Забравената история: Потулената истина за Спартак – синът на Родопите
Родните ни историци и политици редовно заличават от националната памет загатна за този храбър тракиец, роден по нашите земи…
Летим към непознатото, пълзим към родното.
Да произнесем историческата диагноза: Българската болест се споделя лотофагия. Да изядем лотоса – с неговия цвят и сладостен плод, да се затрие паметта ни, да не желаеме към този момент да се върнем в Родината си. Да проследим името на Спартак и да забележим по какъв начин го заличаваме от паметта си.
През І век прочие н. е. един римлянин е написал на латиница: „ Родопите са вулкан, който не знаем по кое време ще избухне. Тук постоянно се надига сянката на Спартак ”.
Сякаш „ историческо цунами ” лишава нашата история. Уж най-реномираните ни историци са писали нашата история. Но разгърнете двете издания на „ Кратка история на България ” – в едната няма нито ред за Спартак, а в другата са изписани единствено 7 реда. Сами изтриваме величието на прежните ни дни и епохи.
Питам се, за какво и Спартак, предал такава мощ на българския народ, сходно на Орфей, тъне в давност. Кой е той, по кое време е живял, по кое време и къде е роден, къде се е сражавал с римляните? Кои са двете му пленничества? Имал ли е жена, сестра, дете. Как се развива пълководческият му талант, та от 78 избягали гладиатори Спартак да сплоти 120 000 армия и в Римския сенат да прозвучат думите: „ Отечеството е в заплаха. Спартак е пред вратите на Рим! ”
А Спартак е воювал освен на запад. Той е достигнал от Родопите до Черно море. И дружно с тракийския лидер Митридат VІ Евпатор превземат Боспорското царство, доближават до Колхида и Кавказ, връщат се до Мала Азия и това е една от най-големите саги за смелост. Митридат се самоубива в сраженията със Сула, а раненият Спартак става заложник, само че заобикаля след малко време, връща се в родния си край Родопите, бори се със 100 000 римски бойци в Тракия, брани Дионисовия храм в Родопите, пази античната столица Бесапара – още неразкрита (между Пазарджик и Пловдив) и второто му пленничество го води в Капуа и Рим.
А за какво не знаем нищо за родословния корен на Спартак. Той е имал жена в Родопите – казвала се е Фия и тя е била жрица в Храма на Дионис. Спартак е имал наследник и не знаем за неговата орис. Имал е и сестра, наричали са я галено Мирца (от името Марица). Тя е била най-голямата антична певица –известна още като Родопея.
Гладиаторите живо са се интересували от живота, битката и ориста на Спартак. А той малко е отговарял: „ Аз бях лидер на едно от най-силните тракийски племена в Родопите (бесите). Имах дом и безчет стада – овце, коне, волове в Родопите. Бях богат, мощен и благополучен “. Казвал, че е родопеец по рождение и тракиец по генезис.
Римляните сринали столицата на бесите Бесапара. Сринали и Храма на Дионис във висините на Родопите. Жена му Фия – жрица в Храма – се пробвала с всичкото злато да откупи Спартак, само че римляните взели благосъстоянието без да го върнат и даже взели и жена му, и сестра му. Измъчвали и унищожавали един прочут жанр от Родопите, водачи на бесите – „ непобедени от никого ”, както сподели Херодот.
Лукул – лидер на други 100 000 римски бойци в Тракия – желал да пречупи съпротивата на траките-беси. Той заповядал на тези траки, които се съпротивявали, да се отсече дясната ръка. Деца, дами и старци зазиждали вътре в родопските пещери, та и след 2000 години да се откриват костите им. Изселвали други към Стара планина, прехвърляли ги през Данува, само че те отново намирали метод да се освободят и да водят война до гибел със завоевателя. От въстанието на Спартак до завладяването на Тракия е имало още 6 въстания.
Още като младеж Спартак обичал конете. Яздейки из Родопите, той е усещал свободата. За да отнеме на народа му любовта и свободата, Римската империя построила гладиаторски школи, във всяка от които имало по 5000 гладиатори. Спартак се случил в школата на Капуа. Бил е и в Помпей. Сражавал се е и в школата в Рим. Това му е дало опция да сътвори неразкрита голяма мрежа от бъдещи въстаници в тези „ учебни заведения “.
Не единствено сестра му Мирца е била фамозна антична песнопойка. И Спартак е можел да пее. Той основал в Помпей по време на въстанието (74-71 година прочие Хр.) цялостен музикален отряд от гладиатори и дал основата на Гладиаторския химн – стиховете му са взети от гладиаторска ария, която Спартак обичал да пее: „ Богиньо Свобода, в свободните борби ела!/ И дано стане на меч всяка робска сопа! “.
Прочута е Спартаковата мисъл, изречена пред гладиаторите: „ Човек без татковина е скръбен чужденец “. Колко модерно звучи това и през днешния ден.
Преди въстанието Спартак е взел участие в гладиаторските битки до гибелта на единия. Той станал победител във всичките 100 такива сражения, случили се пред погледа на 120 000 фенове. Специален чиновник в Големия цирк в Рим със специфична кука извличал натрупа на убития гладиатор през Вратата на гибелта. После посипвал с мраморен прахуляк кървавите петна по стадиона, с цел да попие пролятата човешка кръв.
Сестрата на Спартак – Мирца, също застанала в редиците на въстаналите гладиатори. Тя била влюбена в гладиатора Арторикс – лидер на трети корпус. Той се самоубива в едно стълкновение и откривайки натрупа му след багра, Мирца също поставя завършек на живота си. Но някой да е написал нещо за огромната обич на Арторикс и Мирца? България ги е изтрила от паметта си.
Всички гладиатори постоянно били подготвени да умрат за Спартак и се удивлявали на неговата мощ, гениално пълководство и религия в свободата. Когато имали дребни почивки, го питали какво същина желае да реализира. Той отговарял малко: „ Надявам се да разруша този разяден римски свят и да видя, че се ражда независимостта на народите. Искам да отстрани робството и да видя изгрева на свободата “!
Въстанието на Спартак избухва на 20 февруари 74 година прочие Хр. До 71 година, цели 1095 дни гладиаторите устоят без оръжие, без храна и без заслон. Всичко, което им е нужно, те си доставят в багра и го взимат от поробителя: копия, щитове, шлемове, мечове, катапулти, колесници, храна, облекло, музикални инструменти…
Спартак подвига въстанието си със 78 души. И бяга към планината Везувий. Само за часове тези, които го последват, стават 300. След това за няколко дни броят им доближава 10 000 души. В колосалния изблик на гнева си гладиаторите стават 120 000. С тази своя армия смелият родопчанин потегля против 450-хилядната армия на Римската империя.
Втурвайки се в багра, всички пеели Спартаковия химн на свободата, а огромният тракиец постоянно пръв – заметнат с алено покривало, за психическо заслепение на задачите легиони…
Но родната лотофагия е поразила по този начин нашата свещена история, та и гласът на Паисий през днешния ден би звучал ням и запустял. Нашите „ специалисти ”, министри ”, историци и откриватели са преяли от лотоса и към този момент са не запомнили думата България.
Те по този начин и не са разкрили думите на Христо Ботев за Спартак, изписани от ръката на великия ни бунтовник, една година преди да образува четата си. Толкова ли е мъчно да се намерят тези велики Ботеви редове, оповестени на 18 февруари 1875 година. Четете, скъпи родни професори и учени, безусловно ще ги намерите.
