Въображението създава връзката между привидно различните неща ~ Владимир КУШ
Роденият в Москва Владимир Куш стартира да рисува на 3-4 години, а на 7 към този момент посещава художествено учебно заведение, в което учениците се образоват измежду цялостна креативна независимост, място, където не се натрапва непознато мнение или рецензия. Детската фантазията, оставена свободно да се реализира, умее да основава невероятни творения и в това учебно заведение децата се предизвикват да вършат тъкмо това. На 14 години, младият Куш стартира да се увлича по сюрреализма и продължава образованието си в Московския живописен институт.
На 18 му се постанова да отбие двегодишната си военна работа. След шест месечно престояване в пехотата, командирът му стига до извода, че за всички ще е по-добре, в случай че Куш стартира да рисува монументални платна и изписва стените, като единственото изискване е да участват военни претекстове, даже във фантастичните пейзажи. Младият художник продължава да рисува и сюрреалистични картини по това време, само че тях се постанова да крие от началниците си. След казармата, продължава образованието си в института. По това време го канят да рисува портрети на сътрудници на Американското посолство, само че това го прави недоверчив за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и тази му активност бързо бива прекъсната. След няколко години Владимир емигрира в Съединените щати и понастоящем работи в своята лична изложба на остров Мауи, Хаваите.
Владимир Куш преглежда сюжетът на художественото произведение като ключ или код, с чиято помощ може да се реши задача. Код, който би трябвало да е явен и транспарантен, с цел да обхване същността на предмета. Произведенията му умерено могат да се нарекат „ картини за четене “. Наричат го „ съветския Салвадор Дали “, ясно си проличава източникът му на ентусиазъм. Специалистите го причисляват към сюрреалистичното направление в живописта, само че самият художник дефинира своя жанр, като " преносен натурализъм ":
„ Моята цел е да отразя света в огледалото на метафорите. Метафорите не принадлежат единствено на езиковото другарство, могат да бъдат открити на всички места в нашето всекидневие. Те са ориентирани към възприятията и подсъзнанието на другия. Това дава цялостна независимост на въображението, а то е това, което основава връзките сред видимо другите неща. “
Картини: Владимир Куш
