Родителите не разбират защо децата им не ходят на училище,

„ Родителите не схващат за какво децата им не вървят на учебно заведение, само че заведенията работят ”, споделя доктор Теодора Върбанова , специалист по цифрови технологии в образованието, икономист в СУ „ Св. Кл. Охридски ”
(снимка: персонален архив)

„ Каква е Вашата настройка за прекосяване в отдалечена форма на образование:

Да, в случай че е неотложно и ще защищити здравето на детето ми и учителите му;

Не, защото не мога да подсигуря условия за обикновено протичане на просветителния развой в онлайн среда ”.

Това попита управлението на 122 ОУ родителите посредством канала на Настоятелството. Дълго мислихме по какъв начин да бъдат дефинирани този въпрос и отговорите. Целта на анкетата не беше да се види отношението на родителите към ДО [дистанционното обучение] въобще – то е ясно, че множеството от нас не утвърждават. Целта бе да се види каква част от родителите срещат проблем с обезпечаването на ДО, в случай че това се наложи.

Резултатите: над 81% дали отговор родители или общо 474 индивида, което демонстрира високата ангажираност на общността; „ Да… ” дават отговор 369 родители, „ Не… ” дават отговор 105.

Две са главните спънки пред родителите: (1) съществуването на устройство и (2) въпросът кой ще стои с детето, защото работят.

Опасенията на всички ни са свързани с сполучливия развой на в началото ограмотяване.

Подобна анкета за мнението на родителите би трябвало да организира всяко учебно заведение, което има справедливи предпоставки за отчасти или изцяло прекосяване към онлайн образование (наред със мнение на Обществен съвет, а самото решение се взема на педагогичен съвет). Ръководството на 122 ОУ, както имам вяра и всяко учебно заведение в страната, следи деликатно знаците. За да се приготвят за вероятно взимане на решение за преход към ДО се направи изследването за мнението на родителите.

Ключово за анкетата беше не просто да попитаме родителите какво мислят за онлайн образованието – нашето учебно заведение е главно и огромна част от родителите сме за присъствено образование, както и децата ни. Целта на анкетата беше Ръководството да разбере – в случай че възникне обективно събитие и се наложи прекосяване към онлайн образование – какъв брой родители могат да подсигурят процеса, срещат ли компликации с обезпечаването на подобаващи условия.

Условия за обикновено протичане

Естествено, доста по-важно е да се откри отговор на втория въпрос: какво родителят схваща под „ условия за обикновено протичане ” на образователния развой при отдалечено образование. Както е видно от графиката по класове, негативните отговори преобладават при най-малките: подготвителна група, първи и втори клас.

Като родител на дете в ПГ и дете в четвърти клас изцяло разбирам опасенията на родителите: основното в началото ограмотяване! Второкласниците пропуснаха половин образователна година, първокласниците пропуснаха подготвителната група.
още по тематиката
При по-голямата част от родителите „ изискванията за обикновено протичане ” са свързани най-много с невъзможността родителят да се ангажира интензивно – заради това, че работи. Съответно децата са по-малки и не могат да се оправят сами. Ще си разреша да изтъквам един татко на първокласник, с който говорихме: „ Не е казусът в обезпечаване на преносим компютър – всеки проблем, който може да се реши с пари, не е проблем; само че ние със брачната половинка ми работим и не можем интензивно да се ангажираме ”.

На 5 ноември, заради справедливи условия (висок % отсъстващи с грипоподобни симптоми), учебното управление изиска прекосяване към онлайн образование за 2 седмици на прогимназиален стадий. Това са по-големи възпитаници и – както е видно от графиката – доста малко родители декларират, че не могат да подсигурят условия. На разпознатите възпитаници от учебното заведение, които не разполагат с нужната техника, раздадоха преносими компютри. Ние като Настоятелство направихме следното: във връзка с устройствата, създадохме база от устройства, с които да се подсигури онлайн образованието, а във връзка с втория проблем отправихме зов през групата към всички родители да помислят и където е допустимо да „ приютят ” дете, в случай че се наложи прекосяване към онлайн образование на по-малките.

Обезпечаване на образованието

След случилото се досега на всички ни е ясно, че ще се минава към онлайн образование – този развой започва към този момент: дали на равнище учебни заведения, дали на район или на национално равнище. Важният въпрос в тази ситуация е по какъв начин се адресират няколко основни казуса, свързани с застраховане на онлайн образованието.

С термина „ застраховане ” обгръщам 3 области: софтуерна, кадрова и фамилна.

По отношение на софтуерното застраховане, три са главните стълба:

1. Платформите – тук сме изцяло обезпечени, внедрени са решения както на национално, по този начин и на учебно равнище. Друг е въпросът до каква степен се употребяват наличните решения, само че това касае кадровата обезпеченост.

2. Устройствата – във връзка с устройство за учене през пролетната вълна на онлайн образование бяха разпознати фамилиите и учебните заведения, които не могат да подсигурят устройства – по национални, районни и доброволчески начинания в огромна част и тази потребност беше покрита. И сега тече национално финансиране към учебните заведения за обезпечаване на устройства за възпитаници и учители. Аз като дълготраен експерт мога да дам съвет: устройството би трябвало да е настолен компютър или преносим компютър – по този начин ученикът може интензивно да взе участие в просветителния развой. С таблет и телефон е единствено потребител на наличие.

3. Интернет – за интернет свързаността всички знаем, че това не е предизвикателство за България – страна с една от най-високоскоростните връзки и най-ниски цени.

Кадровата обезпеченост обаче е точно разковничето, което поражда и по този начин поляризираните в обществото отзиви. Много родители си спомнят фейсгрупите и вайбър уроците в продължение на 4 месеца… не ги упреквам. От лятото, та до ден сегашен текат голям брой образования, съществуват доста училищен общности, в които учителите си оказват помощ взаимно, вършат се вътрешноучилищни образования.

Моят съвет към шефовете на учебните заведения е да разпознават учители, които да оказват помощ на сътрудниците си – да са дружно с тях при първото влизане в онлайн класната стая, да наблюдават по какъв начин протича процесът и незабавно да се отстраняват проблемите. А те бяха изяснени още пролетта и всеки може да види по какъв начин се вземат решение. Друг е въпросът какъв брой учебни заведения в страната имат потенциал да отделят подобен запас, в случай че над 50% от учебните заведения са с до 300 ученика.

По отношение на „ фамилната ” област, обезпечаването би трябвало да се случи и на над-образователно равнище: доста родители не могат да си разрешат да не работят и в същото време децата им са дребни и не могат да бъдат оставени сами. Това виждам аз като главен проблем. На равнище учебно заведение това, което ние сме предложили по линия на Настоятелството, е да се „ приюти ” дете – на правилото на кооперативите, които избавиха толкоз доста деца, останали без детска градина.

На национално равнище би трябвало да има ограничения, които да подсигуряват сигурността на родителите, в случай че останат краткотрайно без приходи.

Реално видяно, нагнетяването на напрежението в просветителната система сега идва от ежечасно обявяваните изцяло разнопосочни указания и информации, които „ летят ” из страната. Разбираемо е родителите да не схващат за какво децата им не вървят на учебно заведение, само че заведенията работят, да вземем за пример. Създалото се напрежение сега сред нас, родителите, и просветителната система освен в този момент, само че и дълготрайно е нездравословно.

създател: доктор Теодора Върбанова, специалист по цифрови технологии в образованието, икономист в СУ „ Св. Кл. Охридски ”