Мара Белчева: Родих се да живея в бури
„ Родих се да пребивавам в стихии “, написа в едно свое стихотворение Мара Белчева. Описват я като фина, образована и нежна жена. Тя е брачна половинка на Христо Белчев и последната муза на Пенчо Славейков. Днес означаваме 155 години от рождението ѝ.
„ Родени един за различен, копнели един за различен, нас ни служи за благополучие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за благополучие, неразбираемо за нищите духом, за венчаните в черква, а развенчани в душите си. И когато различен би гледал в теб дамата и би те желал като такава, моят взор дири приятност в твоята душа и е честита да я откри там. И целувките ни аз не съм чувствал, с изключение на като съюз на душите ", написа Пенчо Славейков до Мара Белчева.
Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 година в Севлиево, в заможно, образовано семейство. Бащиното ѝ име е Мара Хаджиангелова. Дядо ѝ хаджи Ангел, приключил Духовната академия в Атина, е първият в България създател на съчинения по църковна музика. Баща й Иваница Хаджиангелов е учил в Лондон и търгувал с кожи и платове във Виена и Лондон. Заедно с нейните чичовци, той е създател на Севлиевския революционен комитет. След Освобождението на България през 1878 година, татко ѝ е първият губернатор на Севлиево, а след това и на Велико Търново.
От дребна Мара учи пиано и немски език. Досегът й с книгите е, когато учи в петокласното учебно заведение, в Търново, където живее при вуйна си Еленка хаджи Ангелова, класна учителка. След като го приключва с отличие, през 1881 година Мара Белчева отпътува за Виена, където в продължение на четири години учи в девическия институт на Бети Фрьохлих. Там получава солидно обучение по литература, езици, пиано и пеене. През 1885 година се завръща в България и става учителка в Русе. По време на Сръбско-българската война е милосърдна сестра в София. След войната остава в София като учителка. Тук среща 30-годишния Христо Белчев, който познава още от времето, когато е писар при татко й в Севлиевския областен съвет. Двамата се женят на 1 юни 1886 година, а Мара е единствено на 18 години. От този ден тя заема публично състояние и стартира живот, за какъвто може единствено да се мечтае.
ГОЛЕМИТЕ ЛЮБОВИ
Христо Белчев приключва математически и политически науки в Университета, в Загреб, специализирал в Париж и Лондон. Той е академик и стихотворец. Белчев става министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов на 2 ноември 1890 година Бракът му с Мара Белчева продължава четири години и няколко месеца. Христо Белчев е погубен в центъра на София при несполучлив атентат против министър-председателя Стефан Стамболов.
Сломена от вестта за неговото ликвидиране, Мара Белчева се изолира от всички и отпътува за Швейцария, където се записва да учи в Женевския университет. Завършва компетентност „ Нова лингвистика “ и през 1903 година се връща в България. Домът й на ул. „ Христо Белчев “ се трансформира в средище на културния хайлайф. Тук среща и поета Пенчо Славейков.
„ Мой родственик го докара вкъщи - Пенчо Славейков, същински човек и преподавател. Пътищата ни, разграничени до момента, потекоха на едно…И така до дъно. И аз все се питах, мъчех се да схвана обаянието на неговата персона и това великолепие, което лъхаше. Стана огромен поврат у мене “, ще каже по-късно Мара Белчева. Животът ѝ остава обвързван с Пенчо Славейков в продължение на девет години до неговата гибел през 1912 година
„ Тяхната дружба не беше елементарна, написа поетесата Дора Габе. То бе една чудна естетика на обич и почитание, на двама, които живееха в дълбока своя мъдрост и мисъл. Беше мярка за просвета и добродетелност. А домът им бе храм на хора, венчани в душите си “. Официален брак двамата нямат. Пенчо Славейков я обкръжава с грижи и внимание, вкарва я в кръга на своите другари към списание „ Мисъл “. Това дава подтик за креативна работа и на двамата. След обществения отвод от литературата през 1901 година Пенчо Славейков приготвя през 1904 година за щемпел своята „ Сън за благополучие “. Тя излиза от щемпел през 1907 година, когато се появяват и неговите „ Епични песни “. „ Бяхме толкоз богати, той с мисли, с възвишен огън, аз с него. Ние се качвахме по стълбата на живота и правехме от живота момент, а от мига безкрайност “, споделя Мара Белчева.
ПОЕТИЧНИТЕ ИЗЯВИ
Нейните стихове се появяват в печата през 1910 година, а през 1918 година излиза от щемпел първата й поетична книга - „ На прага стъпки “, в която Мара Белчева споделя за другарството си с Пенчо Славейков, за отношението й към него като към преподавател, въпреки той да е единствено с две години по-възрастен от нея. Склонността й към мистичност се демонстрира във втората ѝ книга „ Сонети “ (1925), за която поетесата получава литературна премия. С максимален интерес е посрещната третата и последната й стихосбирка – „ Избрани песни “ (1931) и цикълът „ Планината “ в нея. Тя превежда „ Тъй рече Заратустра " от Ницше (1915), драмата „ Потъналата камбана “ от Хауптман (поставена през 1922 г.).
През 1911 година Пенчо Славейков е уволнен от министъра на националното просвещение Стефан Бобчев като шеф на Народната библиотека, с който имали пререкания година по-рано. Стефан Бобчев, освен го уволнява, само че и го унижава, като го назначава за организатор на учебния музей при Министерството на просвещението, помествайки кабинета му на четвъртия етаж. А Пенчо Славейков мъчно ходел и се придвижвал с бастун. Обиден и наскърбен, той взема решение да напусне България. Първо отпътува за Цюрих, Швейцария. Мара Белчева го последва. Здравето му обаче там се утежнява. Двамата се насочат към Италия, където три месеца живеят в оскъдност и неустановеност в Рим. В началото на пролетта заболяването му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, с цел да могат да покрият разноските си. Двамата се откриват в Брунате във вила Белависта. Той бърза да довърши поемата „ Кървава ария “, а тя го обкръжава с грижи и любов и му основава атмосфера да твори.
Пенчо Славейков умира ненадейно на 28 май 1912 година, без да довърши поемата си. На телеграмите до Двореца и до Министерството на просветата: „ Пенчо към този момент не диша. Как да постъпя с натрупа му? “, й дават отговор с безмълвие. Поетът е заровен в началото в Брунате, а през 1921 година останките му са пренесени в България. Мара Белчева остава към половин година по-късно в Брунате.
25 ГОДИНИ ВСЕКИ ДЕН ХОДИ НА ГРОБА НА СЛАВЕЙКОВ
След гибелта му в продължение на 25 години Мара Белчева напълно се посвещава на неговото творчество. През 1922 година тя сформира, редактира и издава антология от определени поетични произведения на Пенчо Славейков - „ Избрани съчинения “ (1923), в която помества и мемоари за поета, по-късно издадени в „ Пенчо Славейков. Бегли мемоари “ (1923). Повечето от сказките й, които изнася из страната, също са за Пенчо Славейков. През последните години от живота си тя от ден на ден се усамотява. Постепенно броят на познатите ѝ понижава. Посещават я малко на брой, на първо място нейни приятелки поетеси. „ Тук измежду реликвите и спомените от предишното тя живее самотна, примирена, диреща някакъв върховен смисъл, някаква висша естетика, добрина, хубост... “, споделя Елисавета Багряна за последните ѝ дни. Мара Белчев умира на 16 март 1937 г.
Община Севлиево и Градската библиотека провеждат на всеки пет години Национален конкурс за лирика „ Мара Белчева “, който през 2023 година е отдаден на 155-ата годишнина от рождението на поетесата.
Инфо: Българска телеграфна агенция
