Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот
Робството не стартира когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят.
То стартира когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите фамилии, когато и изискат някой различен да им обезпечава нужните неща – до края на живота им.
Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора.
Истинската същина на робството е в съзнателната подмяна на независимост за сигурност.
Робството се състои в умишлено предаване на самостоятелните права и отговорности на други хора или институции.
Робството е в овчия инстинкт да търсиш пастир да те пасе и стриже.
На актуалния политически и публичен език можем да кажем, че робството – това са обществените грижи. В здравното обезпечаване за хората, които в никакъв случай не поставят грижи за здравето си.
В пенсионното обезпечаване за хората, които в никакъв случай не желаят да мислят за бъдещето.
В безплатното държавно обучение за децата на родителите, които могат да вършат деца, само че не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и персоналния живот.
Всички тези неща са иго. В основата си те имат еднакъв претекст: Желанието на индивида да избяга от отговорността за своя личен живот и работа.
Хората, които държат да ги получават, надават същия зов като тези израилтяни в остаряло време: „ Добре си ни беше с рибата, която ядяхме безплатно, и с праза, чесъна и лука. “
Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и в този момент някой да се грижи за нас.
Дори в случай че това значи да ни бият с камшици и да работим по през целия ден под тропическото слънце.
Дори в случай че това значи да ни товарят с 60% налози, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни лишават живота, свободата и собствеността.
Дайте си ни безплатната коричка самун всеки ден!
Народ от плебеи няма бъдеще. По един или различен метод той умира. Било от външно настъпление, от емиграция на младите дейни хора (децата на робите) или от естествена гибел.
Никакъв Европейски съюз не може да го избави. Никакви обещания за още безвъзмездни корички самун не могат да го спасят – те единствено ще го убият повече.
Робите не носят светоглед за бъдещето и по тази причина не могат да имат бъдеще.
Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на тези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и химера.
създател: Божидар Маринов
