9-те най-кратко управлявали премиери на Великобритания
Ролята на министър-председателя не постоянно е подарък, какъвто наподобява. Докато някои мечтаят за този пост от детството си, други поемат юздите просто с цел да не разочароват страната. Само двама министър-председатели са останали на власт повече от десетилетие през последния половин век, като и Тони Блеър, и Маргарет Тачър са проправили много спорни пътища през кариерата си.
Но какво да кажем за другата страна? Онези министър председатели от противоположния завършек на спектъра, чието време на върха не е било толкоз фамозно или толкоз дълготрайно?
Нека разгледаме по-отблизо девет злощастни водачи от актуалната история, чиито имена са влезнали в книгите за върхове по неправилни аргументи.
1. Лиз Тръс - 44 дни
Лиз Тръс е най-кратко служилият министър-председател в английската история - купа, която преди този момент е заемал Джордж Канинг, умрял през 1827 година след пет месеца на поста. Тръс е определена за водач на Консервативната партия през септември 2022 година след шестседмичен конкурс за водачество, който е провокиран от оставката на Борис Джонсън - различен министър председател, който не е изкарал цялостния си мандат.
Началото на мандата на Тръс беше помрачено от гибелта на кралица Елизабет II и последвалия интервал на народен печал. Политиката на Тръс за ниски налози и висок напредък ѝ оказа помощ да завоюва състезанието за водач на Консервативната партия, само че изплаши пазара и форсира финансовата рецесия.
Принудена да уволни своя канцлер Кваси Куаренг и да се откаже от политиките, които той разгласи по време на пагубния минибюджет, доверието към Тръс беше подкопано. Тъй като престижът ѝ понижава, на 20 октомври 2022 година тя подава оставка като водач на партията след възходящия напън от страна на сътрудниците ѝ консервативни депутати да се отдръпна.
2. Сър Алек Дъглас-Хоум - 1 година и 1 ден
Sir Alec “is not a party boss… [but] a relaxed figure holding the reins lightly but skilfully over a team of horses whom he encourages to make a pace of their own... He is not a presidential candidate but a traditional parliamentary leader. ”
Bill Deedes writing on Douglas-Home.
— Lee David Evans (@LeeDavidEvansUK)
Едва минал едногодишния си празник, сър Алек Дъглас-Хоум става министър-председател през октомври 1963 година, откакто Харолд Макмилън подава оставка по време на рецесия в Консервативната партия. Старомоден и неактуален, Дъглас-Хоум едвам не губи изборите през 1964 година от общителния Харолд Уилсън, който пуши лула.
Премиерският му мандат е относително незабележим, като аристократичното му родословие го изправя против профсъюзите, само че нищо друго не се вижда. През 1964 година той е задоволително остроумен, с цел да предотврати личния си опит за похищение, защото двама леви студенти се пробват да го отвлекат, само че елементарно се оправят с остроумието (и няколко бири).
3. Риши Сунак - 1 година и 254 дни
След като през октомври 2022 година поема поста от Лиз Тръс, най-кратко служилата министър-председателка в английската история, Риши Сунак постоянно е имал сложна задача. Нестабилната стопанска система и разграничената партия бяха единствено два казуса, с които трябваше да се оправи, само че поредност от противоречиви политики, в това число проектът за изпращане на неразрешени имигранти в Руанда, в действителност подпечатаха ориста му.
След парламентарните избори през 2024 година, които Сунак разгласи под проливния дъжд без чадър, консерваторите изгубиха почти две трети от местата си и подариха на лейбъристите рекордна победа.
4. Сър Антъни Идън - 1 година, 279 дни
10 January 1957. Conservative Harold MacMillan became Prime Minister, after the resignation of Sir Anthony Eden. The appointment was announced from Buckingham Palace after he had met the Queen. In a TV speech in the evening, Macmillan said: “We have a difficult task ahead of us. ”
— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957)
След като поема контрола над консервативното държавно управление през 50-те години на ХХ век, Суецката рецесия води до това, че позицията на сър Антъни Идън става несъстоятелна. Въпреки че като причина за напускането му се показва неприятното му здравословно положение, мнозина считат, че повода за напускането му е очевидното заблуждение на Народното събрание поради заговора му с Франция и Израел.
5. Гордън Браун - 2 години и 318 дни
Британската общност в никакъв случай не е огромен обожател на неизбрани водачи, тъй че когато някогашният канцлер на хазната Гордън Браун пое поста от Тони Блеър, изследванията на публичното мнение не посочваха радостна картина. Браун е имал неприятната задача да преведе страната през финансовата рецесия и бе победен от Дейвид Камерън на парламентарните избори през 2010 година
6. Невил Чембърлейн - 2 години и 348 дни
GISTEREN 90 JAAR GELEDEN: 07/07/1934 Brits minister van Financiën Neville Chamberlain schrijft zijn zus Ida over onderhandelingen met nazi-Duitsland: " we gave them an ultimatum and they collapsed " FOTO:
— John Brouwer de Koning (@BkingJohn)
Наивността на Невил Чембърлейн остава един от главните мемоари, които всички имаме за него. Връщайки се от мирни договаряния с Адолф Хитлер, през септември 1938 година Чембърлейн декларира: " Вярвам, че това е мир за нашето време ". Той нямаше по какъв начин да сгреши повече и не устоя дълго на най-високия пост след експлоадирането на Втората международна война.
7. Тереза Мей - 3 години и 11 дни
Ако в миналото е имало случай на отровна чаша, май е образец за това. По-известна като " танцуващата кралица ", в сравнение с като високоефективен министър председател, Тереза Мей пое поста през 2016 година, откакто Дейвид Камерън напусна кораба след референдума за Брекзит.
Почти невъзможна задача, Мей пое държавното управление в извънредно противоречив миг. Нейната договорка за Брекзит беше неведнъж отхвърлена в Народното събрание и това означаваше, че през юни 2019 година беше подадена и нейната оставка, като тя съумя да се оправи единствено за малко повече от три години на мечтаната работа.
8. Джим Калахан - 3 години и 29 дни
'It's never a misfortune to become Prime Minister. It's always the greatest thing in your life. It's absolute heaven. I enjoyed every moment of it - until those last few months of the " Winter of Discontent. ”’
- Jim Callaghan, speaking in 1991.
— Lee David Evans (@LeeDavidEvansUK)
Джим Калахан е жертва на политическата машина, ръководена от Маргарет Тачър. Той е четвъртият министър-председател на лейбъристите, само че не може да се мери с нейната известност и порив. Калахан трябваше да се бори с рекордни равнища на безработица и голямо неодобрение, което направи успеха на съперничката му лесна, когато тя пристигна на власт през 1979 година
9. Борис Джонсън - 3 години и 44 дни
Кариерата на Борис Джонсън като министър-председател не минава без разногласия. Опитвайки се да преведе Обединеното кралство през световна пандемия и задкулисието на споразуменията за Брекзит, бомбастичното държание на Джонсън го трансформира в обект на боготворене и пренебрежение. Разнопосочният темперамент на неговия темперамент означаваше, че премиерският му пост постоянно беше под въпрос, даже в личната му партия.
След като държавното управление му се срина от кавги, провокирани от самия него, поредност от опустошителни министерски оставки нанесоха съдбовен удар върху премиерския пост на Джонсън. На 7 юли 2022 година, след два дни на огромна политическа драма, Борис Джонсън подаде оставка като водач на Консервативната партия. През лятото на 2022 година той продължи да извършва функционалностите на министър-председател, до момента в който консерваторите организираха конкурс за водачество, с цел да намерят негов правоприемник.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Но какво да кажем за другата страна? Онези министър председатели от противоположния завършек на спектъра, чието време на върха не е било толкоз фамозно или толкоз дълготрайно?
Нека разгледаме по-отблизо девет злощастни водачи от актуалната история, чиито имена са влезнали в книгите за върхове по неправилни аргументи.
1. Лиз Тръс - 44 дни
Лиз Тръс е най-кратко служилият министър-председател в английската история - купа, която преди този момент е заемал Джордж Канинг, умрял през 1827 година след пет месеца на поста. Тръс е определена за водач на Консервативната партия през септември 2022 година след шестседмичен конкурс за водачество, който е провокиран от оставката на Борис Джонсън - различен министър председател, който не е изкарал цялостния си мандат.
Началото на мандата на Тръс беше помрачено от гибелта на кралица Елизабет II и последвалия интервал на народен печал. Политиката на Тръс за ниски налози и висок напредък ѝ оказа помощ да завоюва състезанието за водач на Консервативната партия, само че изплаши пазара и форсира финансовата рецесия.
Принудена да уволни своя канцлер Кваси Куаренг и да се откаже от политиките, които той разгласи по време на пагубния минибюджет, доверието към Тръс беше подкопано. Тъй като престижът ѝ понижава, на 20 октомври 2022 година тя подава оставка като водач на партията след възходящия напън от страна на сътрудниците ѝ консервативни депутати да се отдръпна.
2. Сър Алек Дъглас-Хоум - 1 година и 1 ден
Sir Alec “is not a party boss… [but] a relaxed figure holding the reins lightly but skilfully over a team of horses whom he encourages to make a pace of their own... He is not a presidential candidate but a traditional parliamentary leader. ”
Bill Deedes writing on Douglas-Home.
— Lee David Evans (@LeeDavidEvansUK)
Едва минал едногодишния си празник, сър Алек Дъглас-Хоум става министър-председател през октомври 1963 година, откакто Харолд Макмилън подава оставка по време на рецесия в Консервативната партия. Старомоден и неактуален, Дъглас-Хоум едвам не губи изборите през 1964 година от общителния Харолд Уилсън, който пуши лула.
Премиерският му мандат е относително незабележим, като аристократичното му родословие го изправя против профсъюзите, само че нищо друго не се вижда. През 1964 година той е задоволително остроумен, с цел да предотврати личния си опит за похищение, защото двама леви студенти се пробват да го отвлекат, само че елементарно се оправят с остроумието (и няколко бири).
3. Риши Сунак - 1 година и 254 дни
След като през октомври 2022 година поема поста от Лиз Тръс, най-кратко служилата министър-председателка в английската история, Риши Сунак постоянно е имал сложна задача. Нестабилната стопанска система и разграничената партия бяха единствено два казуса, с които трябваше да се оправи, само че поредност от противоречиви политики, в това число проектът за изпращане на неразрешени имигранти в Руанда, в действителност подпечатаха ориста му.
След парламентарните избори през 2024 година, които Сунак разгласи под проливния дъжд без чадър, консерваторите изгубиха почти две трети от местата си и подариха на лейбъристите рекордна победа.
4. Сър Антъни Идън - 1 година, 279 дни
10 January 1957. Conservative Harold MacMillan became Prime Minister, after the resignation of Sir Anthony Eden. The appointment was announced from Buckingham Palace after he had met the Queen. In a TV speech in the evening, Macmillan said: “We have a difficult task ahead of us. ”
— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957)
След като поема контрола над консервативното държавно управление през 50-те години на ХХ век, Суецката рецесия води до това, че позицията на сър Антъни Идън става несъстоятелна. Въпреки че като причина за напускането му се показва неприятното му здравословно положение, мнозина считат, че повода за напускането му е очевидното заблуждение на Народното събрание поради заговора му с Франция и Израел.
5. Гордън Браун - 2 години и 318 дни
Британската общност в никакъв случай не е огромен обожател на неизбрани водачи, тъй че когато някогашният канцлер на хазната Гордън Браун пое поста от Тони Блеър, изследванията на публичното мнение не посочваха радостна картина. Браун е имал неприятната задача да преведе страната през финансовата рецесия и бе победен от Дейвид Камерън на парламентарните избори през 2010 година
6. Невил Чембърлейн - 2 години и 348 дни
GISTEREN 90 JAAR GELEDEN: 07/07/1934 Brits minister van Financiën Neville Chamberlain schrijft zijn zus Ida over onderhandelingen met nazi-Duitsland: " we gave them an ultimatum and they collapsed " FOTO:
— John Brouwer de Koning (@BkingJohn)
Наивността на Невил Чембърлейн остава един от главните мемоари, които всички имаме за него. Връщайки се от мирни договаряния с Адолф Хитлер, през септември 1938 година Чембърлейн декларира: " Вярвам, че това е мир за нашето време ". Той нямаше по какъв начин да сгреши повече и не устоя дълго на най-високия пост след експлоадирането на Втората международна война.
7. Тереза Мей - 3 години и 11 дни
Ако в миналото е имало случай на отровна чаша, май е образец за това. По-известна като " танцуващата кралица ", в сравнение с като високоефективен министър председател, Тереза Мей пое поста през 2016 година, откакто Дейвид Камерън напусна кораба след референдума за Брекзит.
Почти невъзможна задача, Мей пое държавното управление в извънредно противоречив миг. Нейната договорка за Брекзит беше неведнъж отхвърлена в Народното събрание и това означаваше, че през юни 2019 година беше подадена и нейната оставка, като тя съумя да се оправи единствено за малко повече от три години на мечтаната работа.
8. Джим Калахан - 3 години и 29 дни
'It's never a misfortune to become Prime Minister. It's always the greatest thing in your life. It's absolute heaven. I enjoyed every moment of it - until those last few months of the " Winter of Discontent. ”’
- Jim Callaghan, speaking in 1991.
— Lee David Evans (@LeeDavidEvansUK)
Джим Калахан е жертва на политическата машина, ръководена от Маргарет Тачър. Той е четвъртият министър-председател на лейбъристите, само че не може да се мери с нейната известност и порив. Калахан трябваше да се бори с рекордни равнища на безработица и голямо неодобрение, което направи успеха на съперничката му лесна, когато тя пристигна на власт през 1979 година
9. Борис Джонсън - 3 години и 44 дни
Кариерата на Борис Джонсън като министър-председател не минава без разногласия. Опитвайки се да преведе Обединеното кралство през световна пандемия и задкулисието на споразуменията за Брекзит, бомбастичното държание на Джонсън го трансформира в обект на боготворене и пренебрежение. Разнопосочният темперамент на неговия темперамент означаваше, че премиерският му пост постоянно беше под въпрос, даже в личната му партия.
След като държавното управление му се срина от кавги, провокирани от самия него, поредност от опустошителни министерски оставки нанесоха съдбовен удар върху премиерския пост на Джонсън. На 7 юли 2022 година, след два дни на огромна политическа драма, Борис Джонсън подаде оставка като водач на Консервативната партия. През лятото на 2022 година той продължи да извършва функционалностите на министър-председател, до момента в който консерваторите организираха конкурс за водачество, с цел да намерят негов правоприемник.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ