Писателката Антония Апостолова за премиерата на „Нас, които ни няма”: Един бургазлия никога не си тръгва от Бургас!
Романът „ Нас, които ни няма “ е най-новата, трета книга на Антония Апостолова, след стихосбирката „ Солена ябълка “ от 1994 година и сборника с разкази „ Потъване в мъртво море “.
Редактор е Марин Бодаков, корицата е дело на Кирил Златков по рисунка на авторката и нейния наследник, а издателството е „ Жанет 45 “. Премиерата ще се състои в Центъра модерно изкуство и библиотека на 27 септември, от 18.00 часа. Авторката е подготвила специфичен подарък към всички присъстващи – това е първата ѝ стихосбирка, издадена в Бургас с поддръжката на поета Пейо Пантелеев и художника Руси Стоянов. По време на събитието ще бъде показано слайдшоу със фотоси на Бургас от 90-те години.
Модератор на срещата ще бъде журналистът и издател Румяна Емануилиду.
„ Нас, които ни няма “ е пояснение в обич към цяло едно потомство. Към един обичан на всички град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един разказ за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за другарствата и измените, за родителските бягства и силата на гените. За нежния абсолют на любовта и безконечната двигателна сила на гибелта.
„ Нас, които ни няма “ е мъчително персонален автофикционален текст с двама разказвачи – момчето и момичето, в чиито души Ерос и Танатос се борят за превъзходство. Книгата е разграничена на две елементи, по имената на двамата протагонисти – Мартин и Антония. Десетилетия след събитията през 1994 година, Мартин възкресява паметта за първата си обич. Той се връща към галактическите измерения на тази любов, към белезите и грешките си от това време и към загатна за счупеното си семейство. В 10 писма от същата година Антония пък му споделя за неподражаемата целокупност на своето семейство – от своето раждане до срещата си с момчето.
Романът обгръща началото на 90-те години, само че се връща и в десетилетията обратно, а действието се развива в Бургас, като самият град е самобитен воин – със своята атмосфера, улици, поети, артисти, чудаци. Типичните клишета за 90-те обаче – мутрите, икономическите проблеми, политическите безредици – тук напълно и съзнателно липсват, като книгата подчертава върху една друга, интимна, „ субкултурна “ атмосфера от живота на подрастващите генерации тогава. Така историята от злободневна се трансформира във безконечна и общочовешка.
Не на последно място, „ Нас, които ни няма “ е и трибют към пристрастеността на Мартин, която мнозина момчета от това време споделят: астрономията и фантастиката. В своята диалогична изповед героят-разказвач трансформира тяхната терминология в пронизваща целия разказ поетична метафора за своята 16-годишна обич – неговата лична черна дупка.
Премиерата се осъществя с поддръжката на Община Бургас.
Редактор е Марин Бодаков, корицата е дело на Кирил Златков по рисунка на авторката и нейния наследник, а издателството е „ Жанет 45 “. Премиерата ще се състои в Центъра модерно изкуство и библиотека на 27 септември, от 18.00 часа. Авторката е подготвила специфичен подарък към всички присъстващи – това е първата ѝ стихосбирка, издадена в Бургас с поддръжката на поета Пейо Пантелеев и художника Руси Стоянов. По време на събитието ще бъде показано слайдшоу със фотоси на Бургас от 90-те години.
Модератор на срещата ще бъде журналистът и издател Румяна Емануилиду.
„ Нас, които ни няма “ е пояснение в обич към цяло едно потомство. Към един обичан на всички град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един разказ за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за другарствата и измените, за родителските бягства и силата на гените. За нежния абсолют на любовта и безконечната двигателна сила на гибелта.
„ Нас, които ни няма “ е мъчително персонален автофикционален текст с двама разказвачи – момчето и момичето, в чиито души Ерос и Танатос се борят за превъзходство. Книгата е разграничена на две елементи, по имената на двамата протагонисти – Мартин и Антония. Десетилетия след събитията през 1994 година, Мартин възкресява паметта за първата си обич. Той се връща към галактическите измерения на тази любов, към белезите и грешките си от това време и към загатна за счупеното си семейство. В 10 писма от същата година Антония пък му споделя за неподражаемата целокупност на своето семейство – от своето раждане до срещата си с момчето.
Романът обгръща началото на 90-те години, само че се връща и в десетилетията обратно, а действието се развива в Бургас, като самият град е самобитен воин – със своята атмосфера, улици, поети, артисти, чудаци. Типичните клишета за 90-те обаче – мутрите, икономическите проблеми, политическите безредици – тук напълно и съзнателно липсват, като книгата подчертава върху една друга, интимна, „ субкултурна “ атмосфера от живота на подрастващите генерации тогава. Така историята от злободневна се трансформира във безконечна и общочовешка.
Не на последно място, „ Нас, които ни няма “ е и трибют към пристрастеността на Мартин, която мнозина момчета от това време споделят: астрономията и фантастиката. В своята диалогична изповед героят-разказвач трансформира тяхната терминология в пронизваща целия разказ поетична метафора за своята 16-годишна обич – неговата лична черна дупка.
Премиерата се осъществя с поддръжката на Община Бургас.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ