Роден на 3 септември 1950 г. Завършва Строителния техникум „Христо

Роден на 3 септември 1950 година Завършва Строителния колеж „ Христо Ботев “, а по-късно и естрадния отдел на Музикалната академия, компетентност пиано, през 1973. Израства с майка си, татко си вижда години по-късно.
Звездата му изгрява през 1979 година, когато печели Първа премия на фестивала „ Златният Орфей “, а песента от кино лентата „ Адаптация “ е оповестена за „ Мелодия на годината “. Популярността му пораства с месеци. Почти всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: „ Откровение “, „ И на следващия ден е ден “, „ А дали е по този начин “.
Но до момента в който чака своя звезден момент, Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години. От 1969 година е в „ Златни струни “, а при започване на 70-те за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва „ Диана Експрес “ и първата ария „ Синева “, която освен му основава популярност като артист, само че и му носи първия прякор — Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „ Тангра “.
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, не престават да печелят награди: на фестивала „ Златният Орфей “ Втора премия е присъдена на „ По първи петли “ (1980) и „ Любовта продължава “ (1982), а Трета премия — на „ Угризение “ (1986). „ Остани “ по музика на Тончо Русев печели Първа премия на радиоконкурса „ Пролет “ (1983), а още две негови песни са оповестени за „ Мелодия на годината “ — „ Телефонна обич “ (1982) и „ Сбогом, споделих “ (1985). „ Чудо “ — отново по музика на Тончо Русев — „ Мелодия на телевизионните фенове “ на същия конкурс през 1983 година
Найденов завоюва самопризнание и на интернационалните състезания като реализатор: Първа премия на „ Златният Орфей “ (1981), Втора премия на „ Шлагерфестивал “ (Дрезден, 1981), Втора премия на фестивала „ Гала “ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за артист на годината в анкетата на радиопредаването „ Музикална стълбица “.
Най-многобройни са задграничните му турнета в Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република. През 1990 година работи с балета на Алла Пугачова „ Телефон “, а взаимните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).
Песента „ Завръщане “ печели Голямата премия на актуализирания конкурс „ Песни за Варна “ през 1995.
Има дуетна ария с Елвира Георгиева – „ Може би ще дойда “ (1995).