Любим наш изпълнител черпи днес
Роден на 16 октомври 1946 година в Пловдив, Христо Кидиков израства в семейство, където музиката заема особено място. Баща му свири на китара и мандолина, въпреки и да е ветеринарен доктор, а Христо демонстрира обич към старите градски песни от ранна възраст. Той стартира своето музикално странствуване, като учи цигулка в продължение на четири години, преди да премине към пеене във вокална група в седми клас.
След като приключва Музикалното учебно заведение в Пловдив, Кидиков отслужва военната си работа в Трета войска в Сливен, където служи като музикант за две години. По време на престоя си там той печели разнообразни военни песенни надпревари и даже получава предложение да остане в армията след службата си.
През 1969 година Кидиков взема решение да преследва фантазията си да стане професионален артист и се причислява към Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, където учи при Ирина Чмихова. Негови състуденти са известни имена като Маргарита Хранова, Михаил Йончев и Мустафа Чаушев.
Кидиков стартира кариерата си като солист на оркестър " София " от 1972 до 1980 година, където си партнира с Доника Венкова. Заедно те записват няколко песни, в това число техния прочут дует " Твой съм аз ". През 1974 година той издава първата си дългосвиреща плоча (ВТА 1638).
От 1980 до 1990 година Кидиков служи в Естрадния отдел на армията като солист на групата Сребърни звезди. След като напуща армията, той става свободен актьор. Участвал е в голям брой национални и интернационалните състезания, в това число Интерталант в Чехия, Световния фестивал на младежта и студентите в Берлин през 1973 година, Шлагерфестивал в Дрезден през 1978 година и Гала 81 в Хавана.
Някои от песните, които извършва на състезания и фестивали в България, печелят награди, като " Хоро " на Тончо Русев, която печели специфичната премия на фестивала Златният Орфей през 1975 година, и " Пролет `75 " на Тончо Русев и " Младост " на Христо Николов, които печелят първа премия на радиоконкурса " Пролет " надлежно през 1974 и 1975 година През 1981 година той печели трета премия на фестивал в Куба, а през 1996 година - и премия за изцяло творчество на същия фестивал. Неговата ария " Македонка " е оповестена за " Мелодия на годината " на 1994 година През 1997 година той печели първа премия на фестивала " Песен за Варна ".
Кидиков е осъществил концертни турнета и осъществявания в доста страни, в това число Русия, Куба, Полша, Германия, Чехия, Унгария, Сърбия и Алжир. Освен като солов реализатор, той също по този начин си сътрудничи с други актьори, като Стефка Оникян, Диди Господинова и сина си Николай Кидиков.
През цялата си кариера Христо Кидиков остава деен, създавайки нова музика и споделяйки гения си посредством осъществявания онлайн. С богатия си репертоар от емблематични песни той продължава да радва публиката и да оставя трайно въздействие върху българската музикална сцена.
След като приключва Музикалното учебно заведение в Пловдив, Кидиков отслужва военната си работа в Трета войска в Сливен, където служи като музикант за две години. По време на престоя си там той печели разнообразни военни песенни надпревари и даже получава предложение да остане в армията след службата си.
През 1969 година Кидиков взема решение да преследва фантазията си да стане професионален артист и се причислява към Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, където учи при Ирина Чмихова. Негови състуденти са известни имена като Маргарита Хранова, Михаил Йончев и Мустафа Чаушев.
Кидиков стартира кариерата си като солист на оркестър " София " от 1972 до 1980 година, където си партнира с Доника Венкова. Заедно те записват няколко песни, в това число техния прочут дует " Твой съм аз ". През 1974 година той издава първата си дългосвиреща плоча (ВТА 1638).
От 1980 до 1990 година Кидиков служи в Естрадния отдел на армията като солист на групата Сребърни звезди. След като напуща армията, той става свободен актьор. Участвал е в голям брой национални и интернационалните състезания, в това число Интерталант в Чехия, Световния фестивал на младежта и студентите в Берлин през 1973 година, Шлагерфестивал в Дрезден през 1978 година и Гала 81 в Хавана.
Някои от песните, които извършва на състезания и фестивали в България, печелят награди, като " Хоро " на Тончо Русев, която печели специфичната премия на фестивала Златният Орфей през 1975 година, и " Пролет `75 " на Тончо Русев и " Младост " на Христо Николов, които печелят първа премия на радиоконкурса " Пролет " надлежно през 1974 и 1975 година През 1981 година той печели трета премия на фестивал в Куба, а през 1996 година - и премия за изцяло творчество на същия фестивал. Неговата ария " Македонка " е оповестена за " Мелодия на годината " на 1994 година През 1997 година той печели първа премия на фестивала " Песен за Варна ".
Кидиков е осъществил концертни турнета и осъществявания в доста страни, в това число Русия, Куба, Полша, Германия, Чехия, Унгария, Сърбия и Алжир. Освен като солов реализатор, той също по този начин си сътрудничи с други актьори, като Стефка Оникян, Диди Господинова и сина си Николай Кидиков.
През цялата си кариера Христо Кидиков остава деен, създавайки нова музика и споделяйки гения си посредством осъществявания онлайн. С богатия си репертоар от емблематични песни той продължава да радва публиката и да оставя трайно въздействие върху българската музикална сцена.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ