Роден на 23 октомври 1904 г. в Петербург, Светослав Николаевич

Роден на 23 октомври 1904 година в Петербург, Светослав Николаевич Рьорих е наследник на изтъкнатия създател, публичен деятел, археолог, мистик и мъдрец Николай Рьорих и Елена Рьорих - създател на голям брой метафизичен писания и един от основателите на философско-нравственото обучение " Жива Етика ". Докато учи в най-старото петербургско художествено учебно заведение, младият Рьорих попива ентусиазъм и познания от своя татко, който постоянно съпровожда по време на археологически експедиции из цяла Русия. Светослав Рьорих се увлича и от философско практичните системи на Елена Блаватска, Парамаханса Рамакришна, Свами Вивекананда и Шри Ауробиндо. Изучава архитектура в Лондон, а през 1923 година се дипломира като проектант в Колумбийския Университет, Съединени американски щати. По покана на фамозния импресарио Сергей Дягилев Рьорих - татко и наследник, работят върху сценографията на оперни постановки в Ковънт Гардън. Но не западният свят предизвика постоянно търсещата природа на Светослав. Индия се трансформира в негова втора татковина, място за развиване, рационализиране и метафизичен размисли. Светослав Рьорих има вяра, че без хуманистичното влияние на прелестното върху индивида не е допустимо да се доближи задълбочено духовно разбиране на действителността. Красотата за него е безпогрешно мерило за истината. В учредения от родителите му Институт за хималайски проучвания " Урусвати "  ръководи отдела по фармакология, флора и фауна. Събира антични ръкописи, колекционира творби на централноазиатското и индийското изкуство. През 1945 г. руският създател, възпитател и мъдрец подписва брак с известната индийска актриса Девика Рани, племенница на прочутия Рабиндранат Тагор и дружно заживяват в Бангалор, Южна Индия. Изкуството и публичната активност на Светослав Рьорих получават необятно самопризнание в Индия. Той става лауреат на Международната премия " Джевахарлал Неру " и е награден с ордена " Падма-Бхушан " - едно от най-високите индийски държавни оценки. В Индия Светослав Рьорих основава художествената академия " Читракала Паришад " и подкрепя учебното заведение " Ауробиндо Гхош " в Бангалор.

Един от значимите стадии от публичната активност на Светослав Рьорих през 70-те е обвързван с България и взаимната му работа с Людмила Живкова - тогавашен ръководител на Комитета за изкуство и просвета. Плод на това съдействие е Международната детска асамблея " Знаме на Мира ", която довежда у нас надарени деца от целия свят, обединени под девиза " Единство, Творчество, Красота. "

Споделяме думи на Светослав Рьорих от книгата му " Да се стремим към Прекрасното ".

(Светослав Рьорих, 1904 ~ 1993)

Трябва постоянно да помним най-важното - желанието и способността да се променим към по-добро са в нашите ръце. То не зависи от никого и от нищо, с изключение на от самите нас. Важното е единствено в действителност да решим да се променим. А за това би трябвало да съберем геройство и да се погледнем в профил. Това е мъчно. Но въпреки всичко е допустимо.

Да търсим благополучие вън от нас е изцяло излишно занятие, тъй като отвън нас благополучие няма да намерим. Щастието е в самите нас.

В живота всичко е доста комплицирано. Животът се пробва да ни отвлече от същинските неща. Но ние не би трябвало да подценяваме живота, а да го използваме, с цел да станем по-съвършени хора. Това е като да изкачваш висока планина. Това е нашата задача. И ние би трябвало по един или различен метод с всички сили да се изкачваме на това по-високо ходило на живота. Тоест, човек би трябвало да развива у себе си освен знанията, само че и верния метод към проблемите на живота. Човек не би трябвало да се отдалечава от живота. Той се отдалечава единствено краткотрайно. Това не е цялостно отдалечаване от живота.

Ние би трябвало да живеем и да се трудим там, където сме нужни, там, където можем да принесем най-голяма изгода, там, където имат потребност от нас и където, в края на краищата, е и най-хубавата опция за използването на нашите познания, на нашия опит.

Нашият вътрешен блян към нещо по-съвършено, по-прекрасно, съставлява онази велика вътрешна мощ, която ни трансформира и трансформира също и нашия живот. Без този вътрешен пламък индивидът не може да пробуди скритите в него сили и не може да се издигне до по-високо ходило на познание и опит.

Мога единствено несъмнено да кажа, че любовта ми към природата, към изкуството, проучването на философия и вътрешният порив към духовния свят ми даваха най-голямо ентусиазъм, бяха мои пътеводни звезди и сътвориха най-безценните съкровища на моя живот.

Произведенията на гениите съставляват кристализация на мислите и страстите на художника, на неговите прекарвания и безредици. Това са монументи, които са ни оставени от тези въодушевени души. Тези творби на изкуството имат субективна мощ, скрита в техния външен тип и ние, докосвайки се до тях, усещаме вълнуващата мощ, която изхожда от тези прелестни изображения. Ние би трябвало умишлено да поставим старания и да извисим мозъка си, с цел да се подадем на въздействието, което ни оказват картините на художника.

Неслучайно народът обича да пази някои реликви, принадлежали на героя или на вожда - това е освен памет за тях или за това, което е обвързвано с тях. Да вземем да вземем за пример, ръкопис или даже подпис. Опитният графолог може да дефинира характера на индивида по неговия автограф. С други думи, всички линии и извивки могат да кажат доста на оня, който умее да ги дешифрира. А за тези, които не умеят да го вършат, всичко това ще си остане загадка, която ще оказва въздействие, само че то ще се усеща подсъзнателно.

За мен е изцяло действително и явно, че в Изкуството и Красотата се съдържат свръхестествени сили.

Неизразима аура на популярност се излъчва от великото произведение. Това е еманация на скрити трептения, които са закрепени в структурата на високото създание на изкуството. Вълшебството на възприятията, мислите и мощните стремежи на великите майстори е пленено в творбата, излъчва се към фена и пробужда у нас в отговор сходни усеща с изключение на чисто естетичното и духовно схващане на това, за което става въпрос. Ние се отзоваваме на по-съвършените съчетания и ги назоваваме прелестни. Ние ценим равновесието и хармонията, защото се отзоваваме на естествения постепенен поток, изявяващ по-съвършените форми и съчетания на цветове, звуци, думи и сили, които могат да задействат и да трансформират милиони фенове и да повлияят на безчет генерации посредством вестта за Красотата, която се излъчва посредством тях. Такава е невероятната власт на изкуството, скритата мощ, постоянно присъстваща и дейна във великото произведение.

Ние би трябвало да потърсим и да обмислим всички тези пътища, които могат да сближат хората, всички пътеки, които могат да ни доведат до тайниците на сърцата им, да изследваме и да помислим какъв е нашият път, по какъв начин можем да се доближим до тях и какво можем да им дадем. Само благожелателството, тази вътрешна дружба ще отвори всички порти. Ще пристигна време, когато човечеството ще може да гледа на себе си като на едно семейство, като на едно цяло, което взаимно си оказва помощ и основава един прелестен живот.

Често ние безсистемно осъждаме другите за това, което се е появило у тях може би преди хилядолетия. Ние не отделяме време, с цел да ги разберем и с това да се доближим до тях. А знанието и взаимното съгласие лежат в основата на всичко.

И още би трябвало постоянно да помним, че сме излезли от Безкрайността и Вечността, а пред тези две велики понятия всички са равни! И въпреки и до момента да не можем да ги осъзнаем за себе си, би трябвало да ги възприемаме като действителност, като неотделима част от нашето битие.

(Людмила Живкова и Светослав Рьорих при разкриване на галерия, 1977 г.)

Снимки: Международный Центр Рерихов, Списание " Палитра "