Умира Алфонс дьо Ламартин
Роден е в фамилията на обеднели дворяни. В детството му обичано са латинските класици, а от френските поети – Расин. Ламартин учи първо в Лион, а по-късно, в йезуитското учебно заведение в Бел. Завърнал се в родината, той учи класическите създатели, възхищава се от Русо и от Бернард дьо Сен-Пиер, и с въодушевление възприема новите литературни повеи. Юношеските увлечения сформират сюжета на многочислени негови поеми. В разказите за Елвира, Леонора и Грациела, са предадени същински епизоди от живота на поета. Особена роля в живота на Ламартин играе любовта му към младата жена умряла рано, възпята от него под името Елвира. Тъжните фантазии за изгубеното благополучие и печалната потиснатост са наложени на поезията на Ламартин и са го заставили да търси разтуха в Бога. Много е пътешествал, живял е в Италия и построява дипломатическа кариера.
През 1820 година излиза неговият първи алманах със стихове: „ Поетически съзерцания “, посрещнат е незабавно с голям триумф. Следват творбите: „ Нови поетически съзерцания “ (1823), „ Хармонии “ (1835), „ Жослен “ (1835), „ Падането на един ангел “ (1838) и „ Поетически сборници “ (1839). През 1829 година Ламартин е определен за член на френската академия; През 1832 година той прави огромно странствуване на Изток. Минава през Пловдив, където отсяда за 3 дни в къщата на Георги Мавриди и разказва това в „ Пътуване на Изток “ (1835). Годините от 1839 до 1849 са интервал на подем на политическата активност на Ламартин.
![В България е въведена Правописна промяна]( "В България е въведена Правописна промяна")
В България е въведена Правописна промяна
Правописната промяна на българския език от 1945 година следва линията, заложена от Лениновата промяна на съветския език от 1918 година, и реформат...
Неговият гений в доста връзки не отстъпва на Виктор Юго, само че по своя артистичен характер Ламартин не е лидер на школа; това го отличава от Юго и дефинира неговото състояние към романтизма. Той е стоял отвън литературните разпри на своето време и самичък е наричал себе си аматьор. В своите първи стихотворения Ламартин подражава на Волтер, Парни и на смехотворния род на Гресе. Големите негови метафизичен поеми в александрински стихове, „ Човекът “, „ Молитвата “, „ Безсмъртието “, неговите оди, да вземем за пример „ Въодушевление “ и някои от строфите повтарят маниера на Жан Батист Русо и други поети от XVIII в. Шатобриан, Гьоте и Мадам дьо Стал са го приобщили към духа на времето; под тяхното въздействие е подсилен лирическият гений на Ламартин, търсейки единствено рамка за отразяване на вътрешния светоглед.
Тема на неговата лирика, субективна и частично ораторска, е станала набелязаната още преди него от мадам дьо Стал „ загадъчна човешка орис “; нейното основно наличие е „ тъжното съзерцателно въодушевление, уединението в горите, безпределността на хоризонта, звездното небе, вечността и безкрайността, таящи се в душата на християнина “. Шатобриан внася концепцията за християнството в художествената прозаичност, Ламартин внася надълбоко християнско въодушевление в поезията; тези черти сплотяват двама велики представители на романтизма. Но Шатобриан, стихотворец на пристрастеността и на ярките багри, вкарва в религията детайл на любовта и пристрастеността, неговото християнство е цялостно с страст и жизнерадост; Ламартин, за който вярата е обвързвана с естествения инстинкт и възпитанието, възпява любовта, пречистена и одухотворена от гибелта и близостта на приближаващата се или към този момент настъпила гибел.
Това е тази персонална нотка, която Ламртин внася в сантименталната лирика: основава елегията. „ Езеро “, „ Усамотение “, „ На Елвира “, „ Долината “, „ Crucifix “ и други са безконечните монументи на неговата популярност и излъчват неподправено, откровено възприятие, доста повече от дългите му поеми „ Жослен “ и „ Падането на един ангел “, където поетическите хубости се редуват с реторическа рецитация. В поезията на Ламартин дамата е посредница сред земния живот и висшия възвишен свят; тъгата при мисълта за загубата на възлюбената обагрят дълбоката религия в безсмъртието. Съчетанието на поетическа потиснатост с инстинктивна религия сформират основното омагьосване на поезията на Ламартин. В лирическите му сборници, излезли след първия „ Поетически съзерцания “, религиозното въодушевление се усилва и се излива в химни, проникнати от християнско примирение. „ Хармонии “ е по-музикално по език, само че не отстъпват на „ Поетически съзерцания “ по деликатност на формата.
Литературното значение на Ламартин е учредено най-много на неговите първи стихотворни сборници. Френската рецензия единомислещо го признава за един от най-великите поети на Франция.
![Мексико получава самостоятелност от Испания]( "Мексико получава самостоятелност от Испания")
Мексико получава самостоятелност от Испания
След завладяването на Мексико испанците се трансформират в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източн...
Връщайки се към литературната си активност след 1849, той основава и редактира политическото списание „ Conseiller du peuple “ (Съветник на народа). В него през 1851 „ Civilisateur “ има забавни биографии на велики хора, любопитна е тази на Цезар, в действителност ирония срещу Наполеон. През 1848 година Ламартин написа „ Trois mois au pouvoir “ (Три месеца във властта), а през 1849 година – „ Histoire de la révolution de février “ (История на февруарската революция). В „ Histoire de la Russie “ през 1855, „ Histoire de la Turquie “ (История на Турция), „ Histoire des Constituants “ е изразен упадъкът на гения на Ламартин. В неговата „ Histoire de la Restauration “ (История на Реставрацията) от 1851 до 1863 година има доста трагични страници и художествени очерци, само че без научно значение.
През 1820 година излиза неговият първи алманах със стихове: „ Поетически съзерцания “, посрещнат е незабавно с голям триумф. Следват творбите: „ Нови поетически съзерцания “ (1823), „ Хармонии “ (1835), „ Жослен “ (1835), „ Падането на един ангел “ (1838) и „ Поетически сборници “ (1839). През 1829 година Ламартин е определен за член на френската академия; През 1832 година той прави огромно странствуване на Изток. Минава през Пловдив, където отсяда за 3 дни в къщата на Георги Мавриди и разказва това в „ Пътуване на Изток “ (1835). Годините от 1839 до 1849 са интервал на подем на политическата активност на Ламартин.
Правописната промяна на българския език от 1945 година следва линията, заложена от Лениновата промяна на съветския език от 1918 година, и реформат...
Неговият гений в доста връзки не отстъпва на Виктор Юго, само че по своя артистичен характер Ламартин не е лидер на школа; това го отличава от Юго и дефинира неговото състояние към романтизма. Той е стоял отвън литературните разпри на своето време и самичък е наричал себе си аматьор. В своите първи стихотворения Ламартин подражава на Волтер, Парни и на смехотворния род на Гресе. Големите негови метафизичен поеми в александрински стихове, „ Човекът “, „ Молитвата “, „ Безсмъртието “, неговите оди, да вземем за пример „ Въодушевление “ и някои от строфите повтарят маниера на Жан Батист Русо и други поети от XVIII в. Шатобриан, Гьоте и Мадам дьо Стал са го приобщили към духа на времето; под тяхното въздействие е подсилен лирическият гений на Ламартин, търсейки единствено рамка за отразяване на вътрешния светоглед.
Тема на неговата лирика, субективна и частично ораторска, е станала набелязаната още преди него от мадам дьо Стал „ загадъчна човешка орис “; нейното основно наличие е „ тъжното съзерцателно въодушевление, уединението в горите, безпределността на хоризонта, звездното небе, вечността и безкрайността, таящи се в душата на християнина “. Шатобриан внася концепцията за християнството в художествената прозаичност, Ламартин внася надълбоко християнско въодушевление в поезията; тези черти сплотяват двама велики представители на романтизма. Но Шатобриан, стихотворец на пристрастеността и на ярките багри, вкарва в религията детайл на любовта и пристрастеността, неговото християнство е цялостно с страст и жизнерадост; Ламартин, за който вярата е обвързвана с естествения инстинкт и възпитанието, възпява любовта, пречистена и одухотворена от гибелта и близостта на приближаващата се или към този момент настъпила гибел.
Това е тази персонална нотка, която Ламртин внася в сантименталната лирика: основава елегията. „ Езеро “, „ Усамотение “, „ На Елвира “, „ Долината “, „ Crucifix “ и други са безконечните монументи на неговата популярност и излъчват неподправено, откровено възприятие, доста повече от дългите му поеми „ Жослен “ и „ Падането на един ангел “, където поетическите хубости се редуват с реторическа рецитация. В поезията на Ламартин дамата е посредница сред земния живот и висшия възвишен свят; тъгата при мисълта за загубата на възлюбената обагрят дълбоката религия в безсмъртието. Съчетанието на поетическа потиснатост с инстинктивна религия сформират основното омагьосване на поезията на Ламартин. В лирическите му сборници, излезли след първия „ Поетически съзерцания “, религиозното въодушевление се усилва и се излива в химни, проникнати от християнско примирение. „ Хармонии “ е по-музикално по език, само че не отстъпват на „ Поетически съзерцания “ по деликатност на формата.
Литературното значение на Ламартин е учредено най-много на неговите първи стихотворни сборници. Френската рецензия единомислещо го признава за един от най-великите поети на Франция.
След завладяването на Мексико испанците се трансформират в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източн...
Връщайки се към литературната си активност след 1849, той основава и редактира политическото списание „ Conseiller du peuple “ (Съветник на народа). В него през 1851 „ Civilisateur “ има забавни биографии на велики хора, любопитна е тази на Цезар, в действителност ирония срещу Наполеон. През 1848 година Ламартин написа „ Trois mois au pouvoir “ (Три месеца във властта), а през 1849 година – „ Histoire de la révolution de février “ (История на февруарската революция). В „ Histoire de la Russie “ през 1855, „ Histoire de la Turquie “ (История на Турция), „ Histoire des Constituants “ е изразен упадъкът на гения на Ламартин. В неговата „ Histoire de la Restauration “ (История на Реставрацията) от 1851 до 1863 година има доста трагични страници и художествени очерци, само че без научно значение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ