Романът на Елена Алексиева Свети Вълк получи голямата награда в

...
Романът на Елена Алексиева Свети Вълк получи голямата награда в
Коментари Харесай

Книгата „Свети вълк“ на Елена Алексиева стана роман на годината

Романът на Елена Алексиева " Свети Вълк " получи огромната премия в състезанието за Националната литературна премия за български разказ на годината " 13 века България " - 2019 година Отличието връчи министърът на културата Боил Банов на публична гала в Литературен клуб „ Перото ". Писателката получи живописен диплом и парична награда в размер на 11 000 лв..Отличието се връчва от Националния дарителски фонд " 13 века България " и през годините се утвърди като едно от най-важните за актуалната българска литература.

Майсторски разказани истории от предишното, само че герои, които ще ни накарат да се замислим по какъв начин живеем през днешния ден. Сред тях журито с ръководител Амелия Личева номинира финалистите, а министърът на културата разгласи решението.

Безкрайно благодаря на авторитетното жури за това, че оцени моя разказ. Но на първо място благодаря на читателите и на издателство „ Факел експрес ". Благодаря на Фонда, на издателството и на читателите, че ни оказват помощ да скъсаме с една мрачна, в случай че и наша си, еднаквост и да продължим към бъдещето. Благодаря на всички ви за вашата поддръжка, за честното българско изкуство и честната литература, показа Елена Алексиева.

Останалите номинирани от Националния дарителски фонд " 13 века България " за премията романи са: " Тяло под роклята " с създател Галин Никифоров; " Остайница " на Рене Карабаш; " Ръкавици за студената война " на Румяна Захариева; " Когато капят кестените " с създател Стефан Коспартов; " Животът няма втора половина ", с създател Христо Карастоянов.

Журито беше в състав Амелия Личева - ръководител, Владимир Зарев, Пламен Дойнов, Марин Бодаков, Светлозар Желев.

" В това време странникът седеше под навеса на една автобусна спирка, на която инцидентно се беше натъкнал, и чакаше да му мине. На него и най-дребното положително, което някой в миналото му беше сторил, му тежеше. Той не умееше да дължи никому, тъй като нямаше с какво да се издължи. Затова от ситостта и топлината се усещаше несвестен и не понечи да се отърве от тях неотложно, единствено тъй като знаеше, че няма дълго да продължат. Забелязал беше, че нищо хубаво на тоя свят не продължава дълго, заради което и предпочиташе да прекара за малко щастието, вместо да бяга от него ".

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР