Роден на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, Царска

...
Роден на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, Царска
Коментари Харесай

Ние сме ненастрадали се, ненаробували се, ненацарували се, недокръстени ♥ Борис ДИМОВСКИ

Роден на 20 октомври 1925 година в село Яврово, Царска България, Борис Димовски е възпитаник на Илия Бешков. Работи като художник във вестниците „ Труд “ и „ Стършел “, бил е редактор и художник в Българска национална телевизия. Мнозина вероятно си спомнят по какъв начин рисуваше онлайн в предаването „ Всяка неделя “. Съвместният му алманах с Радой Ралин „ Люти чушки “, с пикантни национални епиграми и провокативни илюстрации, провокира величествен политически скандал през 1968 година Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, измежду които „ Моля заповядайте “ – епиграми от Радой Ралин (1966), „ Невчесани мисли “ от Станислав Йежи Лец (1968), „ Мигове в кибритена кутийка “ от Олга Кръстева (1970), „ Весели национални приказки “ (1974). Оформя театрални постановки като „ Импровизация “ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „ Божествена комедия “ от Исидор Щок (1967). 

(Борис Димовски - Автопортрет)

Из очерка „ Димовски - този мирен дебелоглав ” от книгата на Никола Тодоров „ Преди да пристигна зимата ”.

♥ „ Непресторен и откровен до болежка човек, бързо стартира да осъзнава своята беззащитност да промени света към по-добро; стартира да се усеща като доверчив Дон Кихот... Този миличък, невисок мъж, който като че ли е единствено дух без материя, е човек скроен доста необятно... Зад мекотата и стеснителността на неговия темперамент живее едно непоколебимо човешко и креативно самочувствие и горделивост... Бедното селско момче, минало през Художествената академия, сътвори едно огромно и разнообразно графично творчество и стана един от най-популярните и обичани художници карикатуристи освен в България. Творенията на самобитния му гений носят белега на бляскав национален комизъм - разсмива те, само че те кара и да се замислиш ". 

***

Карикатурата е изкуство, налично за всички възрасти по едно и също време... Моите рисунки са с разкопчана риза, развързани обуща, недомито лице и чорлава коса - дете, което бърза да играе на открито.

На 70 години човек е едно разрушено гърне, а записките му - опит да събере частите. Уви, сборът на частите постоянно е по-малък от цялото.

За да станеш светец на българския народ, би трябвало самичък да си направиш кладата, да я запалиш и оставиш пари за монумент! 

Българинът завижда на куция, че икономисва една обувка…

И мълчанието има звучност! 

Ние сме ненастрадали се, ненаробували се, ненацарували се, недокръстени - оттова идва нашата непълнота. 

Трябва ли да бъда наименуван художник, щом не мога да трансформира калта в цветя, а ябълката в усмивка?

В нас по едно и също време живее положителното начало и злото.

Като погледна човек, знам, че той е долен човек, двуличник. Нарисувал съм стотици хиляди типажи, и хората като ги погледна, знам какви са… Покровителите на хората, почтени за пандиза, са в Народното събрание. И коват такива закони, че в случай че вкарат неговия човек, който е нарушител, в пандиза, той да е с доста положителни условия.

Да не слушате народоведите и социолозите. Те са служители и подмазвачи, най-вече да открият, че народът обича бяло вино с пастърма или, че аленото върви с печено.

Любовта е като отиването на Луната - мислиш кой знае какво, а то и там - пръст и камъни.

Мъжът има потребност от девет дами, с цел да създава ток, да си търси реброто, да храни дявола, да заглавиква ангела и така нататък

Фактът, че се намират доста изгубени хора, потвърждава, че в природата нищо не се губи.

Илюстрации: Борис Димовски 

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР