Когато полковник Сандърс буквално стреля по конкуренцията
Роден на 9 септември 1890 година в Хенривил, Индиана, Харланд Сандърс не е тъкмо богат и фаворизиран. Баща му почива, когато е на 6 години и майка му би трябвало да работи на няколко места, с цел да свърже двата края. Поради това той е претрупан да гледа по-малките си брат и сестра и да се грижи за дома, откъдето в действителност и стартира пристрастеността и умеенето му да готви.
Харланд на 7, дружно с майка си, 1897
Оттук, нуждаейки се от някакъв метод да осигурява фамилията си, той си намира работа още на десетгодишна възраст като фермер като печели два $ (около 60 $ днес) на месец. На 15 той работи на трамвай, където продава билети и изкарва дребни пари. Когато е на 16 години, потегля да търси завършения и подправя документи, в които написа, че е задоволително огромен, с цел да влезе в армията. В последна сметка служи три месеца в Куба, след което е освободен с почести.
Харланд след това се насочва към Алабама и през идващите двадесет и повече години работи на разнообразни работни места, в това число железопътен служащ, продавачи на застраховки, юрист, оператор на ферибота по река Охайо, продавач на гуми, пожарникар и секретар на Търговската камара в Колумб, Индиана. В края на това, в продължение на шест години той е работник на бензиностанция – най-дългосрочната му работа – преди бензиностанцията да бъде затворена заради Голямата депресия…
И по този начин, през 1930 година, на 40-годишна възраст, опустошен и провалили се към този момент няколко пъти в работната мощ, той се насочва към Корбин, Кентъки, където Shell Oil Company се съгласява да разреши на него и фамилията му да живеят на неотдавна издигната бензиностанция, в случай че той оказва помощ да я се ръководи.
Какво става? Всичко стартира с една рекламна табела.
Виждате ли, шефът на прилежащата бензиностанция Standard Oil, Мат Стюарт, взема решение един ден да боядиса близката рекламна табела на Shell. Сандърс по-късно я възстановява… единствено с цел да види по какъв начин Стюарт още веднъж я боядисва – този път тъкмо пред погледа на Сандърс и двама мениджъри на Shell, които в този миг са на среща с полковника.
Играта стартира!
Както всеки би направил, когато стане очевидец на такова подло и смело деяние, триото сграбчва оръжията си и потегли да се разправя със Стюарт.
Последва развълнуван спор и вадене на револвери от двете страни и цялото нещо прераства в престрелка, при която Сандърс успява да улучи Стюарт, само че не преди един от мениджърите на Shell, Робърт Гибсън, да бъде убит и погубен.
За благополучие на Сандърс и на всички нас, които се радваме на KFC, обаче, защото Стюарт първи стреля в триото, Сандърс се отървава без обвинения, тъй като действа при самозащита… Въпреки че триото първо доближава с оръжията си самотния Стюарт.
И по този начин, Стюарт отива в пандиза за убийството на Гибсън. Присъдата му е 18 години, само че той почива две години, погубен от заместник-шериф, като има клюки, че е бил подкупен от фамилията на Гибсън, с цел да отмъсти ма Стюарт. Мъжът не е упрекнат за закононарушение.
Връщаме се назад към бензиностанцията – отсам Сандърс в последна сметка получава концепция да предложи храна на множеството водачи, които спрат за бензин. Първоначално ги обслужва в личната си столова, само че след уголемява бензиностанцията и отваря кафене. Нещата потеглят добре и той купува мотела насреща като го трансформира в ресторант със 142 места.
Към 1935 година бизнесът процъфтява и губернаторът на Кентъки Руби Лафон публично връчва на Харланд Сандърс купата „ полковник “ „ като самопризнание за приноса му към кухнята на щата “. От този миг нататък той ще бъде именуван от всички „ полковник Сандърс “.
Честта „ полковник на Кентъки “ стартира през 1813 година и като военен чин. След войната от 1812 година Чарлз Тод е назначен за полковник на Кентъки, с цел да продължи да служи като военна връзка за губернатора. Към края на 19 век тази служба и звание става по-скоро алегорично и въпрос на чест за тези, определени да „ бъдат на стража “ на работите на щата и неговите обществени събития.
Въпреки получената чест и процъфтяващия бизнес, полковникът скоро има огромни проблеми и е близо до банкрут. Като начало пожар през 1939 година изгаря целия ресторант, само че той го възвръща. Година по-късно, дружно с още едно автомобилно кафене, Sanders Court and Cafe още веднъж се изправя на крайници и стартира да продава печено пиле.
За негово страдание, при започване на 50-те години, кръстовище по път 25 е преместено, което доста понижава трафика към неговия ресторант, което, несъмнено, кара бизнеса му да тръгне надолу. Последният гвоздей в ковчега е, когато се отваря още един непряк път – Interstate 70 – който напълно пресушава трафика от Sanders Court и Café.
И по този начин, на 62-годишна възраст полковникът продава ресторанта и колата си, едвам изкарвайки задоволително, с цел да изплати задълженията си, и потегля на път с тенджерата под налягане, надявайки се да убеди другите да употребяват рецептата му в заведенията за хранене си в подмяна за дребна комисионна.
Основният му подход е да отиде в някой ресторант, да сготви пилето си, в това число да показва по какъв начин се употребява тенджерата под налягане, и в случай че на притежателят му хареса, пилето се сервира на клиенти.
