Роберто Савиано – писателят с лична война срещу мафията
Роберто Савиано е един от публицистите, които мъчно могат да се заглушат. Желанието му да приказва за истината и да споделя на света за тъмната страна на Луната е и повода да бъде един от най-търсените врагове на мафията. Неговата кариера започва доста непретенциозно, само че в средата, в която попада, разрешава на Савиано да стартира с бързи стъпки да израства в тази специалност и да я вижда като предопределение. През 2006 година е в апогея си, 26-годишният публицист написа книгата „ Гомор “ и с това печели вниманието на необятната аудитория.
В страниците споделя за престъпна активност на фамилия Камора, оперираща в Неапол. Докато неговата книга се трансформира в бестселър през идващите месеци, Савиано получава голям брой похвали и още по-сериозно количество смъртни закани. Най-накрая е заставен да одобри 24-часовата полицейска отбрана и даже известно време да обитава в полицейско общежитие. Оказва се, че с изключение на гангстери, в листа с врагове е спечелил и сериозен брой политици, чийто имена попадат в страниците му.
Роберто не се опасява да приказва, въпреки и за главата му да има препоръчана сериозна премия и мнозина да желаят да го заличат, той постоянно е дежурен представител на най-различни събития и разкрива някои от най-големите секрети на проведената престъпност. Ражда се през 1979 година в Неапол и като доста други деца, той попада под директното въздействие на неаполската проведена престъпност. В крайните квартали се изсипват боклуци, най-различни химикали, трафикът на опиати и оръжие е нещо изцяло обикновено.
Снимка: By piero tasso – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8468012
На 13-годишна възраст Роберто вижда и първото ликвидиране на улицата. Отивайки към учебно заведение, младежът не е подозирал, че един от минувачите ще бъде разстрелян. Малко по-късно родният му татко ще го научи да работи с револвер. Странно занятие за човек, който цялостен живот е служил на обществото като доктор. 90-те години на Неапол явно не са най-красивите за района. Бащата на бъдещия публицист не един път се е срещал с тези представители. Роберто си спомня по какъв начин един път гангстери са го пребили, тъй като не е съумял да помогне на обречен на смърт член на мафията.
Най-тежкият миг в детството е разстрелът на Джузепе „ Пепино “ Диана – локален духовник. Именно той намирал смелостта да приказва против незаконната организация. За жал силата на Бог не била задоволителна, с цел да го защищити и Диана не подозирал по какъв начин с всяка последваща дума подписва своята смъртна присъда. Очевидно не е добре мафията да се назовава намерено „ Висша форма на тероризъм “.
„ Неаполската проведена престъпност не даваше на никого да развива своя капацитет. Те притежаваха 20% от всички строителни планове. Трафиканти на опиати бяха най-малките. Всичко това се ръководи от тайфа некадърници, които осъзнават, че силата им се синтезира, когато са мощни. “
През 1994 година Диана е убит в църквата, до момента в който се приготвя за съботната работа. За да изтрият всичко положително, което в миналото е казвал, медиите популяризират лъжливата история, че е бил любовчия и е погубен от ревнивост. Роберто си спомня, че тъкмо това го предиздвикало да стартира началото на един безконечен разказ. Хората не могат да го не помнят, провеждат се митинги. Всяко знамение е за три дни и след тях, всички не помнят загатна за оня, който не се тормози да приказва и да споделя.
Десет години по-късно никой не си спомня единствения човек, който се опитал да се опълчи на тази жестока неправда. Книгата „ Гомор “ стартира да се появява като къси публикации за разнообразни издания. Всеки материал носи заряда на реваншизъм и зов за правдивост. Савиано споделя за опиатите, които идват на доковете на града. Успява да се сприятели с дребните риби, които описват и други забавни занимания като изхвърлянето на свежи трупове.
Често подслушва и полицейските честоти. С изненада открива, че даже униформените отхвърлят да вземат участие в следствията. Властта, както той самият споделя, от дълго време е абдикирала от закона. Страниците на книгата са провокативни и постоянно участват имена, за които малко на брой съумяват да намерят кураж, с цел да ги произнасят даже в домовете си. Когато излиза са продадени към 2.25 милиона копия в цяла Италия. 8 милиона са продадени в целия свят, трансформирайки създателя в доста богат публицист. Заснема се даже и филм, който през 2008 година печели премия на фестивала в Кан.
По подигравка на ориста, някои от най-големите гангстери идват на първото показване на книгата и желаят подписани копия. Четири месеца след издаването на книгата, осведомител споделя на Роберто, че на последната среща на босовете, той е поръчан за унищожаване. Карабинери идват в града и го водят под въоръжена защита. Изненаданият публицист въпреки всичко съумял да попита какъв брой време ще продължи тази отбрана и към този момент години наред няма отговор. Други предпазени писатели по тази линия са хора като Салман Рушди, Орхан Памук и Нагиб Махфуз. Перата на изброените са съумели да обидят и обиден задоволително видни персони, както и ислямския свят със своите изводи.
Снимка: By International Journalism Festival from Perugia, Italia – Flickr, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17246727
Роберто обаче има по-големи проблеми, родителите му също са принудени да изоставен домовете си, а брат му получава нова еднаквост и се мести някъде в Северна Италия. Следва разлъка с годеницата на писателя, меланхолия и даже мисли за самоубийство. Той самият постоянно споделя по какъв начин от време на време си е мислил просто да скочи през прозореца. През 2008 година продължава да потъва по-дълбоко в заешката дупка, когато полицията би трябвало да го изведе още веднъж от тайната квартира, тъй като този път има опасност за офанзива с гранатомет, до момента в който е на път сред Ром и Неапол.
В последните години писателят живее в квалифициран боен апартамент. Бронирани прозорци, 24-часова защита, кордон на всички места и даже защита на всеки етаж от жилището. От целият апартамент, мъжът разполага единствено с една боксониера, в която може да има малко повече покой. За заточението и изключването от обществото, писателят споделя, че към този момент е не запомнил какво са естествените привички като разходка, не може да комуникира с приятелите си, а и те отхвърлят да се срещат с него. Очевидно това е цената за истината.
Това обаче не стопира желанието му да продължава борбата с мафията. Пътува до Ню Йорк, съумява да се срещне с разнообразни мексикански наемни убийци. Командировките постоянно с подправени идентичност, само че на италианска почва е заставен да бъде с дребна войска. С написването на идната книга „ НулаНулаНула “, той продължава да печели отрицателното отношение и този път даже мексиканските управляващи стартират със заканите. Оказва се, че мнозина се считат даже за родственици на Ел Чапо. Всяка страница споделя дългия път на опиатите и по-конкретно на кокаина.
Стига се до там, че даже Силвио Берлускони го назовава псевдопатриот, който уронва престижа на страната. Накраят можем да бъдем сигурни, че хората с малко повече храброст да открият и покажат истината, постоянно приключват в златна клетка, както се случва с Роберто. Той е заставен да бъде затворен, може да пътува, само че за жал няма никакви шансове да се завърне към естествен живот. Никой не знае и къде тъкмо населява, единствен достъп получават родственици, както и вероятно други публицисти, които желаят да схванат с какво се занимава в този момент журналистът. Ако се чудите какъв брой време тъкмо може да сътвори възторг – два до три месеца, а по-късно се завръща още веднъж добре познатата давност.
В момента се счита, че Роберто работи върху идващия си разказ, с цел да подсети на себе си и света, че към момента съществува и се пробва да покаже истината, колкото и скъпа да му излиза тя.
Заглавна фотография: By Gemma Montinaro at Italian Wikipedia, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41223219
