Роден е на 1 август 1952 г. в малко градче

Роден е на 1 август 1952 година в малко градче в Северна Босна и Херцеговина. Син на офицер от югославската войска, Зоран Джинджич е мъдрец по обучение (Белградски университет).
През 70-те години е изхвърлен от университета за присъединяване си в проява срещу закон, даващ пожизненено право на Йосип Броз Тито да бъде президент на Югославия. По-късно е задържан и наказан за организирането на самостоятелна студентска организация.
След излизането от пандиза отпътува за Федерална република Германия и учи при Юрген Хабермас във Франкфурт. През 1979 година пази докторантура по философия в университета в Констанц. В Югославия се завръща през 1989 година и стартира да работи като учител по философия в университета в Нови Сад.
През 90-те години Джинджич е измежду уредниците на демонстрации срещу режима на Слободан Милошевич. Той е измежду създателите на Демократичната партия и по-късно — неин ръководител. Победата на изборите през 1997 година му дават опция за къс интервал да бъде кмет на Белград - първият некомунистически кмет след Втората международна война.
По времето на спора в Косово Джинджич се реалокира да живее в Черна гора, с цел да избегне възможен атентат върху живота си. Там се сближава с бъдещия президент на Черна гора Мило Джуканович.
През 1999 година Джинджич се пробва безрезултатно да провежда улични митинги и да провокира с това предварителни избори. По време на предизборната битка за президентските избори през февруари 2000 година Джинджич поддържа кандидатурата на Воислав Кощуница.
След свалянето на Милошевич, Зоран Джинджич става министър председател на Югославия през януари 2001 година По време на председателството си на Министерския съвет обаче, Джинджич се изявява по-скоро като съпротива на президента Кощуница.
Политическа активност
Периодът му като министър председател е много спорно одобряван. Противниците му го дефинират като нахален и привързан със съмнителни кръгове, до момента в който последователите му го одобряват като прагматичен. Благодарение на твърдата му позиция през 2000 година Милошевич е предаден на Трибунала в Хага. Благодарение на това Сърбия получава финансова помощ от Европейския съюз и стартира интервал на стопанско развиване.
Във вътрешната си политика Джинджич обръща огромно внимание на битката с трафика на хора и на опиати. Заедно с това, обаче, той не е задоволително ефикасен във връзка с някогашните специфични служби, които обгръщат сивата стопанска система.
Зоран Джинджич е погубен от снайперист от Червените барети на 12 март 2003 година, а убийството му е планувано и поръчано от началника на тези специфични елементи Милорад Лукович (Улемек)- Легия. На 23 май 2007 година Милорад Лукович и Звездан Йованович са наказани на 40 години затвор, а на други 10 души са присъдени 8, 30 и 35 години. Според съдията по делото Ната Месаревич, " всичко е квалифицирано от Улемек ", а Йованович е стрелял по Джинджич.