Роден в Казан през 1873 г., бъдещият велик бас има

Даром пеят само птиците ♫ Фьодор ШАЛЯПИН

Роден в Казан през 1873 година, бъдещият популярен бас има оскъдно и гладно детство. С изпитание приключва учебно заведение и се захваща с разнообразни занаяти, като в това време пее в архиерейския хор. Пътят му към музикалната сцена минава през трагични и оперни спектакли, а на 17 години Шаляпин към този момент е хорист в оперната натрупа в Уфа, изпълнявайки и дребни солови партии. Продължава да се образова при оперния артист Дмитрий Усатов в Тбилиси, където стартира професионалната си артистична активност. От 1899 година Шаляпин пее по едно и също време в Болшой и в Мариинския спектакъл, а 2 години по-късно стартират триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. През 1922 година той напуща Съветския съюз и заживява в Париж. На международната оперна сцена Шаляпин основава незабравими облици – той е Сусанин (в „ Иван Сусанин “ от Михаил Глинка); Борис Годунов и Варлаам (в оперите „ Борис Годунов “ и „ Хованщина “ от Модест Мусоргски); Иван Грозни и Салиери (в оперите „ Псковитянка “ и „ Моцарт и Салиери “ от Николай Римски-Корсаков); Алеко (в операта „ Алеко “ от Рахманинов); Филип II (в „ Дон Карлос “ от Джузепе Верди). През 1934 година той посещава България и споделя: „ Идвам за пръв път в братска България. Стъпвайки на българска територия, аз почувствувах, че влизам във вратата на една добра родственица, която не бях виждал, само че за която доста съм слушал още като дете. Толкова съм разчувствуван от хубавия банкет! “ (в-к „ Зора “ през октомври 1934 г.)

За живота и сцената, гения и хората, споделено от великия Шаляпин в книгата му „ Страници от мой живот ”.

Портрет Федора Шаляпина (1873 ~ 1938), 1922, Борис Кустодиев

Работейки в църковния хор като дете, аз нееднократно, гледайки лика на Христос или различен свят облик, шептях: „ Господи, помогни ми някой ден да пея и в театъра… ”

Тръгнах си от Лондон благополучен – бях видял толкоз разнообразни хора. Останах с усещането, че тези островитяни, при цялата им деловита съвестност и високо почитание към труда, носят у себе си нещо изумително благо, детско и толкоз радостно.

Тази нужда да „ молиш и просиш ”, беше една от най-характерните и обидни черти на руския обичай.

Ех, господа, в случай че знаехте, какъв брой унизително е възприятието на апетит! Иначе по различен метод бихте гледали на гладуващите хора, по различен метод бихте се отнасяли с тях!

Разказвам за всички дреболии, дребни неща и дребни хора. Но тези дреболии за мен имат голямо значение. Те са ме възпитали. Всички ние сме възпитани от дребните неща. Онова, на което ни учат Шекспир, Толстой и гениите на света даже не допират мозъка ни толкоз, колкото дребните неща в живота. И като дребни прашинки по кадифето, проникват в сърцето ни и или го тровят, или го облагородяват.

Италианците са народ, който не умее и не желае за крие поривите на своята впечатлителна душа.

Бездънна е съветската горест. Но размишлявайки върху облиците, които е трябвало да възпроизвеждам на съветската сцена, аз виждам безграничните съветски усеща въобще – каквито и да са те.

Продължавам да мисля и усещам, че свободата на индивида в живота и труда е най-великото богатство. Че не трябва да налагаш щастието принудително. Не знаеш, кому какво благополучие е нужно.

Никак нямам доверие единствено в избавителната мощ на гения без твърдоглав труд. Без нея ще заглъхне и най-големият гений, като заглъхва в пустинята пролетта, която не може да пробие през пясъците. Не помня кой е споделил: „ Геният – това е усърдие. ” Очевидна хипербола, несъмнено. Салиери е бил толкоз усърден, че даже музиката е разчленявал като мъртвец, а Реквием въпреки всичко е написал не той, а Моцарт. Но в тая хипербола има голяма истина. Вярвам, че Моцарт, който в очите на Салиери е бил „ лентяй ”, в реалност е бил извънредно усърден в музиката и е работел над своя талантлив подарък с огромна усърдност.

Не забравяйте хората, които са ви сторили положително – те няма да са доста, елементарно ще ги удържите в паметта си.

(Снимка на Фьодор Шаляпин в ролята на Дон Кихот)