Десният премиер на Италия Джорджия Мелони поиска от местните съвети да изброяват само биологичните родители в удостоверенията за раждане, хвърляйки стотици еднополови двойки в правно тресавище.
Миналата година шестгодишният син на Денис Райнхарт и Джулия Гарофало Геймонат беше откаран по спешност от училището си в Болоня, Италия, в близката болница с животозастрашаваща алергична реакция. В паника двете майки се втурнаха към Спешна помощ, за да намерят сина си. Беше изпаднал в анафилактичен шок. Докато здравният персонал го лекуваше, една медицинска сестра се обърна към Геймонат и попита: „Кой си ти?“ Въпросът се стовари върху нея като тон тухли.
Геймонат не е официално регистриран като родител на сина си в акта му за раждане. В очите на закона единственият му официален родител е съпругата й Райнхарт. „[Медицинската сестра] имаше властта да ме изгони“, казва Геймонат. „От нея зависи дали ще бъда до детето си в животозастрашаваща ситуация. Всичко е в ръцете на други хора.“
Тъй като Райнхарт беше тази, която износи най-големия им син до термина, когато той се роди в Пиза през 2016 г., тя беше единствената, регистрирана в акта му за раждане. Геймонат, въпреки че е негова майка от момента на раждането му, не е официално призната за такава, защото не е негова биологична майка.
„Призрачен родител“
След легализиране на еднополовите граждански съюзи в Италия през 2016 г. и при липсата на ясно законодателство относно родителските права на еднополовите двойки, шепа градски съвети в страната започна да изброява родители от един и същи пол в акта за раждане на децата си. За съжаление на Геймонат и Райнхарт, град Пиза не го направи.
Вече седем години двойката е погълната от правно тресавище, за да се даде на Geymonat родителско признание. След раждането на първия им син, съветът на Пиза само регистрира Райнхарт като родител в акта му за раждане. За да може Геймонат да бъде признат и за негов родител, двойката имаше два избора: да обжалва решението на съвета и да се опита да получи пълно родителско признание или да опита пътя на осиновяване. Знаейки, че процесът на осиновяване ще бъде натрапчив и отнема много време, те избраха първия вариант. Те обжалваха решението на Пиза и оттогава техният случай беше в различни съдилища. Съвсем наскоро беше изслушан в апелативния съд на Флоренция, който се произнесе в полза на техния аргумент, че Geymonat е в акта за раждане на сина й, и сега ще бъде разгледан във висшия съд на Италия на 6 октомври.
През цялото това време и до днес , Геймонат е това, което тя нарича „призрачен родител“ на техния най-голям син.
Но през последните месеци дясното правителство на Италия предприе репресии срещу градските съвети, за да спрат да изброяват родители от един и същи пол в удостоверенията за раждане. Водено от твърдолинейния традиционалист Мелони, министерството на вътрешните работи издаде директива през януари 2023 г., с която инструктира италианските кметове да спрат автоматичното регистриране на ражданията на деца, заченати или родени в чужбина чрез асистирани репродуктивни методи. Той цитира случай от декември 2022 г., в който върховният съд на Италия постанови, че удостоверението за раждане на дете на гей двойка, заченато чрез сурогатно майчинство в чужбина, не трябва да се преписва автоматично в Италия.
Въпреки че директивата засяга основно сурогатното майчинство, което е забранено в Италия и сега дори е престъпление за онези, които търсят сурогатно майчинство в чужбина, нейното тълкуване от местните съвети е засегнало непропорционално ЛГБТК семействата – включително тези, които прибягват до други репродуктивни методи.
Неомъжените жени и еднополовите двойки нямат достъп до лечение за асистирана репродукция в Италия.
„Майка, италианка, християнка“: Джорджия Мелони, италиански крайнодесен лидер на върха на властта
До април префектурата на Милано разшири своето тълкуване на директивата, за да включи еднополови двойки, които са имали деца в чужбина чрез IVF или изкуствено осеменяване. Кметът на Милано Джузепе Сала, който преди беше разрешил автоматичното преписване на свидетелствата за раждане, вече нямаше да може да го прави. Той потвърди, че ще спре практиката да се движи напред, но избра да не променя удостоверенията за раждане, които е одобрил преди това.
В североизточния град Падуа през юни държавният прокурор отиде още по-далеч и започна правен случай, изискващ 33-те удостоверения за раждане, издадени на деца на лесбийски двойки от 2017 г. насам, да бъдат променени, за да се премахне името на небиологичното майка. Съдът ще се произнесе по искането по-късно тази година.
Решението предизвика възмущение. Лявоцентристкият депутат Алесандро Зан, който от години настояваше за правата на ЛГБТК в Италия, нарече това „жестоко, нечовешко решение“.
„Тези деца остават сираци с указ“, каза той.
Близък разговор
Алис Бруни, Брона Кели и техният син Зено са едно от 33-те семейства, замесени в случая в Падуа. През юли, само четири месеца след раждането на сина им, Бруни и Кели получиха писмо от държавния прокурор, който ги призовава да се явят в съда през ноември. Бруни кипеше от гняв. „Кара те да се чудиш за какво става въпрос. Ние сме граждани, плащаме данъците си като всички останали… трябва да имаме същите права като всички останали“, казва тя. "Това е чиста дискриминация."
След като Зено беше заченат чрез IVF в клиника в Гърция и Бруни забременя, тя се свърза с община Падуа, за да гарантира, че могат да регистрират и двете имена в акта за раждане на сина си. Тя беше успокоена от административния офис, че това няма да е проблем, но че трябва да „се обади, когато бебето е почти там“, за да се увери, че нищо не се е променило.
Когато излезе новината за директивата, изпратена от правителството на Мелони, Бруни започна да се паникьосва. Но имаха късмет. Зено е роден през март, три месеца преди държавният прокурор на Падуа да започне дело срещу родители лесбийки.
„Мисля, че бяхме последната двойка, регистрирана преди отварянето на случая“, казва Бруни.
Докато случаят е в ход, на двойката е казано, че актът за раждане на сина им е валиден. За да ограничат всеки риск Кели да загуби родителските си права като небиологична майка на Zeno, те са започнали процеса за получаване на ирландски паспорт за него, тъй като Кели е от Ирландия. Техният адвокат ги е уверил, че ако и двамата родители са регистрирани с официален документ от друга европейска държава, италианското правителство трябва да приеме същото.
„Това ни накара да се почувстваме малко по-добре“, казва Бруни. „Но това не решава проблема. Ние много се грижим за всички останали семейства и това е въпрос на принцип."
„Никога не се прави, докато не се направи“
Последиците от ограничаването на родителските права на еднополовите двойки са ужасни, нещо, което Геймонат и Райнхарт знаят твърде добре. Лишена от родителските си права, Геймонат избягва да води големия си син на преглед при лекар и никога не пресича границите без жена си. Тя дори не може да го вземе от училище без писмено разрешение от Райнхарт. „Дори в страната избягваме да бъдем сами“, казва двойката.
Зад бюрократичните трудности, пред които са изправени семействата, стоят и емоционални напрежения. Годините, които двойката е прекарала в битка за родителско признание на Геймонат, поставят финансово бреме върху домакинството. „Просто имаме чувството, че трябва да платим за правата си. И залагането на парите не е гаранция, че ще го направим“, казва Райнхарт. За да покрият правни такси като плащане на адвокат и нотариална заверка на документи, двойката създаде две кампании за групово финансиране и сега отваря трета за това, което се надяват да бъде последната стъпка към признаването на родител.
Когато двойката се опита да обясни ситуацията на най-големият им, те са изправени пред пълно неразбиране. „Реакцията му беше „Да кажа, че не си ми майка, е като да кажеш, че светлината не е светлина или че този стол не е стол!“, казва Райнхарт, смеейки се с Геймонат на поетичността на сина им.< p>През 2021 г., пет години след раждането на първия им син, двойката се премества в Болоня, където Геймонат ражда второто им дете. „Знаехме, че в Болоня и двамата ще бъдем записани като негови родители в акта му за раждане“, казва Райнхарт. „Но никога не е направено, докато не е направено... Просто никога не знаеш дали нещата могат да се променят.“
Засега кметът на Болоня тълкува известието на правителството по-свободно. Но във всеки един момент италианската държава може да даде кмета на съд и да отмени решението му. „Общините действат като органи на министерството на вътрешните работи, така че всичко ще се свежда до волята на правителството“, обяснява Винченцо Мири, президент на Rete Lenford, асоциация, която предоставя правна помощ на LGBTQ хора.
Семейна политика... за хетеросексуални семейства?
Проследявайки своите корени до политически фракции, потънали в следвоенния неофашизъм и католически консерватизъм, партията на Мелони Братя от Италия отдавна е враждебна към равенството на ЛГБТК, особено в сферата на домашния живот. Въпреки че Мелони се опита да опакова някои екстремистки възгледи в прогресивни атрибути, като твърдението, че сурогатното майчинство е антифеминистко, тъй като експлоатира телата на жените, нейната марка на консерватизъм под лозунга „Бог, родина и семейство“ ясно изключва еднополовите семейства.
Откакто пое властта през октомври 2022 г., Мелони обеща да се противопостави на това, което тя нарича „ЛГБТ лоби“, и многократно е повтаряла мнението си, че децата трябва да се отглеждат само от хетеросексуални родители.
„При [бившия премиер] Драги правителството спря да се противопоставя на автоматичното преписване на удостоверенията за раждане“, казва Мири. „Но сега Мелони реши да възобнови оспорването на тези регистрации.“
В защита на решенията, взети от правителството на Мелони през последните месеци, министърът на семейството Евгения Рочела каза пред италианския вестник Corriere della Serra: „В Италия човек става родител само по два начина – или чрез биологична връзка, или чрез осиновяване ”, и призова еднополовите родители да следват процедурата по осиновяване.
Но в Италия осиновяването на дете на партньор от същия пол е изключително трудно. Небиологичните родители могат да получат родителски права чрез специалната процедура за осиновяване на доведено дете, но това отнема години, може да струва хиляди евро, включва безброй съдебни изслушвания и включва инвазивни интервюта от социалните служби.
„На двойките се казва [от адвокати] да не започват процедурата по осиновяване, докато детето не порасне, тъй като социалните работници трябва да проверят емоционалната връзка между детето и небиологичния родител“, казва Мири, за да се увери, че няма малтретиране или малтретиране и че лицето е годно да бъде родител.„В тези години всичко може да се случи. Всеки от родителите може да умре, могат да се разделят, много ситуации могат да поставят детето в изключително уязвимо положение“, казва той.
Ето защо за Райнхарт и Геймонат осиновяването никога не е било на масата. Те предпочетоха да се опитат да накарат Геймонат да бъде признат за законен родител.
Рете Ленфорд и друга ЛГБТК организация, Famiglie Arcobaleno, представляват стотици случаи като Райнхарт и Геймонат в съда.
„Не разбирам защо правителството трябва да налага цяла съдебна измама на едно семейство само защото майка или баща искат да поемат задълженията си като родител“, казва Мири. „Не е като да апелират да търсят правата си на активисти. Те казват, че искат да защитят детето си и да поемат родителски задължения. Те просто искат детето им да бъде част от семейството им.”
Засега стотиците семейства, които са били потопени в правна безизходица, нямат друг избор освен да се обърнат към съда или рискуват да станат „родители-призраци“ като Geymonat.
