Родена в малко селце в Андите през 1889 г., чилийката

Родена в малко селце в Андите през 1889 година, чилийката Лусила де Мария Сокоро Годой Алкаяга е първата латиноамериканска носителка на Нобелова премия за литература (1945). Започнала кариерата си като учителка, през 1923 година чилийското държавно управление я удостоява със званието “Учител на нацията ”. В света на четящите хора Лусила влиза с псевдонима Габриела Мистрал, а нейното неголямо по размер творчество печели голяма аудитория - поради любовта, нежността и деликатността, с които гали душите. Високото самопризнание на Шведската Академия, Мистрал получава „ за поезията на същинските усеща ”, трансформирала името й в знак на идеалистическите стремления на цяла Латинска Америка.

Поетичните й книги „ Сонети на гибелта ” (1914), „ Отчаяние ” (1922), „ Тала ” (1938), „ Антология ” (1941), „ Нежност ” (1945), „ Преса за грозде ” (1954) и „ Поема за Чили ” (1967) са преведени по целия свят. През годините, Мистрал работи за Организация на обединените нации, като посланик в Италия, Испания, Бразилия и Съединени американски щати, и учител в Колумбийския университет в Ню Йорк.

(1889 ~ 1957)

ВОДА

В земите детски желая да се върна, 
при белите води ме отведете. 
Сред пасбищата ширни да остарявам, 
митове на реката да описвам.

Да имам аз една чешма за майка 
и в пладнята да потеглям да я диря 
и в стомните да слиза от скалата 
вода резлива, сладка и тръпчива.

Дъха ми да надделява и сковава 
водата упорита и студена. 
Да ми разрушава чашата и сладка, 
като я пия, да ме подмладява.

(Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев)

Каквото е душата за тялото, това е и поетът за своя народ.

Бог ми даде силата на вълните, която прави всяко затруднение едно ново начало.

Ако се провалиш в това да бъдеш същински мъж или същинска жена, ще се провалиш и в това да си същински актьор.

Много неща могат да чакат. Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и чувствата му се образуват. На него не можеш да отговориш „ на следващия ден ”. Неговото име е „ през днешния ден ”.

Любовта, която заеква и се запъва, постоянно е любовта, която обича най-силно.

Красотата би трябвало да се основава не с цел да се възбудят сетивата, а с цел да се подхранва душата.

Обичай хубостта – тя е сянката на Бог на земята.

Образованието е може би най-висшата форма на търсене на Бог.

Красотата не трябва да е опиат, който те приспива, а мощно вино, което те подтиква към дейности.

БАЛАДА

Аз видях по какъв начин с друга
ме отмина той.
Вятър лек се втурна
в сънния покой.
Аз видях, безумна,
по какъв начин отмина той!
Той обича друга,
а цъфтят цветя.
Глогът се разпукна,
литна песента.
Той обича друга,
а цъфтят цветя!
Той целува друга,
плискат се талази.
И лимонът лунен
в тях се потопи.
Мойта кръв бушува
в морските талази!
Той ще иде с друга
и във вечността.
Чист ще е лазурът.
(Бог е тишина.)
Той ще иде с друга
и във вечността!

(Превод: Петър Велчев)

Снимки: Educarchile, El Pilín