлак Роси Антов се утвърждава като различим създател с ослепителен глас и мощно наличие в обществените мрежи. Автор е на книгите „ Ключ за жива вода. Разкази “ (2018), „ Есента на нежния безсрамник “ (2019), „ Мачко Начков… и други индивиди “ (2022), „ Вселената на скитащата душа “ (2023), „ Табор в мъглата “ (2024) и „ Когато времето танцуваше “ (2025).
Последната му обява, направена към 19:00 ч. предходната вечер, съставлява бездънен, персонален и метафизичен размисъл за живота, паметта и тези дребни, само че същински значими мигове. В него Антов написа, че когато животът „ минава като на кино лента “, не изникват дипломи, кариери или придобивки, а мемоари за детството, родителите, бабите и дядовците, първите любови, синовете му, природата, прегръдките и обичта.
„ Няма нищо огромно и значимо. А не бих желал да изгубя нито един от тези дребни мигове. Защото ще остана без живот “, написа той.
Светъл да е пътят му.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ