Музика върху кости
Рок и соул върху кости, джаз на ребра - желязната цензура в някогашния Съветски съюз води до разпространяването на незаконни музикални записи върху рентгенови фотоси на човешки кости.
През втората половина на предишния век в Съветския съюз има наложена строга цензура върху музика и изкуство, импортирани от Запада, както и на родни създатели, които не се преценяват с наложената от партията линия на държание.
Но където има предпочитание, има и метод. През 50-те и 60-те години “еретична ” музика се популяризира незаконно, от ръка на ръка, върху спонтанни плочи, които сръчни контрабандисти създават от остарели рентгенови фотоси.
По това време да изработиш обикновено звукозаписно устройство въз основата на грамофон и резец не е прекомерно комплицирано, само че винилът и нужните материали за плочите са мъчно налични, а и прекомерно скъпи, даже за хора с верните връзки.
Тогава, след експериментиране на записи върху разнообразни повърхности, група последователи на неразрешената музика открива, че материалът, от който се създават плаките на рентгеновите фотоси, е подобаващ сурогат на винила. Централна роля изиграва и фактът, че тогава плаките са доста евтини, а лечебните заведения изхвърлят остарели рентгенови фотоси на всеки няколко месеца. Остава единствено те да бъдат изрязани в подобаваща форма, да бъдат деликатно издълбани съответните улеи и плочите са подготвени за разпространяване - и то на наличната цена от рубла-рубла и половина.
Това слага началото на вълна от неразрешени записи върху рентгенови фотоси. Рок, джаз и соул музика - от Бийтълс и Ролинг Стоунс до Ела Фицджералд и Елвис, се популяризира незаконно върху паметните плаки с фрактури чак до всеобщото нахлуване на магнетофона.
Десетилетия по-късно, точно на един от тези записи “на ребра ” (от съветски: Музыка на рёбрах) попада английският музикант Стивън Коутс, до момента в който е на турне с групата си The Real Tuesday Weld в Русия. Това провокира интереса му и води до основаването на плана X-Ray Audio Project, който резервира и споделя историята на спонтанните плочи под формата на онлайн списък, документален филм, галерия и книга, отдадени на “музиката върху кости ”.
Проектът
През втората половина на предишния век в Съветския съюз има наложена строга цензура върху музика и изкуство, импортирани от Запада, както и на родни създатели, които не се преценяват с наложената от партията линия на държание.
Но където има предпочитание, има и метод. През 50-те и 60-те години “еретична ” музика се популяризира незаконно, от ръка на ръка, върху спонтанни плочи, които сръчни контрабандисти създават от остарели рентгенови фотоси.
По това време да изработиш обикновено звукозаписно устройство въз основата на грамофон и резец не е прекомерно комплицирано, само че винилът и нужните материали за плочите са мъчно налични, а и прекомерно скъпи, даже за хора с верните връзки.
Тогава, след експериментиране на записи върху разнообразни повърхности, група последователи на неразрешената музика открива, че материалът, от който се създават плаките на рентгеновите фотоси, е подобаващ сурогат на винила. Централна роля изиграва и фактът, че тогава плаките са доста евтини, а лечебните заведения изхвърлят остарели рентгенови фотоси на всеки няколко месеца. Остава единствено те да бъдат изрязани в подобаваща форма, да бъдат деликатно издълбани съответните улеи и плочите са подготвени за разпространяване - и то на наличната цена от рубла-рубла и половина.
Това слага началото на вълна от неразрешени записи върху рентгенови фотоси. Рок, джаз и соул музика - от Бийтълс и Ролинг Стоунс до Ела Фицджералд и Елвис, се популяризира незаконно върху паметните плаки с фрактури чак до всеобщото нахлуване на магнетофона.
Десетилетия по-късно, точно на един от тези записи “на ребра ” (от съветски: Музыка на рёбрах) попада английският музикант Стивън Коутс, до момента в който е на турне с групата си The Real Tuesday Weld в Русия. Това провокира интереса му и води до основаването на плана X-Ray Audio Project, който резервира и споделя историята на спонтанните плочи под формата на онлайн списък, документален филм, галерия и книга, отдадени на “музиката върху кости ”.
“Има нещо красиво, нещо поетично в тях - неразрешена музика, соул (букв. “музика на душата ”), записана върху рентгенови фотоси на човешки тела ”, споделя Коутс.
Проектът
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ