Ролята на театъра е да пречиства, да облагородява, да внушава

„ Ролята на театъра е да пречиства, да облагородява, да внушава и възпитава възприятието за прелестното, за същинската добродетелност у хората. Наистина мъчно е да бъдеш в живота, както на сцената. Но уважаваш ли публиката, не би трябвало да я разочароваш. “
Георги ПАРЦАЛЕВ 

(Кирил Господинов, Георги Парцалев, Леа Иванова и Никола Анастасов)

Актьорът Звезделин Минков и „ Малки мемоари за огромния Парцалев ”

Георги Парцалев умееше до съвършенство да концентрира върху себе си вниманието на тези, които го слушат. Той разказваше даже и най-незначителната история с такова вътрешно вдъхновение, с подобен жар, с такава сладка устремност, че неизбежно печелеше благосклонностите на всички.
Той беше извънредно неотразим. Говореше с същинска приятност, сякаш вкусваше с езика си някакво неземно пиво, някаква амброзия. Еликсир, който доста държеше да показа с другите. И го правеше. Споделяше го по неговия си необикновен, внимателен, безподобен метод.

Парцалев притежаваше огромен магнетизъм. Огромен. Недостижим. Говореше постепенно, концентрирано. Бе замислен в себе си. Лицето му изглеждаше съществено, даже в избрани моменти тъжно. Но очите му… Те бяха топли. Много топли. Излъчваха искреност, добрина и всеопрощаваща усмивка. Да, очите му можеха да се смеят! Искрено, гальовно, благородно…

Парцалев беше аристократ. По рождение, по душа, по метод на мислене.
Той отсяваше леко и ненатрапчиво това, което не заслужаваше вниманието му.
Винаги точният му нравствен камертон незабавно го ориентираше по какъв начин да се оправи със заобикалящата го злоба и долнопробност. Защото такива неизбежно се показваха.
Тогава той леко повдигаше левия завършек на горната си джука, усмихваше се тайнствено и музиката на словото му покоряваше света. Света на неговите обожатели…

Никога не съм можел да схвана какъв е източникът, от който той черпеше безбройните си вицове. Те бяха несравнимо истински, заредени с доста динамизъм и наложително завършваха с непредвиден край, който предизвикваше плевел смях и нескончаеми мнения.

Парцалев бе талантлив повествовател и несравним импровизатор. Попаднеше ли някоя напълно елементарна житейска обстановка в полезрението му, той по този начин ловко я префасонираше и по този начин майсторски я украсяваше, че даже и най-сериозният слушател не можеше да му устои.

Общуването c Георги Парцалев бе неописуемо премеждие. Той бе толкоз красноречив и по този начин редеше словата си, та човек можеше да се заблуди, че ги е наизустил. Слушайки го, имах възприятието, че разпростирам страниците на вълшебно четиво, което на моменти ми подсещаше ту на „ Островът на съкровищата “,ту на „ Хиляда и една нощ “, ту на „ Хитър Петър “…

Често пъти се замислях за това, по какъв начин един самообразован актьор може да бъде толкоз грамотен, по какъв начин е допустимо да има такава респектираща осведоменост, по какъв начин умее във всяка една обстановка да каже нещо, което да е хем на място, хем да е пречупено през неговата си философско-Парцалевска призма.

Той, несъмнено, доста четеше. Извънредно доста. Споделял ми е, че даже когато се е прибирал в три сутринта, след изморителни фотоси, не е можел да заспи, без да отвори книга. „ Може да са 2-3 страници бе, глупак, но без тях не мога “ – по този начин споделяше и погледът му се отнасяше нанякъде…

Явлението „ Парцалев “ бе необикновен, чужд феномен. Него го обичаха всички. Абсолютно всички. И децата, и старците. И портиерите, и министрите. И риболовците, и публицистите. Всички.

Едно от най-големите достолепия на Георги Парцалев бе неговата човечност.
Той бе изтъкан от добрина. Любовта му към хората бе пословична. Тя струеше от цялата му същина и преливаше от топлите му обичливи очи. Своята човещина той раздаваше с голямо предпочитание и неимоверна лекост. Щедрата му усмивка галеше, ласкаеше, приютяваше и лекуваше.

Веднъж появил се някъде, той завчас се превръщаше в баснословен воин от плът и кръв. Във магьосник, който единствено с едно трептене на невидимата си магическа пръчка спираше рева на дете и премахваше ревматичната болежка на охкащ до доскоро дядо.

Георги Парцалев не беше елементарен актьор. Той беше художник.

От: „ Малки мемоари за огромния Парцалев ”, Звезделин Минков, изд. Сиела
Снимка: Кирил Господинов, Георги Парцалев, Леа Иванова и Никола Анастасов