Непростително е за нас да забравим ония, от чиито ръце получихме кръщение, които ни научиха да пишем и четем
Роден през 1802 година в село Тибава, днешна Украйна, Юрий Венелин (псевдоним на Георги Хуца) е славист, българист, фолклорист и етнограф, който през 1830 година работи в българските земи, командирован от Руската академия в Санкт-Петербург. Посещава градовете Варна, Каварна, Силистра и други, записва редица народни песни и умотворения, като се среща директно с някои особености на българския език. През 1836 година открива контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с който води оживена преписка. Той убеждава Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този интервал Венелин изследва нашия фолклор, етнография и език, а тези негови изследвания намират място в по-късните му писания.
Юрий Венелин е създател на съчинението „ Старите и настоящи българи ” (в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение по отношение на русите), издадено в 3 тома през 1829-1841 година Книгата „ Критически проучвания за българската история ” е оповестена посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г.
Юрий Венелин (1802-1839)
Из „ Старите и настоящи българи ”
Известно е, че огромен брой българи са се заселили в всякакви окръзи на Южна Русия и Бесарабия. Значителна част от популацията на многолюдния град Кишинев се състои от балкански пришелци, които заемат една част от града, наричана България. В Молдавия, Влашко и Трансилвания има пръснати доста български фамилии.
От това се вижда, че българите в Европа по брой надминават турците, още повече гърците, така че заради превъзходството им можем да ги признаем за господствуващ народ в Европейска Турция. Тук ще отбележим повода, заради която при такава бройка на българския народ името на България е лимитирано единствено за рамките на страната, известна и в този момент под това име. То е, тъй като най-вече в тая страна българите са били самостойни. Румелия (или Тракия) и Македония, които съвсем всеки път са принадлежали на империята, в случай че и да са били обитаеми с българи, не са могли да бъдат наречени с такова име, което не е принадлежало на тая страна. Изобщо, и българите от империята, и самите гърци, са се наричали римляни (ромеи).
Не по-малко забележителен е броят на българите и спрямо другите славянски нации. Те и в този момент са по-многочислени от сърби, хървати, поляци и даже чехи, като се изключи русите. Ако тоя народ не бе претърпял обилни загуби от дълготрайното желязно робство, от убийствената политика на портата и от чумата, в случай че той народ останеше и до момента да господствува във всички земи, населявани от него, то несъмнено може да се допусна, че в този момент би могъл да бъде така многочислен, така грамаден, колкото е и съветският. Ето това разбиране би трябвало да ни защищава от неприятни догатки по отношение на живота на тоя народ в от дълго време минали времена.
…
Докато европейските журналисти и човеколюбивите политици охкаха над ориста на гърците, до момента в който вселенските хвърчащи листчета са изпъстрени с името на фанариотите, сулотите, судринотите, елините и пр.; до момента в който всяка политическа глава не не помни да разсъждава дали би трябвало или не би трябвало да се възроди византийският орел, българите не се и загатваха, даже нито един славянин не е ридал над тялото на убития лъв. Защо е така? Неговото голямо туловище е захвърлено в балканските, македонски и румелийски гори. Там се храни с него двурого страшилище, излязло от пустините на Арабия; а перата на орела са разнесени от вятъра по белия свят.
Тъй рухването на царството на българите стана причина те да бъдат напълно забравени.
…
Допустимо е заради неведение и безгрижие чужденците малко да се занимават с българите, само че толкоз по-непростително е за нас да забравим ония, от чиито ръце получихме кръщение, които ни научиха да пишем и четем, на чийто роден език се прави нашето свещенодействие, на чийто език, в по-голямата си част, пишехме до времето на Ломоносов, чийто генезис е обвързван с неразривни връзки с произхода на съветския народ и пр.
Снимка: Юрий Венелин (1802-1839), bg.wikipedia.org
