Родриго Ачинели е част голямата южноамериканска колония в Берое, която

Родриго Ачинели е част огромната южноамериканска колония в Берое, която непрекъснато се трансформира, тъй като непрекъснато има напускащи и идващи. Ачинели е роден на 24 юли 1992 година в град Пехуаху, провинция Буенос Айрес, Аржентина. В своята татковина той е играл единствено за Темперлей, а по-късно продължава кариерата си в Европа, като част от тимовете на италианските Муравера, Тортоли, Йоника и Сан Марко, а по-късно играе за британския Бъкстън. През 2022 година се завръща на Апенините като част от отбора на Галико, а по-късно и в Комисо, където е бил за последно преди да подпише с Берое. В изявление за " Мач Телеграф " Ачинели разкри забавни детайлности от своето престояване у нас и първите си стъпки във футбла в Аржентина.

Родриго, към този момент започнехте с конролните мачове от подготовката, само че желая да те върна през есента и да ни споделиш по какъв начин мина твоята акомодация в Берое и по какъв начин оценяваш първия дял от шампионата?

- Адаптацията ми мина доста бързо, тъй като в тима сме най-вече южноамериканци и няма проблеми с връзката. От друга страна локалните хора се отнасят доста топло към нас и това спомага да се усещаме удобно. Вече знам някои думи на български, само че не задоволително. Езикът ви е доста сложен... Иначе бих определил първия полусезон на Берое като много добър. Направихме някои отлични мачове, в други бяхме покрай сензацията. Важното е, че изградихме колектив и се борим като екип.

 Берое е на 9-о място и натрупа много точки (25 - бел.ред.), като спасението наподобява няма да е проблем...

- Все още не сме се избавили, най-малко до момента в който и математически не го реализираме, няма да сме спокойни.

-Кои са най-силните ти мачове през есента, както и тези на Берое?

- Първо бих изтъкнал успеха над Славия с 3:0 в Стара Загора. Тогава в действителност показахме страхотна отборна игра и това ни даде самочувствие, че можем да реализираме задачите си. После бих сложил двете победи с по 2:1 - над Левски вкъщи и над Локомотив Пд като посетител. Там към този момент доказахме, че играта ни е непрекъсната, можем да бием всеки и заслужаваме в цялостна степен похвалите, които се пишат за нас в медиите.

Как виждаш равнището на българското състезание?

- Доста положително, има няколко в действителност мощни и стойностни тимове, които поддържат равнище дълго време. След тях идва една група от няколко отбора, които вършат страхотни мачове, само че имат и спадове. Ние направихме доста мощна есен и в този момент ще се опитаме да повторим това и през втория дал от шампионата. Да, при нас има огромно текучество на играчи, само че считам, ме можем да се сработим и още веднъж да бъдем фактор в шампионата.

Успя ли да разгледаш България? Да отидеш в някоя планина, до морето...

- Само Пловдив и София съумях да прегледам. За планините и морето не ми стигна времето поради уговорките ни с тима.

А обичайна българска храна? Харесва ли ти нещо особено?

- Не съм пробвал чак толкоз доста неща. А и на тези, които съм хапвал, в този момент не мога да им кажа името на български. Най-много ми се услади нещо като паста със сирене, само че не му знам името.

Разкажи ни за твоя роден град и за твоето начало във футбола в Аржентина?

- Роден съм в Пехуахо, град на 365 км от Буенос Айрес, с малко над 30 000 поданици. На 14-годишна възраст се реалокирах в Буенос Айрес. В Аржентина съм играл за Темперлей, който даже бе в Първа дивизия на Аржентина. Но аз бях трети вратар и не записах мачове в елита. Иначе съм бил на проби в Банфийлд, Велес и Индепендиенте. Но вратарската позиция там бе добре покрита и нямах късмет да пробия. После се премесих в Италия, в четвъртото равнище на футбола там. Смених много тимове. Там се срещнах и с Араголаса, който по-късно ме притегли в Берое. Реално в Берое за първи път протоколирам минути в елитна дивизия на някоя страна.

Сега в Берое бе притеглен още един вратар - бразилецът Артур Мота. Ще имаш сериозна конкуренция очевидно напролет, това заплашва ли титулярното ти място?

- Бих споделил, че това е здравословна конкуренция. Тренираме крепко, всеки дава всичко от себе си и най-после треньорът избира кой да играе. Не се тормозя от нищо. Артур е ужасно момче и който е по-добър и по-сигурен, той ще играе. Пак дублирам - това е здравословна конкуренция, която е само в помощ на тима.

Имаш ли образец измежду вратарите, който следваш, нещо като кумир?

- От сегашните вратари най-вече одобрявам Алисон Бекер от Ливърпул. Иначе като цяло любим ми е Икер Касияс, който към този момент приключи кариерата си.

Аржентинската вратарска школа е дала редица именити имена на международния футбол. Би ли споделил какъв е твоят Топ 5 на всички времена?

(Замисля се) - Хайде да не е Топ 5. ще кажа Топ 3. Имам леки пристрастия към моите съвременници, към вратарите, които съм ги гледал и на които съм се възхищавал, само че все пък първи слагам Убалдо Фильол. Въпреки че звездните му години са доста преди аз да се родя, с уважението, което той се употребява, и с приноса му към първата международна купа на Аржентина - той е освен това от кумир в страната. На второ място слагам Емилиано Мартинес. Отдавна не сме имали подобен вратар. Голяма класа. Какви спасявания направи на международното в Катар единствено, изключително това в 120-ата минута против Коло Муани - уау, това беше невероятна класа! С него Арежнтина може да е сигурна за вратата си още много години. На трета позиция мисля да сложа Серхио Ромеро. Наистина страховит вратар, който за малко се размина със международната купа през 2014 година.

- А Серхио Гойкоечея?

- Той изригна още преди аз да се родя и всеки знае за неговите качества да избавя дузпи. Представянето му на Мондиал 1990 е в действителност впечатляващо. Но въпреки всичко считам останалите за много по-комплексни вратари.

- От кои тима си в Аржентина?

- Само Бока Хуниорс. Това е една огромна и безгранична обич.