На всички нас, някой ден ни предстои да кажем: „Колко си прекрасен, Господи!” | Сър Бен КИНГСЛИ
Роден на 31 декември 1943 година в Скарбъро, Англия.
За актьорската специалност приказват прекалено много нелепости. Не съм сигурен, че хората схващат какво значи това в последна сметка – да бъдеш артист.
В детството си имах една пластмасова патица. Помня я, по какъв начин се не помни това? Натисках я с ръка под водата, след това отпусках хватката, а тя изскачаше като ракета на повърхността. Е, аз съм същият като тая патица.
Никога не съм се чувствал лишен от каквото й да било.
Струва ми се, че в никакъв случай не съм просил лепта. И това е задоволително, с цел да се считам за благополучен.
Ако би трябвало да бъда откровен, аз нямам никаква актьорска тактика. Просто чакам, по кое време изпратеният сюжет ще излезе от плика и ще ме удиви.
Главната роял във всеки филм я извършва режисьорът. Просто не всички се замислят за това.
В идеалния свят ти и режисьорът сте едно цяло. Така както в идеалния свят на линията на хоризонта, небето е неделимо от океана.
Скорсезе снима филмите като влюбен. Някой го прави като деспот, различен като монтьор, а той – като влюбен. Скорсезе е толкоз концентриран – за него е значимо всичко и не съществува нищо нищожно.
Дори да играеш палач, пробвай да откриеш нещо в него, което ти харесва. Иначе нищо няма да се получи с ролята ти.
Харесва ми да играя хора, които не се опасяват да наподобяват като идиоти в своята пристрастеност. Така и би трябвало да бъде.
Не позволявайте на другар да води жена ви – по този начин ще изгубите и двамата.
Да бъдеш единственият оживял – това е виновност, която не е по силите на всеки.
Не съм от хората, които се усещат самотни уединено със себе си.
Възрастта ти разрешава да станеш по-прозрачен. Това е филтър, с който се сдобиваш незабелязано – без значение дали искаш или не.
В Англия през днешния ден съм Сър Бен. „ Мистър ” просто изчезна някъде. Дори липсва в паспорта ми. Просто ми го лишиха.
Невъзможно е да свикнеш с рева.
Едно от най-великите качества, на които е способна нещастието, е изпълването с нов смисъл на тези думи, които използваме всеки ден – обич, дом, семейство, лоялност, злоба.
Трагедията не може да служи за утешение.
Не си коства да се безпокоим за ориста на Достоевски в Русия.
На хората е нужно непрекъснато да се припомня какъв брой са жестоки.
Рицарите постоянно са там, където има дракони.
На всички нас, някой ден ни следва да кажем: „ Колко си прелестен, Господи! ”
Снимки: 7wallpapers.net
