Нужни ли са днес Рейгъномика и Тачъризъм?
Роналд Рейгън и Маргарет Тачър имаха доста въздействие върху икономическите и политически промени в света през 80-те години на предишния век
Роналд Рейгън и Маргарет Тачър са персони и политици, уважавани и в днешно време, въпреки към този момент да не са измежду живите. Причината се корени в забележителното им въздействие върху икономическите и политическите промени в Съединени американски щати и Англия през 80-те години на предишния век, както и върху световния ред. Те са знаци на неоконсерватизма и постоянно са асоциирани с възраждането на дясната политика след интервала на следвоенния кейнсиански консенсус.
В идващите редове ще се постарая да опиша независимо стила им на ръководство, икономическите стратегии, както и отношението на всеки един от тях към тематиката за имиграцията, която е била на дневен ред и тогава. Няма да бъдат спестени и най-честите рецензии към Рейгън и Тачър.
Нека след това всеки четец реши самичък за себе си допустимо и нужно ли е през днешния ден да се ръководи по същия метод.
* Идеологическа неотстъпчивост и лидерски жанр
И Рейгън, и Тачър се отличават с безапелационни идеологически позиции, мощно водачество и увереност. Те се изправят против мощни съперници – както в страните си, по този начин и в интернационален проект – и постановат съществени промени в държавното ръководство, икономическите политики и интернационалните връзки. За доста техни поддръжници това символизира мощно и уверено водачество, което е способно да преодолява провокации и да води към устойчиви промени.
* Роля в края на Студената война
И двамата водачи играят основна роля в опълчването на Съветския съюз. Рейгън способства за напън върху Съюз на съветските социалистически републики със своята твърда реторика, олицетворявана с израза " Империя на злото ", и увеличението на военните разноски, което в последна сметка повлиява за края на Студената война. Тачър също е мощен съперник на комунизма и съдружник на Рейгън, като поддържа НАТО и трансатлантическото партньорство. Тази антикомунистическа позиция е главен детайл в историческата им значителност.
* Икономически промени
Рейгън и Тачър са известни с провеждането на радикални промени, ориентирани към дерегулация на стопанската система, понижаване на въздействието на страната и стимулиране на пазарните сили. Това е главен детайл на техния неоконсерватизъм, който се характеризира със:
Силна религия в свободния пазар: И Рейгън, и Тачър имат вяра, че свободният пазар, а не държавната интервенция, е мотор на просперитета. Това включва понижаване на държавните регулации, приватизация на държавни компании и стимулиране на конкуренцията. Намаляване на налозите: Рейгън организира политики за понижаване на налозите, изключително върху високодоходните групи и корпорациите, вярвайки, че това ще подтиква вложенията и икономическия напредък. На острова Тачър също понижава данъчната тежест върху бизнеса и високите приходи. Съкращаване на обществените стратегии: И двамата водачи се стремят да понижат държавните разноски за обществени стратегии, вярвайки, че несъразмерната взаимозависимост от страната демотивира хората и вреди на стопанската система. Твърдост против синдикатите: Тачър влиза в борба със синдикатите, изключително с миньорските стачки, като лимитира тяхното въздействие и укрепва позицията на държавното управление във връзка с икономическите промени. Дерегулация: Това включва понижаване на контрола върху финансовите пазари, което разрешава по-голяма еластичност и подвижност на капитала. Този развой е прочут с термина " Big Bang " от времето на финансовите промени в Лондон през 1986 г.
* Икономическа политика:
Икономическите политики на Рейгън и Тачър са известни като " Рейгъномика " (Reaganomics) и " Тачъризъм " (Thatcherism). Общите им правила включват:
Монетаризъм: Тачър и Рейгън отхвърлят кейнсианството, съществена икономическа теория до този миг. Вместо това одобряват монетаризма – надзор на инфлацията посредством ограничение на паричното предложение и високите лихви. Приватизация: Тачър приватизира голям брой държавни предприятия, измежду които British Telecom, British Gas, British Airways и други. Това понижава размера на държавния бранш и дава по-голяма роля на частния бранш. Намаляване на регулациите: И в Съединени американски щати, и във Англия се ползват политики за понижаване на регулациите на бизнеса, което се счита за главен катализатор на растежа. Дефицити и дълг: Въпреки политиката за понижаване на разноските, дефицитите в Съединени американски щати нарастват по време на ръководството на Рейгън. Причината е нарастването на военните разноски и понижението на налозите. Това води до струпване на държавен дълг. Намаляване на обществените стратегии: Рейгън редуцира финансирането на обществени стратегии, като помощ за бедните и здравни грижи, до момента в който Тачър отстранява редица дотации и ограничавания в обществените политики, като усилва самостоятелната отговорност.
* Критики и дълготрайни последствия:
Важно е да се означи, че доста от политиките на Рейгън и Тачър не се радват на всеобща обич. Напротив, те са обект на гневни рецензии, защото са довели до усилване на общественото неравноправие. Намаляването на налозите за богатите и корпорациите постоянно е придружено с понижаване на обществените разноски за бедните и работническата класа. Освен това през днешния ден дерегулацията във финансовите браншове от 80-те години се счита за една от аргументите, довели до световната финансова рецесия през 2008 година
Въпреки това, за доста хора промените на Рейгън и Тачър довеждат до икономическа стабилизация след интервали на висока инфлация и застоялост през 70-те години на предишния век. Пазарите стават по-гъвкави, конкуренцията се ускорява и икономическата успеваемост се усъвършенства.
ОТНОШЕНИЕТО НА РЕЙГЪН И ТАЧЪР КЪМ ИМИГРАЦИЯТА
Въпреки че и двамата са се застъпвали за непоколебим надзор върху имиграцията, те не са се противопоставяли на нея напълно, а по-скоро са търсели уравновесен метод, който да подхожда на националните ползи.
Роналд Рейгън и миграцията в Съединени американски щати
* В политиката на Рейгън към мигрантите има известни парадокси. Макар и реакционер, през 1986 година той прокарва една от най-важните имиграционни промени в историята на Съединени американски щати. Тя има две съществени цели:
Амнистия за незаконните имигранти: Законът дава опция за узаконяване на статута на към 3 милиона незаконни имигранти, които са влезнали в страната преди 1982 година Те получават път към поданство, което се счита за огромен филантропичен жест и стъпка към интеграция. Засилване на граничния надзор и наказания за работодателите: Заедно с амнистията, законът вкарва и по-строги ограничения за управление на бъдещата незаконна имиграция, в това число санкции за работодатели, които наемат незаконни имигранти. Това е опит да се спре притокът на незаконни мигранти.
* Общото му отношение към имиграцията
Въпреки че Рейгън е покровител на легалната имиграция и амнистията, той е безапелационен за потребността от надзор на границите и съблюдаване на законите. Неговото виждане е било, че Съединени американски щати би трябвало да остане страна на отворени благоприятни условия, само че в същото време би трябвало да пази своята национална сигурност и стопански ползи. Той има вяра в американската фантазия и постоянно приказва за имиграцията като част от главната еднаквост на Съединени американски щати. В същото време политиките му за понижаване на обществените стратегии и либерализацията на стопанската система засягат най-неблагоприятно точно бедните имигрантски общности.
Маргарет Тачър и миграцията във Англия
Политиката на Тачър към мигрантите също се отличава с баланс сред непоколебим надзор и стопански прагматизъм.
* Имиграция и национална еднаквост
Маргарет Тачър има по-критичен метод към имиграцията, спрямо Рейгън. През 1979 година, по време на тогавашната предизборна акция, тя разяснява въпроса с фразата, че британците се усещат " застрашени от наводняване ". Тази фраза провокира мощни реакции, защото алармира за нуждата от ограничение на миграцията, с цел да се отбрани културната и национална еднаквост на Англия.
* Имиграционни ограничавания
По време на ръководството на Тачър държавното управление вкарва по-строги имиграционни ограничавания, изключително във връзка с имиграцията от някогашните английски колонии. Това е в отговор на възходящото напрежение към мултикултурализма и съществуващото безпокойствие за интеграцията на новите общности.
Тя също по този начин се опълчва на предложенията за увеличение на броя на бежанците и упорства, че приемът би трябвало да бъде строго следен, като всяка имиграция следва да бъде съобразена с потребностите на страната.
* Европейската общественост и имиграцията
Една от огромните разлики сред Тачър и Рейгън във връзка с имиграцията е обвързвана с европейската интеграция. Тачър е сериозна към възходящото въздействие на Европейската общественост (предшественик на ЕС) и се опълчва на политиките, които биха довели до увеличение на миграционните потоци от Европа към Англия. Това е ранен сигнал за спора сред Англия и Европейски Съюз, който по-късно ще докара до Брекзит.
* Мултикултурализъм
Тачър е скептична към концепцията за мултикултурализъм. Тя има вяра, че имигрантите, които идват във Англия, би трябвало да се интегрират в английската просвета и полезности, а не да се основават паралелни общности с разнообразни идентичности. В този смисъл тя е по-строга от Рейгън във връзка с културната интеграция на мигрантите.
Общи детайли в политиките на Рейгън и Тачър към миграцията
Контрол и правда: И двамата водачи поддържат визията, че е нужен непоколебим надзор върху границите и спазването на имиграционните закони. Икономически прагматизъм: Те признават икономическата роля на мигрантите и допринасящата им мощ за икономическия напредък, изключително в браншове, където локалната работна мощ не е задоволителна. Интеграция и еднаквост: Въпреки че Рейгън е по-позитивно надъхан към мултикултурализма и американската еднаквост като " нация на имигранти ", Тачър упорства за по-строга интеграция на мигрантите в преобладаващата просвета на Англия.
Роналд Рейгън и Маргарет Тачър са персони и политици, уважавани и в днешно време, въпреки към този момент да не са измежду живите. Причината се корени в забележителното им въздействие върху икономическите и политическите промени в Съединени американски щати и Англия през 80-те години на предишния век, както и върху световния ред. Те са знаци на неоконсерватизма и постоянно са асоциирани с възраждането на дясната политика след интервала на следвоенния кейнсиански консенсус.
В идващите редове ще се постарая да опиша независимо стила им на ръководство, икономическите стратегии, както и отношението на всеки един от тях към тематиката за имиграцията, която е била на дневен ред и тогава. Няма да бъдат спестени и най-честите рецензии към Рейгън и Тачър.
Нека след това всеки четец реши самичък за себе си допустимо и нужно ли е през днешния ден да се ръководи по същия метод.
* Идеологическа неотстъпчивост и лидерски жанр
И Рейгън, и Тачър се отличават с безапелационни идеологически позиции, мощно водачество и увереност. Те се изправят против мощни съперници – както в страните си, по този начин и в интернационален проект – и постановат съществени промени в държавното ръководство, икономическите политики и интернационалните връзки. За доста техни поддръжници това символизира мощно и уверено водачество, което е способно да преодолява провокации и да води към устойчиви промени.
* Роля в края на Студената война
И двамата водачи играят основна роля в опълчването на Съветския съюз. Рейгън способства за напън върху Съюз на съветските социалистически републики със своята твърда реторика, олицетворявана с израза " Империя на злото ", и увеличението на военните разноски, което в последна сметка повлиява за края на Студената война. Тачър също е мощен съперник на комунизма и съдружник на Рейгън, като поддържа НАТО и трансатлантическото партньорство. Тази антикомунистическа позиция е главен детайл в историческата им значителност.
* Икономически промени
Рейгън и Тачър са известни с провеждането на радикални промени, ориентирани към дерегулация на стопанската система, понижаване на въздействието на страната и стимулиране на пазарните сили. Това е главен детайл на техния неоконсерватизъм, който се характеризира със:
Силна религия в свободния пазар: И Рейгън, и Тачър имат вяра, че свободният пазар, а не държавната интервенция, е мотор на просперитета. Това включва понижаване на държавните регулации, приватизация на държавни компании и стимулиране на конкуренцията. Намаляване на налозите: Рейгън организира политики за понижаване на налозите, изключително върху високодоходните групи и корпорациите, вярвайки, че това ще подтиква вложенията и икономическия напредък. На острова Тачър също понижава данъчната тежест върху бизнеса и високите приходи. Съкращаване на обществените стратегии: И двамата водачи се стремят да понижат държавните разноски за обществени стратегии, вярвайки, че несъразмерната взаимозависимост от страната демотивира хората и вреди на стопанската система. Твърдост против синдикатите: Тачър влиза в борба със синдикатите, изключително с миньорските стачки, като лимитира тяхното въздействие и укрепва позицията на държавното управление във връзка с икономическите промени. Дерегулация: Това включва понижаване на контрола върху финансовите пазари, което разрешава по-голяма еластичност и подвижност на капитала. Този развой е прочут с термина " Big Bang " от времето на финансовите промени в Лондон през 1986 г.
* Икономическа политика:
Икономическите политики на Рейгън и Тачър са известни като " Рейгъномика " (Reaganomics) и " Тачъризъм " (Thatcherism). Общите им правила включват:
Монетаризъм: Тачър и Рейгън отхвърлят кейнсианството, съществена икономическа теория до този миг. Вместо това одобряват монетаризма – надзор на инфлацията посредством ограничение на паричното предложение и високите лихви. Приватизация: Тачър приватизира голям брой държавни предприятия, измежду които British Telecom, British Gas, British Airways и други. Това понижава размера на държавния бранш и дава по-голяма роля на частния бранш. Намаляване на регулациите: И в Съединени американски щати, и във Англия се ползват политики за понижаване на регулациите на бизнеса, което се счита за главен катализатор на растежа. Дефицити и дълг: Въпреки политиката за понижаване на разноските, дефицитите в Съединени американски щати нарастват по време на ръководството на Рейгън. Причината е нарастването на военните разноски и понижението на налозите. Това води до струпване на държавен дълг. Намаляване на обществените стратегии: Рейгън редуцира финансирането на обществени стратегии, като помощ за бедните и здравни грижи, до момента в който Тачър отстранява редица дотации и ограничавания в обществените политики, като усилва самостоятелната отговорност.
* Критики и дълготрайни последствия:
Важно е да се означи, че доста от политиките на Рейгън и Тачър не се радват на всеобща обич. Напротив, те са обект на гневни рецензии, защото са довели до усилване на общественото неравноправие. Намаляването на налозите за богатите и корпорациите постоянно е придружено с понижаване на обществените разноски за бедните и работническата класа. Освен това през днешния ден дерегулацията във финансовите браншове от 80-те години се счита за една от аргументите, довели до световната финансова рецесия през 2008 година
Въпреки това, за доста хора промените на Рейгън и Тачър довеждат до икономическа стабилизация след интервали на висока инфлация и застоялост през 70-те години на предишния век. Пазарите стават по-гъвкави, конкуренцията се ускорява и икономическата успеваемост се усъвършенства.
ОТНОШЕНИЕТО НА РЕЙГЪН И ТАЧЪР КЪМ ИМИГРАЦИЯТА
Въпреки че и двамата са се застъпвали за непоколебим надзор върху имиграцията, те не са се противопоставяли на нея напълно, а по-скоро са търсели уравновесен метод, който да подхожда на националните ползи.
Роналд Рейгън и миграцията в Съединени американски щати
* В политиката на Рейгън към мигрантите има известни парадокси. Макар и реакционер, през 1986 година той прокарва една от най-важните имиграционни промени в историята на Съединени американски щати. Тя има две съществени цели:
Амнистия за незаконните имигранти: Законът дава опция за узаконяване на статута на към 3 милиона незаконни имигранти, които са влезнали в страната преди 1982 година Те получават път към поданство, което се счита за огромен филантропичен жест и стъпка към интеграция. Засилване на граничния надзор и наказания за работодателите: Заедно с амнистията, законът вкарва и по-строги ограничения за управление на бъдещата незаконна имиграция, в това число санкции за работодатели, които наемат незаконни имигранти. Това е опит да се спре притокът на незаконни мигранти.
* Общото му отношение към имиграцията
Въпреки че Рейгън е покровител на легалната имиграция и амнистията, той е безапелационен за потребността от надзор на границите и съблюдаване на законите. Неговото виждане е било, че Съединени американски щати би трябвало да остане страна на отворени благоприятни условия, само че в същото време би трябвало да пази своята национална сигурност и стопански ползи. Той има вяра в американската фантазия и постоянно приказва за имиграцията като част от главната еднаквост на Съединени американски щати. В същото време политиките му за понижаване на обществените стратегии и либерализацията на стопанската система засягат най-неблагоприятно точно бедните имигрантски общности.
Маргарет Тачър и миграцията във Англия
Политиката на Тачър към мигрантите също се отличава с баланс сред непоколебим надзор и стопански прагматизъм.
* Имиграция и национална еднаквост
Маргарет Тачър има по-критичен метод към имиграцията, спрямо Рейгън. През 1979 година, по време на тогавашната предизборна акция, тя разяснява въпроса с фразата, че британците се усещат " застрашени от наводняване ". Тази фраза провокира мощни реакции, защото алармира за нуждата от ограничение на миграцията, с цел да се отбрани културната и национална еднаквост на Англия.
* Имиграционни ограничавания
По време на ръководството на Тачър държавното управление вкарва по-строги имиграционни ограничавания, изключително във връзка с имиграцията от някогашните английски колонии. Това е в отговор на възходящото напрежение към мултикултурализма и съществуващото безпокойствие за интеграцията на новите общности.
Тя също по този начин се опълчва на предложенията за увеличение на броя на бежанците и упорства, че приемът би трябвало да бъде строго следен, като всяка имиграция следва да бъде съобразена с потребностите на страната.
* Европейската общественост и имиграцията
Една от огромните разлики сред Тачър и Рейгън във връзка с имиграцията е обвързвана с европейската интеграция. Тачър е сериозна към възходящото въздействие на Европейската общественост (предшественик на ЕС) и се опълчва на политиките, които биха довели до увеличение на миграционните потоци от Европа към Англия. Това е ранен сигнал за спора сред Англия и Европейски Съюз, който по-късно ще докара до Брекзит.
* Мултикултурализъм
Тачър е скептична към концепцията за мултикултурализъм. Тя има вяра, че имигрантите, които идват във Англия, би трябвало да се интегрират в английската просвета и полезности, а не да се основават паралелни общности с разнообразни идентичности. В този смисъл тя е по-строга от Рейгън във връзка с културната интеграция на мигрантите.
Общи детайли в политиките на Рейгън и Тачър към миграцията
Контрол и правда: И двамата водачи поддържат визията, че е нужен непоколебим надзор върху границите и спазването на имиграционните закони. Икономически прагматизъм: Те признават икономическата роля на мигрантите и допринасящата им мощ за икономическия напредък, изключително в браншове, където локалната работна мощ не е задоволителна. Интеграция и еднаквост: Въпреки че Рейгън е по-позитивно надъхан към мултикултурализма и американската еднаквост като " нация на имигранти ", Тачър упорства за по-строга интеграция на мигрантите в преобладаващата просвета на Англия.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ