Третият градинар
(Robert Reid, „ The Old Gardener " )
Имало едно време трима мъже, които с цел да намерят познание, тръгнали с кортеж към средата на пустинята. Те нямали никаква визия от градинарското изкуство и по тази причина прибирали със себе си всичко, което намирали в пясъка. Но надълбоко в сърцето си, всеки един от тях се надявал да стане добър градинар и да отгледа лични дървета, цветя и тревички.
Един ден разбрали, че Великият Градинар щял да дойде в града им със идващия кортеж.
Първият мъж приел новината безучастно. Всичко от което нуждая се, мислел си той, мога да го прочета в книгите или да го реализира със лични старания.
Другите двама били доста разчувствани от опцията да се срещнат с Великия градинар и по тази причина с неспокойствие очаквали идването му.
Когато керванът дошъл в града, Великият градинар посетил къщата на първия мъж и схванал, че той бил решен да следва своите лични планове.
Затова Великият Градинар отишъл в къщата на втория мъж, който го бил помолил да го посвети в тайните на градинарското изкуство. Великият Градинар бил добър човек и се съгласил, само че при едно изискване: ученикът да се придържа прецизно към наставленията му.
Тогава Великият Градинар изискал да го оставят самичък на мястото, където трябвало да разцъфне бъдещата градина. Когато приключил тайнствената си работа, той дал на втория мъж странни и непредвидени указания. Вместо да изнесе лекция върху правилата на градинарското изкуство, учителят посочил на ученика кол покрай оградата и му споделил да върти всеки ден няколко минути като има вяра в това, което прави. После си отишъл без спомагателни пояснения.
Оказало се, че вторият мъж не имал нужната религия и по тази причина останал отчаян от странните директиви. Той очаквал да научи галактическите секрети на растежа и плодородието. Вместо това го помолили да извършва деяние, което му се коствало несъществено, даже безсмислено. Въпреки че изначало направил по този начин, както заречен, скоро престанал да върти пръта и най-после напълно не запомнил за него. Никога нищо не израсло върху сухото му парче земя. Когато хората го попитали за уроците по градинарство, той им споделил, че е бил излъган от самозванец.
Великият градинар отишъл и в къщата на третия мъж. Третият мъж също бил отчаян от дадените му указания. Но въртял пръта целият изпълнен с религия, както му споделил Великият Градинар. Онова, което третият мъж не знаел, е че прътът бил обвързван със умело скрита напоителна система, която Великият Градинар заровил под неговата земя.
Един ден, когато оглеждал към момента пустеещата си градина, мъжът забелязал, че няколко тънки стръкчета са пробили почвата, подхранвани от скритата напоителна система. Бил щастлив, само че комплициран, тъй като не знаел какво да прави по-нататък. Но като помислил малко, решил да продължи да следва инструкциите и да върти пръта, както му било казано.
И тогава един ден направил изобретение, което напълно трансформирало живота му. Гледайки надолу към израстващите стръкчета, той видял дребни букви изписани върху листата на всяко ново растение. Като разтъркал очите си от учудване, мъжът още веднъж погледнал надолу и почнал да чете. За негова наслада и изненада, думите съдържали детайлно изложение на това, което би трябвало да прави оттук насетне, по какъв начин да се грижи за всяко растение от градината си.
Мъжът траял да работи и да се учи, като последователно усвоил всички секрети на пръта, на растенията и на цялото градинарство. Накрая къщата му потънала в свежа зеленина и невиждано изобилие.
„ Всичко стана толкоз естествено – споделил третия мъж на хората, когато пристигнали да видят градината му. - Опитвах се да пребивавам без да чакам каквото и да било - единствено бях твърдоглав. “
От „ Петте положения на душата “, Хари Муди & Дейвид Карол
Картина (заглавна) ~ Briton Riviere, „ The Old Gardener "
