Робът на стомаха пресмята с какви храни да почете празника,

„ Робът на стомаха пресмята с какви храни да уважи празника, а Божият раб мисли с какви духовни дарования да се обогати. “

~ „ Лествица (стълба за нравствен живот) “ - Стъпало 14

(Йоан Лествичник, откъс от Новгородската икона „ Йоан Лествичник, Георгий и Власий “, XIII век, Държавен съветски музей, Санкт-Петербург)

╫ За общителния за всички и подъл стопанин – стомаха

Имайки желание да приказвам за стомаха, в този момент повече от различен път аз имам намерение да обмислям срещу самия себе си. Защото знамение би било, в случай че някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая пристрастеност.

Чревоугодието е двуличие на стомаха: тъй като той и когато е кондензиран, вика: „ малко е! “, и когато е цялостен и ще се пукне от излишество, крещи: „ гладен съм! “.

Чревоугодието е съблазняване на очите; ние одобряваме с мярка, а то ни подстрекава да погълнем всичко едновременно.

Насищането е майка на блудството; а ограничението на стомаха е причина на чистотата.

Който милва лъва, той неведнъж го укротява, а който угажда на тялото, той ускорява неговата жестокост.

Евреинът се радва за своята събота и за празника; и монахът-чревоугодник се радостни за съботата и неделния ден; във време на пост той брои какъв брой остава до Пасха и доста дни преди нея приготовлява храна. Робът на стомаха пресмята с какви храни да уважи празника, а Божият раб мисли с какви духовни дарования да се обогати.

Когато пристигна посетител, чревоугодникът се раздвижва от любов, подбуждан от буйството на стомаха; и си мисли, че казусът да даде успокоение на брата е позволение и за него. В наличието на други хора той смята, че има право да си разреши да пие вино; и по този начин мислейки да прикрие своята добродетел, той става плебей на пристрастеността.

Често тщеславието враждува против преяждането; и тези две пристрастености се карат между тях за бедния духовник като за изплатен плебей. Преяждането го принуждава да си позволи, а тщеславието му внушава да демонстрира своята добродетел. Но благоразумният духовник заобикаля и едната и другата пропаст и умее да употребява комфортно време за отбиване на едната пристрастеност посредством другата.

Ако стане разпалване на плътта, тя би трябвало да се укротява с самоограничение, постоянно и на всички места. А когато плътта се успокои (което прочее не се надявам да стане преди смъртта), тогава може да скрива пред другите своето самоограничение.

Аз съм виждал по какъв начин престарели свещеници, поругани от бесовете, позволяват на млади монаси, които не бяха под тяхно управление, да одобряват вино и други утешения на празника. Ако ония, които дадат такова позволение, имат положително удостоверение в Господа за благоверен живот, ние можем с тяхно разрешение малко да си разрешим; само че в случай че те са безгрижни, ние не трябва да обръщаме внимание на тяхното благословение; а изключително когато още се борим с огнената сласт на плътта.

Времето за забавление и успокоение с храна е за съвършения премахване на всяка житейска грижа; за подвижника то е време за борба; а за буйния – то е празник на празниците и празненство на тържествата.

В сърцата на чревоугодниците има сънища за храни и ястия, а в сърцата на плачещите – сънища за последния съд и тъгите.

Бъди стопанин на своя корем преди той да те е овладял, с цел да не бъдеш след това заставен да се въздържаш със позор. Ония, които са паднали в ямата на беззакония, за които не желая да приказвам, схващат какво казвам; а целомъдрените не познават това от опит.

Когато стомахът се лимитира, тогава и сърцето се смирява; а в случай че той е укротен с храна, сърцето се изпълва с горди мисли.

Изпитвай себе си в първия час на деня, по пладне и преди вечеря, и по подобен метод ще схванеш изгодата от поста. Сутрин мисълта играе и се скита, към обяд малко отслабва, а при залез слънце напълно се смирява.

Много постоянно жаждата с жадност се утолява, само че мъчно, даже невероятно е да прогоним глада с апетит. Когато тялото те победи, укротявай го с работа; в случай че пък заради отпадналост не можеш да сториш това, то бори се с него посредством бдение. Когато очите са натежали, захвани се с ръчен труд; само че не се докосвай до него, когато сънят не те е налегнал; тъй като не е допустимо да работиш дружно за Бога и мамона, т. е. да насочваш мислите си към Бога и към работата.

Щом ти си заречен на Христа да вървиш по тесния и сложен път, ограничавай своя стомах; тъй като, като му угаждаш и го разширяваш, ти ще се отречеш от своите клетви. Но внимавай и ще чуеш оногова, който споделя: необятен и „ необятен е пътят ” на чревоугодието, който води към гибелта на блудството „ и мнозина са, които вървят по него ”, но „ тесни са вратата и ограничен е пътят ” на въздържанието, „ който води в живота ” на чистотата, „ и малко на брой го намират ” (Мат. 7:14)

Когато седиш на маса отрупана с храни, представяй си въображаемо гибелта и съда; тъй като и по тоя метод едвам ще можеш да укротиш ненапълно пристрастеността преяждане. Когато пиеш, спомняй си постоянно оцета и жлъчката на твоя Спасител; и по този метод или ще останеш в рамките на въздържанието, или най-малко въздишайки, ще смириш своето предпочитание.

Постът е принуждение над естеството, отменяне на всичко, което услажда усета, усмиряване на телесното разпалване, изтребване на лукавите мисли, избавление от скверни сънища, непорочност на молитвата, величие на душата, страж на мозъка, унищожаване на сърдечната апатия, врата на умилението, смирено въздишане, радостно съкрушаване, възпиране от празнословие, причина на безмълвието, пазач на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, извършител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на парадайса и небесно удоволствие.
…

Четиринадесето ходило. Голямо геройство е да се победи тая пристрастеност. Който я победи, доближава, без подозрение, до безстрастие и най-високо непорочие.

Из: „ Лествица (стълба за нравствен живот) “ - Стъпало 14, Преподобни Йоан Лествичник, Синодално издателство, 1982 година, Превод: † Нюйоркски митрополит Йосиф
Източник (със съкращения):
Изображение: Йоан Лествичник, откъс от Новгородската икона „ Йоан Лествичник, Георгий и Власий “, XIII век, Държавен съветски музей, Санкт-Петербург, bg.wikipedia.org