Живеем, с изтощена мисъл, но живеем още - РОЛФ ЯКОБСЕН
Ролф Якобсен /8 март 1907 – 20 февруари 1994/ е най-видният представител на актуалната норвежка лирика, върху чието развиване – тематично и художествено, неговото творчество оказва неоспоримо въздействие към този момент някоко десетилетия.
За Якобсен може да се каже, че е първият публицист новатор в Норвегия.
Кариерата на Якобсен като публицист обгръща повече от петдесет години.
Централната тематика в творчеството му е салдото сред природата и технологиите – той е наименуван „ Зеленият стихотворец “ в норвежката литература.
Разкривайки символната същина на „ нещата от живота “, той свързва баналната действителност с нуждата от осъзнаване на задачата на индивида за нейното преосмисляне и трансформиране, а единството на хора и природа – с тъждеството на свят и космос.
Неговата лирика е северно съзерцателна, лазурна като чист прочувствен ентусиазъм и кобалтово наситена в своята философска дълбочина и обществена ангажираност.
НО НИЕ ЖИВЕЕМ…
Но ние живеем!
В супермаркетите и по рафтовете с всякакви сирена живеем,
под белите бразди от реактивни самолети в
сияйното небе на май
и в градове, обхванати от дим.
Живеем с кашлицата карураторна и със захлопването на порти автомобилни,
живеем
в тв навечерието на златен век,
върху асфалт, зад седмичници и добавки, на бензиностанции.
Живееем
в статистиката и под номера във описи на гласоподаватели.
Живеем
с цветенца на прозореца,
въпреки и под заплхата от атомна бомба,
от ядрено-химическо заличаване,
живеем дружно с безсънието, а и с милионите
умиращи от апетит, живеем
с изтощена мисъл, само че живеем още,
живеем
вълшебен необяснимо по какъв начин – и то живеем,
живеем
на една звезда.
РАСТЕЖ НАДОЛУ
Колкото по-големи стават градовете,
толкоз по се смаляват хората.
Колкото по-нависоко до небосклона стигат постройките,
толкоз по-ниски стават техните жители.
А градовете все порастват, порастват,
до момента в който животът все се умалява.
И не след доста време ще стърчим едва-едва, като тревички,
и в някое неделно утро
една косачка ще ни среже.
Не е ли така?
ОБЪРНЕТЕ съдебна експертиза! МИСЛЕТЕ ЗА НЕЩО ДРУГО!
-Обърнете се! Мислете за нещо друго!
Мислете си за всичко, което можете да купите.
Мислете за колите си.
За това, което популяризират. За мамещите движимости.
Не зяпайте насам. Е хайде, обърнете се!
За нещо друго си мислете, нали ви казахме.
Но обърнете се! Погледайте витрините.
Какви прелестни артикули. И до една – последна дума в своята област.
Палта от кожи на тюлени. Не са ли чудни? Нови рокли.
Да, пролетта настава. За суперхубавици си мислете.
И за живота с неговите удоволствия. Но хайде, обърнете се!
Не сме ви викали за очевидци.
Идете довечера на кино или в случай че предпочитате –
на черква. Пейте псалми,
бъдете като всички други, демон да ви вземе.
Но слушайте, по този начин не може! За финален път –
не гледайте насам!
Мислете си за нещо друго! Та нали ви казахме:
зяпачи тук не желаеме.
Купете си неделни вестници и лъскави списания.
Я вижте какъв брой цветни фотоси и имайте поради,
че няма повече да ви предизвестяваме.
Така, по този начин. Чудесно. Нека за нещо друго да приказваме.
НЕ ръкомахайте. Не мърдайте и останете прави.
Иначе – стреляме.
ДИАГНОЗА
Има времена, които се връщат още веднъж
и още веднъж, като досадни гости,
и времена, които си отиват вечно,
значими посетители с пронизващи погледи:
… такова нещо не чакахме.
Понякога времената влизат и през задния вход,
до момента в който ти още събираш частите на сервиза,
строшен от някое предходно време, или пък въобще не идват,
а ти звънят от болничното заведение:
елате и си го вземете.
Одъртелият Запад
е подпрян на възглавници,
лицето му пламти, тялото – старешки немощно.
Какво ще кажете, сестра? Типична атеросклероза,
прогресиращо асфалтово сгъстяване –
небостъргачи, суперцентрове, автостади с по четири платна,
безгранична бетонна пустиня,
аритмия, задуха, разстройства в кръвното налягане.
Може би една инжекция, сестра? Да, само че единствено за
усмиряване на болките –
една заблуда, идея-фикс? Венозна.
И единствено половин доза. Благодаря, сестра,
за през днешния ден това бе всичко.
