Роденият в Перу Карлос Кастанеда е автор на най-популярните книги

Роденият в Перу Карлос Кастанеда е създател на най-популярните книги с мистично наличие, в които разказва образованието си при индианския шаман Дон Хуан Матус и групата на Толтекските воини. В тях преглежда една от най-богатите духовни обичаи, като ни доближава до самата вътрешност на магьосническите секрети. Какво е да си боец на познанието?

Само като боец човек може да оцелее по пътя на знанието. Защото изкуството на воина е уравновесяването на ужаса, че си човек, и чудото, че си човек.

Воинът приема ориста си, каквато и да е тя, с цялостно примирение. Той приема смирено себе си подобен, какъвто е, не като мотив за самосъжаление, а като живо предизвикателство. Смирението на воина не е примирение на бедняк. Воинът пред никого не свежда глава, само че и не позволява никой да свежда глава пред него. Просякът от своя страна непрестанно пада на колене и ближе подметките на всеки, който му се коства по-горен от него; само че в това време желае от по-нискостоящия от него да ближе неговите подметки.

Всички пътища са идентични: те не водят до на никое място. Но път без сърце в никакъв случай не доставя наслада. От друга страна, пътят със сърце е лек — човек не се насилва да го хареса и пътешествието по него доставя радост; до момента в който човек го следва, той е едно с него.

Винаги си задължен да помниш, че пътят е единствено път. Ако сърцето ти споделя, че не би трябвало да вървиш по него, то не трябва да се задържаш там при никакви условия.

В личните си очи ти си демонски значима персона. Това би трябвало да се промени! Тъй кошмарно си значим, че се чувстваш прав да се дразниш от всичко. Тъй демонски си значим, че си разрешаваш даже да си тръгнеш, щом нещата не вървят по твое му. Предполагам, даже си мислиш, че по този метод проявяваш темперамент. Чиста нелепост! Ти си слаб и надут!

Защо не направиш книжен човек в същински растеж, закачиш касетофон към него, който постоянно да споделя " АЗ ", и я забучиш в задния си двор, по този начин, че да ти припомня какво си ти!

Самомнението ни е най-големия ни зложелател. Това, което ни прави слаби, е възприятието на засегнатост от делата и злодеянията на събратята ни. Самомнението ни изисква да прекарваме по-голяма част от живота си афектирани от някого. Без него ние сме неуязвими.

За да извлече оптимално всичко от живота, човек би трябвало да умее да се трансформира. За страдание, това е доста мъчно и измененията стават доста постепенно. На мнозина им лишава години. Но най-трудното е да пожелаеш същински да се промениш.

Хората по предписание не си дават сметка, че във всеки миг могат да изхвърлят от живота си всичко, което изискат. По всяко време. Мигновено.

Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безсистемно, не е ли по този начин? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се разкайваме и беседваме с Всевишния. И какво ни споделя той? Казва ни, че би трябвало да бъдем положителни, другояче ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал епохи наред, само че това не е трансформирало нищо. Не тъй като сме зли, а тъй като сме тъпи. У индивида има тъмна страна, да, и тя се назовава нелепост.

Нещастието на хората е контрапункт сред нелепостта и незнанието.

Ти в действителност знаеш по какъв начин да приказваш и да не казваш нищо, по този начин ли е? Казвал съм ти - би трябвало да имаш неумолимо желание, блян да станеш човек на знанието. Но ти наподобява имаш неумолимо желание да се оплиташ в гатанки.

Ние сме изтъкани от мрачевина, от неща, които са необясними. Да мислим за себе си по всевъзможни различен метод е полуда. Така, че не унижавай тайната на индивида в себе си, като се самосъжаляваш или се опитваш да й дадеш рационално пояснение. Унижи нелепостта на индивида у себе си, като я схванеш, само че не се извинявай на никое от тях; и двете са нужни.

Нямаш никакво време и въпреки всичко си обхванат от вечността! Какъв абсурд за твоя разсъдък!

Винаги се надявам на най-хубавото и се приготвям за най-лошото.

Знаем, че нищо не може да кали духа на воина по този начин, както предизвикването да си има работа с невъзможни хора, имащи власт.

Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от лакомия? Едва ли! Алчността работи единствено в света на ежедневните каузи. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самотност, човек би трябвало да има нещо по-силно от лакомия - любов! Човек има потребност от любов към живота, към тръпката, към тайната. Има потребност от непресъхващо любознание и кураж в обилие.

Обикновеният човек прекомерно се грижи да харесва хората и самият той да се харесва на хората. Един боец просто харесва и толкоз. Той харесва каквото или който си желае, просто ей-така.

Всички ние обичаме или ненавиждаме тези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

Аз в никакъв случай на никого не се дразня. Никое човешко създание не може да направи нещо задоволително значимо за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са значими. Аз към този момент не считам по този начин.

Да бъдеш недосегаем, значи да докосваш спестовно света към себе си. Да се тревожиш, значи да станеш наличен, безразсъдно наличен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко единствено от отчаяние; а вкопчиш ли се, несъмнено е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Постъпвай като в сън. Действай самоуверено и не търси оправдания.

Не обяснявай прекомерно доста. Във всяко пояснение се крие опрощение за лични дефекти и вярата, че тези, които те слушат, ще бъдат положителни и ще ти простят.

Не го беше грижа за никого, по тази причина можеше да оказва помощ на хората. И го правеше - даваше им и ризата на гърба си, тъй като не му пукаше за тях. Така, че единствените хора, които оказват помощ на събратята си, са тези, които не дават пукната пара за тях!

Трудността идва от нежеланието ни да приемем концепцията, че знанието може да съществува без слова, които да го изясняват.

Главното затруднение за множеството хора е вътрешният разговор. Това е ключът към всичко. Когато човек се научи да му затваря устата, всичко става допустимо. И най-невероятното е постижимо.

Вътрешно мълчание – положение, в което липсват мисли, подбудени от егото.

За да осъзнаеш действителността, която е типична за различен, първо би трябвало да се освободиш от личната си действителност.

Смъртта е нашият единствен умен консултант. Винаги когато усещаш, както става нормално, че всичко се е обърнало наобратно и те чака крах, обърни се към гибелта си и я попитай дали е по този начин. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо отвън нейното допиране няма същинско значение. Твоята гибел ще ти каже: „ Още не съм те докоснала ”.

Смъртта е нашият безконечен приятел. Тя стои постоянно от лявата ни страна, на половин метър от нас. Винаги те е следила. И постоянно ще го прави до деня, в който те потупа по рамото….

Автор Д. Орлинова

Източници: К. Кастанеда: “Пътят към Икстлан ”, “Дарът на орела ”, “Учението на Дон Хуан ” и други
Снимка: tomtrigo.wordpress.com