Проф. Неделчев за Захарий Стоянов: Той първи осъзна поробващите претенции на Русия спрямо България
Ролята на Захарий Стоянов в национално-освободителното придвижване е най-много като очевидец, и то не постоянно директен очевидец, - тъй като знаем, че Записките по българските въстания са направени като преразказ, огромна част от тях преразказват сюжети, които са заети от други създатели, мемоаристи и директни участници в тези събития. Голямата роля на Захарий Стоянов е в това, че той прави едно епическо изложение, и че обобщава и споява всички тези разкази.
Това сподели пред БГНЕС литературният критик, политик и държавник проф. Михаил Неделчев във връзка днешната годишнина от гибелта на Захарий Стоянов, умрял на 2 септември 1889 година в Париж.
С авторското си наличие като автор-повествовател, Стоянов придава на Записките една фамилиарност, чувство за директно наблюдение на събитията. Това е доста прелестна заблуда, само че е доста мощна, безапелационна и значима за възприемането на неговите произведения.
Стоянов построява и първите биографии на Васил Левски и Христо Ботев. Той е първият забележителен биограф, и голямата му роля през времето на Източна Румелия, когато той е в Пловдив, той – в контраст на групата на Иван Вазов, Михаил Маджаров, Константин Величков, и изобщо на другите консервативно настроени публицисти, Захарий Стоянов се опълчва като слага в новата българска история най-много фигурите на националреволюционерите.
Той е имал голяма заслуга за това, че ние, българите мислим за нашите националреволюционери – Левски, Ботев, Раковски, като за първенци – в това има и плюс, има и минус, тъй като по този метод църковниците, просветителите, остават на втори проект. И в това е една от огромните заслуги на Захарий Стоянов.
Подобно на всички огромни български възрожденци, Захарий Стоянов доста бързо е схванал, че както е наша освободителка, по този начин е и наша поробителка. Много бързо той е схванал, че съветските имперски ползи не подхождат на българските национални ползи и на новата българска страна, и той самият написа доста текстове в тази тенденция. Неслучайно Стоянов е един от доста околните съратници на Стефан Стамболов – самият Стамболов не е русофоб – не ненавижда Русия, само че се опълчва на съветската имперска политика. По сходен метод и Захарий Стоянов е сериозно надъхан към съветското имперско грандоманско великолепие, и прави доста жестове в тази тенденция, включително Пише и доста текстове и съчинения в този дух.
При Иван Вазов катарзисът във възгледите му по отношение на Русия е по-късен, само че и много по-сложен, добавя проф. Неделчев. Вазов е бил покровител на Русия, чак през Първата международна война, когато нашите войски застават против съветските войски на Добруджа, Вазов в смут споделя: Братя, какво вършим ние, за какво по този начин?
Захарий Стоянов доста по-рано осъзнава имперските искания на Русия.
На въпрос къде в обществото ни се размиха уроците от тези хора, проф. Неделчев разяснява, че обществото ни непрестанно изпада ту в едната, ту в другата прекаленост. То е надълбоко поляризирано, част от него е абдалски русофилски настроено – каквото и да се случва, „ като Русия няма втора “, а друга част или е про-западно настроено, или е скептично по отношение на Русия в ролята й на наставник, избавител, страж на българските ползи, приключи проф. Неделчев./БГНЕС
