Хранил съм се предимно с прясна храна, казва дядо Миладин, който е на 104 г.
Родопчанинът пушел единствено с цел да гони пчелите, алкохол пиел за “кратко въодушевление ” и главно ядял млечни артикули
“Какво са 104 години, минаха като момент. И не знам по какъв начин по този начин бързо - по кое време бях дете, а в този момент съм толкоз възрастен. ”
Столетникът Миладин Симов е от смолянското село Буката, само че от година е при щерка си Ана и шурей си Митко в прилежащото Могилица.
Старецът удивлява с това, че може да чете и написа към момента. Интересува се от всички вести - гледа телевизия и чете вестници. Постоянно слуша радио и се осведоми за всички обещания на политиците. Твърди, че “не им хваща религия, тъй като по природа слъгват ”. Пенсията му е 321 лв. и споделя, че му е задоволителна.
Подхлъзнал се и паднал, счупил си крайници - по тази причина се преместил при дъщерята. Отказал е интервенция, само че благодарение на бастун си надига самичък крайници и се движи на къси дистанции.
“До предходната зима косеше сено, гледаше 2 шилета и садеше боб в двора. Лошото е, че падна - това го отхвърли от нормалните му занимания ”, изяснява щерка му Ана.
Столетникът има две деца - наследник и щерка, 6-има внуци, 8 правнуци и 6-има праправнуци, изброява шурей му Митко.
Дядо Миладин останал сирак без майка на 5 години, татко му се оженил за мащеха, от която има четирима братя и сестри.
“Започнах да работя
за прехраната на
8-годишна възраст
Карах с муле дърва от Буката да ги продавам в Смолян дружно с други деца ”, споделя старецът. Ходил на учебно заведение до 3-о поделение. Дори си спомня учителите.
“В селото пристигнаха Георги и Райна Хинови. От пловдивски села бяха. Тъй като учебното заведение в Буката бе малко, имаше място единствено за единия, а другият трябваше да замине на работа в Смилян. На село остана Райна. Веднъж Георги Хинов ни сподели вместо учебници да носим въжета. Тогава нямаше коли.
Отидохме цялото учебно заведение в Смилян пешком, а с въжетата пренесохме на тил багажа му. Аз носех 3 възглавници и ги изтървах момент преди да паднат в река Арда ”, споделя столетникът. До предходната година дядо Миландин косял тревата в двора.
Той не е имал опция да изкара постоянно четвърто поделение, защото татко му оповестил, че е време да работи, вместо да учи. Напускането късно уредил, като дарил учителя с един петел и на книга дядо Миладин има четвърто поделение.
“Страшни и гладни
времена бяха,
плетени галоши
носехме,
гумените бяха първокласна работа. В живота ми обратно все е било бедност и компликации - в този момент най-малко няма гладни хора, по- добре е ”, споделя той.
Бай Миладин е роден на 3 септември 1914 година Твърди, че е по-стар с няколко месеца, тъй като, като се родил, било работно време и родителите му не сколасали да го запишат в регистрите в точния момент.
“По това време, до момента в който едно дете не укрепне малко, родителите не бързаха да го записват, тъй като може да почине и да сътвори разправии. Аз съм се родил в махала с 5-6 къщи над село Буката, където до неотдавна имаше една плевня, само че несъмнено към този момент е паднала ”, изяснява столетникът.
Като юноша изкарал малария, та не го взели на фронта, само че взел участие в офанзивата на гара Бук, Гърция, на няколко километра от родното му село.
“Умея да реституирам фините елементи на дърворезбите. Работил съм в Широка лъка, Златоград и Смолян по остарели дървении. Пробвал съм самичък да върша дърворезби ”, споделя старецът. Последно работил в къщата на щерка си, когато бил на 98 година С помощта на сина си Мирослав и шурей си сложили дървен таван с резби на цялостен етаж от къщата в Могилица. Смята, че геният да усеща и вае дървото е от татко му.
“Той беше необразован. Подписваше се с палец на документите. Беше обаче най-търсеният човек в региона да дяла греди за градеж на остарели къщи. Тогава нямаше гатери и банциги. Всичко правеше с секира и тесла. На 98 години дядото благодарение на сина си и зетя направил дървен таван с резби на цялостен етаж от къща в Могилица.
На 98 години дядото благодарение на сина си и зетя направил дървен таван с резби на цялостен етаж от къща в Могилица.
В старите родопски къщи за пояси по външните и вътрешните стени се употребява доста дърво за равнене, крепеж и резултати. Беше умел занаятчия ”, разяснява 104-годишният Миладин.
“Човек живее дълго, в случай че работи доста. Само с работа, доста работа, се стигат доста години.
Мързелив ли си,
всичко вътре ти
става мързеливо ”,
отсича старецът.
“Основно през целия си живот съм ял мляко, млечни произведения - сирене, кашкавал, извара. Все е имало на трапезата артикули от градината като картофи и боб. Месо съм ял най-вече от животни, които самичък съм си отглеждал, доста рядко магазинско ”, споделя родопчанинът.
И прибавя, че е спазвал правилото: от градината в чинията и тенджерата. Сутрин най-често приготвял чай със сирене и малко самун. Обича и е занаятчия на приготвянето на качамак.
“Когато бях млад, не беше като в този момент с цялостни магазини и доста стока - имаше единствено самун, олио, сапун и сол. Сееше се царевица, ръж, ечемик, леща и в случай че си засадил - ще имаш, в случай че не си - ще си гладен ”, споделя той.
Дядо Миладин признава, че е пил алкохол единствено за “кратко въодушевление ”. Никога не е отказвал наздравица, само че персонално не е купувал или приготвял алкохолни питиета. Към цигарите е посягал единствено когато гледал пчели през избран интервал от живота си. Пушел, до момента в който ровичкал из кошерите, които били 5-6 на брой към къщата му, с цел да не го жилят вероятно, тъй като му споделили, че тютюневият пушек ги укротява. /24chasa.bg
“Какво са 104 години, минаха като момент. И не знам по какъв начин по този начин бързо - по кое време бях дете, а в този момент съм толкоз възрастен. ”
Столетникът Миладин Симов е от смолянското село Буката, само че от година е при щерка си Ана и шурей си Митко в прилежащото Могилица.
Старецът удивлява с това, че може да чете и написа към момента. Интересува се от всички вести - гледа телевизия и чете вестници. Постоянно слуша радио и се осведоми за всички обещания на политиците. Твърди, че “не им хваща религия, тъй като по природа слъгват ”. Пенсията му е 321 лв. и споделя, че му е задоволителна.
Подхлъзнал се и паднал, счупил си крайници - по тази причина се преместил при дъщерята. Отказал е интервенция, само че благодарение на бастун си надига самичък крайници и се движи на къси дистанции.
“До предходната зима косеше сено, гледаше 2 шилета и садеше боб в двора. Лошото е, че падна - това го отхвърли от нормалните му занимания ”, изяснява щерка му Ана.
Столетникът има две деца - наследник и щерка, 6-има внуци, 8 правнуци и 6-има праправнуци, изброява шурей му Митко.
Дядо Миладин останал сирак без майка на 5 години, татко му се оженил за мащеха, от която има четирима братя и сестри.
“Започнах да работя
за прехраната на
8-годишна възраст
Карах с муле дърва от Буката да ги продавам в Смолян дружно с други деца ”, споделя старецът. Ходил на учебно заведение до 3-о поделение. Дори си спомня учителите.
“В селото пристигнаха Георги и Райна Хинови. От пловдивски села бяха. Тъй като учебното заведение в Буката бе малко, имаше място единствено за единия, а другият трябваше да замине на работа в Смилян. На село остана Райна. Веднъж Георги Хинов ни сподели вместо учебници да носим въжета. Тогава нямаше коли.
Отидохме цялото учебно заведение в Смилян пешком, а с въжетата пренесохме на тил багажа му. Аз носех 3 възглавници и ги изтървах момент преди да паднат в река Арда ”, споделя столетникът. До предходната година дядо Миландин косял тревата в двора.
Той не е имал опция да изкара постоянно четвърто поделение, защото татко му оповестил, че е време да работи, вместо да учи. Напускането късно уредил, като дарил учителя с един петел и на книга дядо Миладин има четвърто поделение.
“Страшни и гладни
времена бяха,
плетени галоши
носехме,
гумените бяха първокласна работа. В живота ми обратно все е било бедност и компликации - в този момент най-малко няма гладни хора, по- добре е ”, споделя той.
Бай Миладин е роден на 3 септември 1914 година Твърди, че е по-стар с няколко месеца, тъй като, като се родил, било работно време и родителите му не сколасали да го запишат в регистрите в точния момент.
“По това време, до момента в който едно дете не укрепне малко, родителите не бързаха да го записват, тъй като може да почине и да сътвори разправии. Аз съм се родил в махала с 5-6 къщи над село Буката, където до неотдавна имаше една плевня, само че несъмнено към този момент е паднала ”, изяснява столетникът.
Като юноша изкарал малария, та не го взели на фронта, само че взел участие в офанзивата на гара Бук, Гърция, на няколко километра от родното му село.
“Умея да реституирам фините елементи на дърворезбите. Работил съм в Широка лъка, Златоград и Смолян по остарели дървении. Пробвал съм самичък да върша дърворезби ”, споделя старецът. Последно работил в къщата на щерка си, когато бил на 98 година С помощта на сина си Мирослав и шурей си сложили дървен таван с резби на цялостен етаж от къщата в Могилица. Смята, че геният да усеща и вае дървото е от татко му.
“Той беше необразован. Подписваше се с палец на документите. Беше обаче най-търсеният човек в региона да дяла греди за градеж на остарели къщи. Тогава нямаше гатери и банциги. Всичко правеше с секира и тесла. На 98 години дядото благодарение на сина си и зетя направил дървен таван с резби на цялостен етаж от къща в Могилица.
На 98 години дядото благодарение на сина си и зетя направил дървен таван с резби на цялостен етаж от къща в Могилица.
В старите родопски къщи за пояси по външните и вътрешните стени се употребява доста дърво за равнене, крепеж и резултати. Беше умел занаятчия ”, разяснява 104-годишният Миладин.
“Човек живее дълго, в случай че работи доста. Само с работа, доста работа, се стигат доста години.
Мързелив ли си,
всичко вътре ти
става мързеливо ”,
отсича старецът.
“Основно през целия си живот съм ял мляко, млечни произведения - сирене, кашкавал, извара. Все е имало на трапезата артикули от градината като картофи и боб. Месо съм ял най-вече от животни, които самичък съм си отглеждал, доста рядко магазинско ”, споделя родопчанинът.
И прибавя, че е спазвал правилото: от градината в чинията и тенджерата. Сутрин най-често приготвял чай със сирене и малко самун. Обича и е занаятчия на приготвянето на качамак.
“Когато бях млад, не беше като в този момент с цялостни магазини и доста стока - имаше единствено самун, олио, сапун и сол. Сееше се царевица, ръж, ечемик, леща и в случай че си засадил - ще имаш, в случай че не си - ще си гладен ”, споделя той.
Дядо Миладин признава, че е пил алкохол единствено за “кратко въодушевление ”. Никога не е отказвал наздравица, само че персонално не е купувал или приготвял алкохолни питиета. Към цигарите е посягал единствено когато гледал пчели през избран интервал от живота си. Пушел, до момента в който ровичкал из кошерите, които били 5-6 на брой към къщата му, с цел да не го жилят вероятно, тъй като му споделили, че тютюневият пушек ги укротява. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ