Икономистите предупреждават за свръхдефицит
Ролята на страната внезапно нараства. За целия интервал от 1999 година до 2024 година общите обществени разноски са приблизително 36,9% от Брутният вътрешен продукт, и не надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт в нито една година с изключение на през 2021 година – само че даже в годината след пандемията и в политическа неустановеност те са 40,3% от Брутният вътрешен продукт. В избрани продължителни интервали разноските са в границите на 34-35% от Брутният вътрешен продукт. През 2020 година стартира отчетливо повишаване – в началото аргументирано с Ковид и обвързваните разходни ограничения при свита икономическа интензивност, само че то продължава и през идващите години. Това се споделя в седмичния разбор на ИПИ, представен от " Фокус " .
Все отново до актуалната година нямаме опит за разширение на страната над 40% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година обаче предстоящият размер на разноските е 42,6% от Брутният вътрешен продукт, а проектобюджетът залага още над 3 пункта разширение до 45,8% от Брутният вътрешен продукт през идната година.
Казано просто – ръководещото болшинство желае да харчи с 9 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт повече, в сравнение с всички държавни управления са харчили приблизително повече от четвърт век в интервала 1999-2024 година. Това неизбежно ще докара до голям недостиг или потребност от доста увеличение на съществени налози, или композиция.
При сегашната данъчна система няма по какъв начин да се генерират доходи в подобен мащаб. За целия интервал от 1999 година до момента общите обществени доходи са приблизително 36,3% от Брутният вътрешен продукт и в нито една година не са достигали 40% от Брутният вътрешен продукт. По-важното е, че данъчната система не е събирала повече даже в интервали с доста по-високи данъчни ставки и осигуровки. Да напомним, че началото на века стартира с обща тежест на осигуровките от над 40% от възнагражденията, данъкът върху приходите тогава доближаваше 38%, данъкът върху облагата – 32,5%, а данъкът върху дивидентите – 15%.
В плана на бюджет държавното управление се пробва да заобиколи действителността с два аргумента – повишение на събираемостта и увеличени приходи на средства от Европейски Съюз. Безспорно старания и дейности за повишение на събираемостта и затваряне на пробойните за измами и отбягване на отговорностите са нужни и би трябвало да се поддържат. За подтекст дано единствено още веднъж напомним, че в последния оповестен доклад на най-голямата компания в България – петролната рафинерия " Лукойл Нефтохим Бургас “ против реда " заплатен корпоративен налог “ стои нула. Натискът върху приходната администрация, комбиниран с промени в нормативната база, би съдействал за по-добра събираемост – само че въпреки всичко прогнозата би трябвало да е учредена на здрав разсъдък.
Вече се вижда в данните за деветмесечието, а и самото министерство на финансите признава, че свръхоптимистичната цел за доходи от Данък добавена стойност през 2025 година няма да бъде достигната – при все, че постъпленията в действителност нарастват като дял от Брутният вътрешен продукт с 0,8 процентни пункта. Само че в проектобюджета се залага прогноза за растеж от нови 2,7 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт (или с над 35% в номинално изражение), а това няма по какъв начин да се осъществя. Ефектът от " ударното “ харчене за осъществяване на планове по оперативните стратегии и НПВУ фактически дава повече предстоящи доходи от бюджета на Европейски Съюз – единствено че по отношение на предходната и по-стари години, тъй като в проекта за 2025 година към този момент има повишени прехвърляния от Европейски Съюз с към 1,6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт.
По всичко проличава, че бюджетната рамка е правена от разноските към приходите – с други думи, първо е заложен размер на разноските, който дава отговор на взетите политически решение, и след това е пристигнала задачата да се " върже “ сметката с до 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг при повишение на размера на осигурителната вноска и налог дял. А решението за разноските, както стана дума, е в посока доста структурно повишаване – с 3,2 прочие пункта от Брутният вътрешен продукт по отношение на тази година, и със 7,4 прочие п. по отношение на 2024 година
Ако приказваме в номинални стойности, става дума за 14,5% напредък, или 7 милиарда евро по отношение на 2025 година, и 37,8%, или над 15 милиарда евро спрямо 2024 година Такава траектория на разноските е неудържима и води до злополука – по тази причина и в средносрочната прогноза МФ се пробва да " избави “ ситуацията, като залага на практика заледяване на разноските през 2027 година и непретенциозен растеж от 5% през 2028 година Само че доверието е изгубено – тъй като същият " трик “ видяхме единствено преди осем месеца, когато след шокиращия растеж на разноските в проектобюджета за 2025 година от близо 24% министерството успокояваше със заложено закъснение до 2% нараствания през 2026 година и 2027 г.; илюзията живя малко.
Това е предстоящ резултат от неналичието на структурни промени, които да подобрят успеваемостта на работа на обществения бранш и оттова – да има стабилно стесняване на тежестта на разноските. Всъщност имаме даже анти-реформи, най-ясно забележими във въведените автоматизирани формули за установяване на заплатите в секторите сигурност и защита. Но дано забележим огромната картина – за последното десетилетие популацията в работоспособна възраст е намаляло с 19%, в същия интервал числеността на държавната администрация не е помръднала, а наетите в публичния бранш като цяло са нарастнали с 8%. Пренесено на полето на обществените финанси, в случай че в интервала 2014-2019 година разноските за личен състав в консолидирания бюджет са приблизително 8% от Брутният вътрешен продукт, за следващата година държавното управление ги усилва до 10,9% от Брутният вътрешен продукт. А резултатът от автоматизираните механизми трансформира България в рекордьор по разноски за вътрешен ред и сигурност – разноските за полиция, затвори, пожарна и правосъдна система са най-високите в Европейски Съюз, и нарастват от 2,6% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 3,6% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, при междинна стойност за Европейски Съюз от 1,7% от Брутният вътрешен продукт.
Рискът от несъблюдение на приходната страна е забележителен, изключително в случай че се огледа предстоящото несъблюдение за тази година. Свръхоптимистичните прогнози за нарастване на данъчните доходи няма да се осъществен, а оттова или дефицитът ще бъде доста по-висок, или страната ще спре да заплаща. Само че " новаторската “ скица за разплащане на финансови разноски посредством ББР няма да може да работи дълго. Когато действителността удари фантазиите, ще получим свръхдефицит и голяма нужда от нови заеми. А преди този момент – евентуално нови и по-сериозни нараствания на налозите за всички.
Но може би по-важно от всичко е неналичието на всякакво фискално пространство, буфер, който да даде успокоение и сигурност при възможни външни шокове или рецесии. Казано просто, при растяща стопанска система, растящи приходи и ползване, кредитна агресия, висока претовареност и на практика изчезнала безработица бюджетите би трябвало да са с остатък, не с недостиг (още повече – 3 и повече % от БВП). Състоянието на обществените финанси внезапно ще се утежни при всяка значима смяна на който да е от тези фактори, а световните и районните политически и стопански опасности по никакъв начин не са малко.
Или някой е успокоил ръководещите, че в еврозоната има " избавяне “ без болежка и промени на закъсали страни?
Все отново до актуалната година нямаме опит за разширение на страната над 40% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година обаче предстоящият размер на разноските е 42,6% от Брутният вътрешен продукт, а проектобюджетът залага още над 3 пункта разширение до 45,8% от Брутният вътрешен продукт през идната година.
Казано просто – ръководещото болшинство желае да харчи с 9 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт повече, в сравнение с всички държавни управления са харчили приблизително повече от четвърт век в интервала 1999-2024 година. Това неизбежно ще докара до голям недостиг или потребност от доста увеличение на съществени налози, или композиция.
При сегашната данъчна система няма по какъв начин да се генерират доходи в подобен мащаб. За целия интервал от 1999 година до момента общите обществени доходи са приблизително 36,3% от Брутният вътрешен продукт и в нито една година не са достигали 40% от Брутният вътрешен продукт. По-важното е, че данъчната система не е събирала повече даже в интервали с доста по-високи данъчни ставки и осигуровки. Да напомним, че началото на века стартира с обща тежест на осигуровките от над 40% от възнагражденията, данъкът върху приходите тогава доближаваше 38%, данъкът върху облагата – 32,5%, а данъкът върху дивидентите – 15%.
В плана на бюджет държавното управление се пробва да заобиколи действителността с два аргумента – повишение на събираемостта и увеличени приходи на средства от Европейски Съюз. Безспорно старания и дейности за повишение на събираемостта и затваряне на пробойните за измами и отбягване на отговорностите са нужни и би трябвало да се поддържат. За подтекст дано единствено още веднъж напомним, че в последния оповестен доклад на най-голямата компания в България – петролната рафинерия " Лукойл Нефтохим Бургас “ против реда " заплатен корпоративен налог “ стои нула. Натискът върху приходната администрация, комбиниран с промени в нормативната база, би съдействал за по-добра събираемост – само че въпреки всичко прогнозата би трябвало да е учредена на здрав разсъдък.
Вече се вижда в данните за деветмесечието, а и самото министерство на финансите признава, че свръхоптимистичната цел за доходи от Данък добавена стойност през 2025 година няма да бъде достигната – при все, че постъпленията в действителност нарастват като дял от Брутният вътрешен продукт с 0,8 процентни пункта. Само че в проектобюджета се залага прогноза за растеж от нови 2,7 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт (или с над 35% в номинално изражение), а това няма по какъв начин да се осъществя. Ефектът от " ударното “ харчене за осъществяване на планове по оперативните стратегии и НПВУ фактически дава повече предстоящи доходи от бюджета на Европейски Съюз – единствено че по отношение на предходната и по-стари години, тъй като в проекта за 2025 година към този момент има повишени прехвърляния от Европейски Съюз с към 1,6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт.
По всичко проличава, че бюджетната рамка е правена от разноските към приходите – с други думи, първо е заложен размер на разноските, който дава отговор на взетите политически решение, и след това е пристигнала задачата да се " върже “ сметката с до 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг при повишение на размера на осигурителната вноска и налог дял. А решението за разноските, както стана дума, е в посока доста структурно повишаване – с 3,2 прочие пункта от Брутният вътрешен продукт по отношение на тази година, и със 7,4 прочие п. по отношение на 2024 година
Ако приказваме в номинални стойности, става дума за 14,5% напредък, или 7 милиарда евро по отношение на 2025 година, и 37,8%, или над 15 милиарда евро спрямо 2024 година Такава траектория на разноските е неудържима и води до злополука – по тази причина и в средносрочната прогноза МФ се пробва да " избави “ ситуацията, като залага на практика заледяване на разноските през 2027 година и непретенциозен растеж от 5% през 2028 година Само че доверието е изгубено – тъй като същият " трик “ видяхме единствено преди осем месеца, когато след шокиращия растеж на разноските в проектобюджета за 2025 година от близо 24% министерството успокояваше със заложено закъснение до 2% нараствания през 2026 година и 2027 г.; илюзията живя малко.
Това е предстоящ резултат от неналичието на структурни промени, които да подобрят успеваемостта на работа на обществения бранш и оттова – да има стабилно стесняване на тежестта на разноските. Всъщност имаме даже анти-реформи, най-ясно забележими във въведените автоматизирани формули за установяване на заплатите в секторите сигурност и защита. Но дано забележим огромната картина – за последното десетилетие популацията в работоспособна възраст е намаляло с 19%, в същия интервал числеността на държавната администрация не е помръднала, а наетите в публичния бранш като цяло са нарастнали с 8%. Пренесено на полето на обществените финанси, в случай че в интервала 2014-2019 година разноските за личен състав в консолидирания бюджет са приблизително 8% от Брутният вътрешен продукт, за следващата година държавното управление ги усилва до 10,9% от Брутният вътрешен продукт. А резултатът от автоматизираните механизми трансформира България в рекордьор по разноски за вътрешен ред и сигурност – разноските за полиция, затвори, пожарна и правосъдна система са най-високите в Европейски Съюз, и нарастват от 2,6% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 3,6% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, при междинна стойност за Европейски Съюз от 1,7% от Брутният вътрешен продукт.
Рискът от несъблюдение на приходната страна е забележителен, изключително в случай че се огледа предстоящото несъблюдение за тази година. Свръхоптимистичните прогнози за нарастване на данъчните доходи няма да се осъществен, а оттова или дефицитът ще бъде доста по-висок, или страната ще спре да заплаща. Само че " новаторската “ скица за разплащане на финансови разноски посредством ББР няма да може да работи дълго. Когато действителността удари фантазиите, ще получим свръхдефицит и голяма нужда от нови заеми. А преди този момент – евентуално нови и по-сериозни нараствания на налозите за всички.
Но може би по-важно от всичко е неналичието на всякакво фискално пространство, буфер, който да даде успокоение и сигурност при възможни външни шокове или рецесии. Казано просто, при растяща стопанска система, растящи приходи и ползване, кредитна агресия, висока претовареност и на практика изчезнала безработица бюджетите би трябвало да са с остатък, не с недостиг (още повече – 3 и повече % от БВП). Състоянието на обществените финанси внезапно ще се утежни при всяка значима смяна на който да е от тези фактори, а световните и районните политически и стопански опасности по никакъв начин не са малко.
Или някой е успокоил ръководещите, че в еврозоната има " избавяне “ без болежка и промени на закъсали страни?
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ