Романът Мамник“ на писателя Васил Попов се превърна в едно

Романът „ Мамник “ на писателя Васил Попов се трансформира в едно от обсъжданите заглавия в последните години. Покрай триумфа на книгата и нейната телевизионна екранизация се появи и непредвидена полемика – за съвпадението на името на създателя с това на различен български публицист.

Защо обаче Стефан Цанев назова съвпадението на имената на двамата – Васил Попов,  „ интелектуално мародерство “?

Сериалът " Мамник " бе добре приет както от читателите на книгата, по този начин и от феновете, които до тогава не бяха чували за създателя. Книгите на Васил Попов пък се радват на сериозен интерес и имат голям брой фенове.

Популярността им се дължи на увлекателния му жанр, който умее да плаши, да вълнува и да провокира мощни страсти у читателите. Не на последно място за триумфа способства и платформата Storytel, където „ Мамник “ излиза като аудиосериал – един от най-успешните сходни планове на български създател. Силният прочит и актьорската игра на Владо Пенев в допълнение ускоряват усещането.
Двама писатели с едно и също име
Факт е обаче, че в българската литература има и различен публицист със същото име – Васил Попов (1930–1980), създател на „ Корените “ и „ Времето на героя “, чиято популярност е поизбледняла в груповата памет.

Именно това съвпадане предизвика коментар от поета и журналист Стефан Цанев, а малко по-късно по тематиката се изрече и журналистът Кеворк Кеворкян.

За изясненост и почитание към двамата създатели в този текст актуалният публицист ще бъде отбелязван като Васил Попов (р. 1990), а по-ранният – като Васил Попов (1930–1980). Избягваме термините „ Този “ и „ Онзи “, употребявани от Цанев и Кеворкян, тъй като звучат показателно и могат да се възприемат като неуважителни, до момента в който годините са по-обективен ориентир.
Защо Стефан Цанев приказва за „ интелектуално мародерство “
Именно тази обстановка – съвпадението на имената и неочакваната известност на създателя на „ Мамник “ – предизвика реакции в литературните среди. В собствен текст Стефан Цанев употребява даже израза „ интелектуално мародерство “, с цел да разяснява еднаквостта на имената.

Според него неочакваното внимание към младия публицист слага под друга светлина творчеството на Васил Попов (1930–1980) и отваря спор за паметта и литературното завещание в България.

Основните рецензии на Цанев могат да се обобщят по този начин:

„ Интелектуално мародерство “ – съгласно него обстановката, при която млад създател носи името на към този момент одобрен публицист, може да се схване като самобитно „ мародерство “ върху интелектуалното завещание, въпреки и неосъзнато.

„ Световен парадокс “ – Цанев намира за необичайно двама романисти в една страна да носят изцяло идентични имена. Като образец за разграничаване сред създатели със сходни имена той показва известни случаи от културната история – да вземем за пример Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син, както и Плиний Стари и Плиний Млади.

Подмяна на паметта и комплициране на читателя – при първия си допир с романа „ Мамник “ Цанев в началото е предположил, че става дума за новооткрит ръкопис на Васил Попов (1930–1980). Според него сходни обстановки могат да заличат разликата сред двамата създатели.

Критика към образованието – Цанев твърди, че актуалният публицист не познава творчеството на своя адаш, което съгласно него е признак за „ половинчато обучение “.

Загуба на културна последователност – съгласно Цанев този случай е знак за по-широк проблем: по какъв начин забравата последователно надвива над културната памет и по какъв начин се прекъсва връзката сред поколенията в българската литература.
Какво прибавя Кеворк Кеворкян към разногласието?
След публикуването на текста на Стефан Цанев, Кеворк Кеворкян също разяснява случая в своя публикация. В нея той показва историята с двамата Васил Попов като любопитен епизод от българската културна сцена, съчетавайки наблюдения, рецензия и човешки портрети.

Кеворкян разказва Васил Попов (1930–1980) като необикновен и непоколебим публицист, мощно повлиян от Ърнест Хемингуей, преводач на негови творби и човек с плевел темперамент, към който се носят разнообразни митове – от темперамента му до неочакваната му гибел.

В същото време той показва създателя на „ Мамник “ като работлив и откровен човек, който и подхожда към творчеството си без непотребна суетност.

Кеворкян визира и по-широки въпроси – публичната давност, ролята на издателите и въздействието на медиите върху известността на литературата. Той даже предлага любопитна концепция: младият публицист да напише книга за „ срещата “ сред двамата Васил Попов – творба, която да изследва общите и другите черти в техните биографии и да добави нова вероятност към литературната история.


Да напомним кой е Васил Попов (1930–1980)
Васил Стефанов Попов е български публицист, публицист, драматург, сценарист и преводач. Използвал е псевдоними като Васил Поляк, Васил Поляков и Васил Стефанов.

Роден е на 29 юли 1930 година в село Миндя, Великотърновско. Завършва гимназия в София и следва задочно право в Софийския университет. Работи като редактор в редица издания, измежду които „ Бойно знаме “, списанията „ Наша татковина “ и „ Отечество “, както и вестниците „ Народна просвета “ и „ Литературен фронт “.

Литературният му дебют е през 1952 година в списание „ Български боец “ с описа „ Един ден от две години “. Ранните му произведения – разкази, очерци, пътеписи и репортажи – са оповестени във вестниците „ Бойно знаме “, „ Български боец “, „ Вечерни вести “, както и в списанията „ Наша татковина “ и „ Отечество “. Характерен за креативния му път е стремежът да „ отвори “ българската просвета към международните литературни мостри.

Сред най-известните му творби са:

„ Корените “ (1967) – считана за най-значимата му книга, преглежда разпада на обичайното село под натиска на индустриализацията.

„ Вечни времена “ (1973) – алманах, който продължава тематиката за ориста на селото и духа на епохата.

„ Времето на героя “ – разказ, постоянно определян като по-критична и проблематична творба в подтекста на социалистическата реалност.
А какво споделя " новият "?
Клуб Z се свърза с Васил Попов (р. 1990) за коментар по паралела с по-ранния му адаш и връзката със „ завръщането към предишното “ в литературата. Той обаче избра да приказва единствено за личното си творчество и да не влиза в разногласия, свързани с други създатели.

" По тази тематика към този момент приказвах с Кеворкян и с Цанев. А и по принцип избирам да си приказвам единствено за моето творчество, не искам да влизам в сходни разногласия и да разясня непознато творчество. Надявам се, че разбирате ", каза Попов (р. 1990).

По-рано в телефонен диалог с Кеворкян той го впечатлява с признанието, че " сядал да написа първата си книга вечер, откакто се върнел разсипан от работата си, която нямала нищо общо с писателството. И последното, за което мислел, е по какъв начин се споделя ". Изобщо не се тормозил, че не е чувал за предшественика си със същото име. И  " нямал нищо срещу да прибегне до услугите на една писмен знак – примерно „ р “ и да я постави сред Васил и Попов ". А когато прочел книгата " Корените " на другия Васил Попов тя " напряко го е поразила ".
Един спор, който връща паметта
Ще се отнася до изказванието на Стефан Цанев, че с появяването на " новия " Васил Попов " остарелият " Васил Попов е изцяло пропуснат, то не е тъкмо правилно. Негови творби се учат в курсовете по модерна българска литература в университетите, които имат специалности по българска лингвистика. Освен това във всички публични библиотеки могат да се намерят екземпляри от книгите му.

Случаят с двамата показва освен това от съвпадане на имена. Той разкрива какъв брой нежна може да бъде литературната памет и какъв брой елементарно културните пластове на разнообразни генерации се разминават.

Дали това е „ интелектуално мародерство “, както твърди Цанев, или просто необичайно съвпадане – разногласието евентуално ще продължи. Но самият факт, че той се води, към този момент връща вниманието към името на писателя Васил Попов (1930–1980).
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.